Какво се случи в Мосул?

| от |

Руслан Трад

Последните доклади и новини от Ирак показват тежкото положение, в което се намира страната. Не, че през последните 15 години държавата, управлявана днес от Нури ал Малики, е показала признаци на стабилност. Но на 10 юни бойци от организацията Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) превземат важният иракски град Мосул. Разположен в провинция Ниневия, градът отдавна е база на ИДИС и опора на останките от предишния режим на Баас и Саддам Хюсеин. Някои анализатори смятат, че високопоставени фигури в ИДИС са имали големи връзки със стария режим, включително лидерът на организацията, Абу Бакър ал Багдади. Части на ИДИС отдавна атакуват правителствените войски чрез отделни нападения и самоубийствени атентати, но никога досега не са организирали офанзива в опит да контролират цял град.

(Кои са Ислямска държава в Ирак и Сирия и какво искат те?)

Анализатори припомнят, че Мосул винаги е бил основна база на ИДИС, заедно с другия размирен град – Фалуджа в провинция Анбар. Организацията финансира дейността си чрез изнудване, рекет в мафиотски стил над местни фирми и заводи. В допълнение, след като избухва гражданската война в Сирия, ИДИС получават възможност да завземат петролните полета в Източна Сирия, с което финансите се увеличават многократно. Разбира се, донори на ИДИС са и някои държави в Персийския залив.

Докладите, идващи от Мосул потвърждават също и, че бойци на ИДИС са иззели над 400 милиона долара от клона на централната банка на Ирак в Мосул. Сред нещата, над които ИДИС установяват контрол след падането на Мосул са и няколко депа с военна техника, включително хеликоптери “Блек Хоук” и военни високопроходими джипове. Изтребители, танкове, униформи, тежки и леки оръжия и всякакъв вид превозни средства, сега са под контрола на ИДИС.

Правителствени служители потвърдиха, че силите на иракската армия са се оттеглили от града малко преди навлизането на ИДИС. В действителност Багдад е в хаос и изглежда, че няма стратегия за справяне със ситуацията. Иракската телевизия пуска постоянно патриотични песни, докато вървят последни новини в лента в ъгъла на екрана. Ръководителят на парламента, Осама Нуджайфи, който прекара по-голямата част от миналата година в критики срещу армията в борбата й срещу ИДИС и съюзниците от старите баасистки кръгове и опитваше да блокира доставките на оръжие, днес критикува същата армия за оттеглянето й.

Премиерът Нури ал Малики призова парламента да обяви извънредно положение, но с каква цел? За да се дадат на неговото правителство още правомощия? Малики вече държи контрола над лостовете за сигурност на правителството, министерствата на отбраната и вътрешните работи. Към момента Ирак на Малики представлява разкъсана държава, където властва корупцията и се създават условия за разделение в политическата власт. Малики също така показа забележителна липса на компетентност или поне подобие на съгласуван план за действие. След 8 години на власт, той не разполага и с една победа, свързана със сигурността в страната.

За да символизират тази некомпетентност, иракските войници по пунктовете все още използват “детектори за бомби”, за които се доказа, че са фалшификати. Миналата година британският бизнесмен Джеймс МакКормик беше вкаран в затвора за 10 години заради продажба на иракското правителство на детектори за топки за голф, представени като детектори за бомби. Тези фалшификати все още се използват – доколкото могат да влязат в употреба – за да не бъде накърнен имиджа на правителствените чиновници, участвали в сделката. Колко ли живота струва това его?

Следете последните новини от Ирак на Фейсбук страницата на Интидар.

Според новините, парламентът ще проведе извънредно заседание на 12 юни. Невероятно е, че ще отнеме толкова време да се свика парламентът, докато три града горят. Много депутати живеят в чужбина, може би трябва да се изчака, докато се завърнат с чартърни полети от Дубай? Считано от 11 юни, ИДИС се придвижиха към Тикрит, родният град на Саддам, който падна в същия ден почти без съпротива. Тактиката на радикалите показва, че може би ще се насочат към Рамади, Самара и вероятно – Багдад. В деня, в който би трябвало да се свика парламента на Ирак, силите на Ислямска държава в Ирак и Сирия ще са пред портите на Багдад. Освен, ако не се организира контраатака.

Bp1ei39CQAAFIwU

В края на миналата седмица, ИДИС стартира атаки срещу град Самара, където се намират редица шиитски светини. Колони от бронирани машини навлязоха в града от юг. След силна съпротива от иракската армия, са се оттеглили, но все още контролират някои части в източните райони на града. Именно на следващия ден започват нападения срещу Мосул и други сунитски селища. Това постигна множество цели – иракската армия е разпокъсана, движеща се хаотично, незнаеща откъде ще дойде следващата атака. Тази тактика позволи да се навлезе в Мосул, което пък доведе до отслабване на шестмесечната правителствена хватка във Фалуджа, където също действат части на ИДИС.

Армията на Ирак дълго време страда от морални проблеми. В края на 2012 година ИДИС (дотогава известна само като Ислямска държава в Ирак) започна излъчването на клипове, в които се виждат нападения над иракски войници – от атаки над самотни пунктове, в които спят войници, до самоубийствени атентати. За много млади войници, повечето идващи от юг, където Малики има повече поддръжници, рискът да бъдеш изложен постоянно на опасност се отрази обезателно върху боеспособността им. По време на атаките бойците на ИДИС разграбваха униформи, оръжия и превозни средства. След това започнаха атаки върху силите за сигурност, облечени с военни униформи, за да объркат целите си. Това се превърна в редовна тактика на ИДИС. До степен, че на север бойци на ИДИС създаваха фалшиви военни пунктове, на които проверяваха лични данни, сякаш са нормални войници. Психологическата война каза своето.

Има още един важен елемент и това са сигналите за корупция по висшите армейски етажи, които продават на черния пазар оборудване предназначено за войниците. Правителството страда от силна корупция също и липса на последователна стратегия за борба с ИДИС и бившите кадри на Баас. По време на сунитските протести на север от Багдад, провели се най-вече през 2013 година, войниците са замеряни редовно с камъни и други предмети от местни жители, за които присъствието на силите за сигурност е символ на репресия. Не е чудно, че войници и полицаи изоставят позициите си толкова лесно, когато започват сраженията в Мосул.

На последно място, но е и по важност, е фактът, че правителството на Нури ал Малики води политика на фаворизиране на шиитското население и провеждаше редовни кампании срещу сунитите в страната, разглеждани или като “терористи”, или като “заговорници на бившия режим”. Редица активисти също бяха обвинени в тероризъм и вкарани в затворите. Тази политика доведе до все по-голямо напрежение в Ирак и ненавист между двете най-големи мюсюлмански общности. Пътят към радикалните идеи беше отворен.

Ако атаките от Мосул продължат, най-вероятно и шиитските милиции ще се включат в защита на селищата около Багдад и самия Багдад, където вече има редица атентати в шиитските квартали. За момента единствената съпротива идва от кюрдските милиции, подкрепени и от пешмергите от Иракски Кюрдистан.

Остават множество въпроси като дали е имало нареждане за оттегляне на силите за сигурност и кой би го направил; каква е ролята на премиера Малики в този конфликт – дали не е извинение за въздушни удари по Мосул и нови репресии; как да се докаже връзката със стария режим на Баас и Саддам. Вече редица племенни водачи в провинция Анбар и около Мосул се изказаха, че трябва да се противопоставят на ИДИС, за да “не бъде открадната революцията”. Става ли дума за бунт срещу правителството на Малики?

Следете последните новини от Ирак на Фейсбук страницата на Интидар.

 
 
Коментарите са изключени за Какво се случи в Мосул?