Какво искат мъжете?

| от |

Антонина Тодорова беше провокирана от  „Какво искат жените?“ и показва до колко познава мъжете.

Мъжете искат бира! Или по-скоро да ги оставим на мира. Това е една от вечните причини за противоречията между половете, които никога не спират. Те искат да прекарват време с приятели, да не ходят на шопинг,  да лежат, да гледат мач и разбира се, разкрепостени и никога отказващи секс половинки в леглото! Ааа да  – хапването на готово.

А, образът жена бременна, боса до печката е идеал, но и в днешни дни мираж. Искат да изглеждаме добре, а да не харчим много. Да не забравяме и работата, която е легалното извинение за „оставете ме на мира“. А, според женският речник определение за работохолик е:

1.Той постоянно закъснява след работа.
2.Всичко се обяснява с една фраза: „Трябва да се работи“.
3.Решаването на всички проблеми, се прехвърля на жената.
4.Няма нито време, нито сили за да общува с децата.

Такааа, познато лесно алиби! Ролята „работохолик“ особено в домашни условия е удобна, защото може цял ден да се подмотваш, без да се разбира какво си свършил.

Но нека им признаем, че ги бива, най-добри са във всички области, освен в личните взаимоотношения, домашната работа и отглеждането на децата (остава и там да ни засенчат!). То не са фризьори, готвачи, композитори, танцьори, шофьори, президенти, дипломати, актьори, министри и др., разбира се, с малки дамски изключения.

А, както добре знаем, жените се борят за внимание. Оттам идват нашите малки и чаровни неразбирателства. Забелязала съм, че постоянно искаме да ги занимаваме с нещо „важно“, а целта е да не остават на спокойствие. А, когато сме без тях, звъним по телефона и говорим безкрайно и сложно за неща, които отдавна трябва да са „ясни“.

Но какво става, когато ние наистина ги оставим на по бира?! „А, сега пък защо? Нещо май се сърди?“  Казват, че не ги обичаме! А, мъжът седи там, където е обичан, но самият той това не го умее.

И поради многото любими неща, ангажиращи, свободното и заето мъжко време, трябва да привличаме внимание. Предлагам за начало постоянна, искрена усмивка, а общуването – по специално. Според авторката на книгата „ Как да задържим мъжа влюбен завинаги“  Трейси Кабът хората, както и мъжете се делят на 3 типа: емоционални, слухови и визуални. Така те възприемат информацията и света около тях, следователно и нещата, които им говорим. Ако искате слуховият тип да ви обърне внимание пробвайте така: „скъпи, слушай какво ти казвам…“. Ако не разбере, а това веднага проличава, мъжът е визуален или емоционален. И както дъщеря ми казва „ушичките са в отпуска“ и продължавате натам. Между другото, ако имате момиченце – учете се от нея, те много добре комуникират с бащите си и въобще с мъжкия пол.

Да се върнем на следващия визуален тип (мъжете повечето са такива), подправката е да сте винаги с перфектен външен вид и разговорът да започва с например „виж как се чуствам…“ или „погледни“. И логично, ако нашият приятел е емоционален (обикновенно си личи, често хора на изкуството, отнесени, лежерни, артистични), се действа поетично „представи си, скъпи….“

Ако, все пак не успеете да намерите пътя до човека с логото „оставете ме на мира!“ не забравяйте, че мъжът е и винаги ще си остане „най-добрият приятел на семейството“!

 
 

Нов филм от Гийермо дел Торо (трейлър)

| от chronicle.bg |

Гийермо дел Торо е майстор на мрачните приказки с хора и същества и щуротиите помежду им. Сега, 10 години след „Pan’s Labyrinth“ мексикано-американският режисьор се завръща към приказното. „The Shape of Water“ е филм с равни части фентъзи, история и хорър за чистач, който се сприятелява с морско чудовище.

В трейлъра виждаме Елиса (Сали Хоукинс), няма жена, която чисти лаборатория от времето на Студената война заедно с приятелката си Зелда (Октавия Спенсър). Елса живее монотонен живот- нещо, което рязко се променя след като открива амазонско същество, държано в плен от правителството. Двамата завързват близко (дори романтично?) приятелство, което и дава нещо, което не намира сред хората.

Елса започва война за живота на съществото срещу учен (Майкъл Шанън), който иска да го убие, за да разбере по-добре свръх способностите му, които могат да помогнат на САЩ в борбата им срещу руснаците.

Филмът излиза по кината на 8 декември.

 

 

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.