Какво, демокрация ли?

| от |

Автор: Иван Стамболов (5corners.eu)

Нищо кой знае какво не се е случило. Скандалът с тъй наречените ЕГН-та наистина е буря в чаша вода. В това, че някакви хора (начело с Омбудсмана) се оказват подписали се за учредяване на нова партия или за други някакви неща, не е заговор срещу световния ред, нито е грандиозно и демонично престъпление. Това е проява на рутина и мързел от страна на организаторите на тези подписки. Техните мисли текат по следния начин: Голяма работа! Вместо да се мъчим да ходим от човек на човек, що не вземем ей тези тук готови бази данни, които при това се продават на съвсем разумни цени, и да си ги използваме за регистрация? Никой няма да забележи. На никого няма да направи впечатление. Пък и да направи, няма да има никакви последици.

10152667_10203505005490257_7197861082186091979_n

Именно защото фалшификацията на подписки е проява не на друго, а на мързел, нещата са още по-лоши. Каква е нашата демокрация? Знаем как се печелят избори. За спечелването на избори съревнованието между политики и послания няма почти никакво значение. Избори се печелят чрез договаряне (в частност купуване) на гласове, чрез заплахи и манипулации спрямо, нека ги наречем, образователно и културно не съвсем стабилни избиратели, чрез машинации с „мъртви души“ в списъците, чрез подмяна на протоколи от секциите и чрез манипулация на окончателното преброяване. Кампанията почти няма значение, като разбира се не броим скрития PR в ангажираните медии. Така се печелят избори, знаем.

А сега вече знаем и как се създават партии. Излиза, че не е проблем да събереш подписи за каквото и да било. Трябва ти база данни и човек на компютър. Дали по подобен начин ще се свикват и референдумите – тази най-висша форма на съществуване на демокрацията? Твърде вероятно – да. Но щом в една демокрация партиите се създават по този начин, а изборите се печелят по другия начин, що за демокрация е това? Това не е демокрация, а технология, миропомазана с формулата „волята на мнозинството“. А всъщност „мнозинството“ научава от телевизора каква е била неговата воля. Цирк. Фасадна демокрация. Спектакъл. И най-страшното е, че тези техники вече се приемат съвсем в реда на нещата. И никой не е отговорен – мнозинството каза така, мнозинството ме изпрати във властта, всичко, което съм направил, съм го направил по волята на мнозинството и в името на мнозинството. Ега ти демокрацията!

Никой не е отговорен и за фалшивите списъци с ЕГН-то на Омбудсмана. А отговорност трябва да се носи и то криминална отговорност. Да речем, че научаването на нечие ЕГН не е престъпление, но фалшифицирането на подписа на това ЕГН е. Отговорност трябва да носят председателите на заловените партии, докато не посочат персонално отговорен човек от средите на техните сътрудници и подписосъбирачи. Изобщо, отговорността трябва да е персонална както в партиите, така и в администрацията. Тогава много неща ще си дойдат на мястото. Мисля, че персоналната отговорност е една добра първа стъпка, защото мисля, че нашето общество заслужава малко повече цивилизованост. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и съм готов да организирам подписка по този въпрос!

 
 

GoT: епизодите изтичат, рейтингът расте

| от chronicle.bg |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство

| от chronicle.bg, БТА |

Певицата Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство срещу бивш радио диджей.

След продължило близо четири часа разискване съдебните заседатели се произнесоха в полза на 27-годишната Суифт. Съдът в Денвър постанови, че бившият диджей Дейвид Мюлер наистина е опипал голите задни части на изпълнителката, след като е бръкнал под полата й по време на фотосесия с фенове преди неин концерт в през 2013 г.
По-рано съдът отхвърли като неоснователно твърдението на 55-годишния Мюлер, че изфабрикуваната от Тейлър Суифт история за сексуално посегателство е довела до уволнението му от радио в Денвър. Бившият диджей заведе дело през 2015 г., обвинявайки певицата, че заради лъжливите й твърдения, подкрепени от тези на майка й и мениджмънта й, е останал без работа. Мюлер искаше обезщетение от 3 милиона долара. В отговор на неговия иск Тейлър Суифт заведе ответно дело за сексуално посегателство.

Певицата получи и символичното обезщетение от 1 долар, което поиска.

По време на заключителните пледоарии и след произнасянето на присъдата Тейлър Суифт не криеше емоциите си и се разплака.

В направеното от певицата изявление се посочва: „Искам да благодаря на съда, както и на правния ми екип за това, че се бореше за мен и за всички жертви, изпаднали в положението да премълчат сексуален тормоз“.

Тейлър Суифт

Певицата допълва, че осъзнава привилегията, която статутът й на публична личност й дава, за да поведе подобна битка и да понесе огромния товар да защити името си. Суифт отбеляза също, че се надява постигната от нея победа да вдъхнови други жени да се борят. Изпълнителката обеща и своята подкрепа под формата на бъдещи дарения за организации, които подпомагат жертви на сексуален тормоз.

 
 

Заразното психично: по някои теми трябва да се мълчи

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизират самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинкът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психологията стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Ема Стоун e най-високоплатена актриса в света

| от chronicle.bg, БТА |

Списание „Форбс“ обяви носителката на „Оскар“ Ема Стоун за най-високоплатената актриса в света. Според рейтинга за 2017 г., публикуван днес на сайта на изданието, звездата от филма „La La Land“ е заработила през последната година 26 милиона долара, предадоха ТАСС и Ройтерс.

Двайсет и осем годишната Стоун, която спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в мюзикъла, е изкарала тази сума в периода от юни 2016 г. до юни 2017 година. В нея не са взети предвид данъците върху доходите, които актрисата е платила или трябва да плати.

Стоун изпреварва Дженифър Анинстън, която се нарежда на второ място с доходи в размер на 25,5 милиона долара. Сериалът „Приятели“ продължава да носи доходи на 48-годишната актриса, която също така е рекламно лице на бутилираната вода „СмартУотър“ и на авиокомпания „Емирейтс“.

Трета се нарежда Дженифър Лорънс с 24 милиона долара, която бележи значителен спад в сравнение с миналогодишните доходи от 46 милиона.

Актрисата, която се бори за равно заплащане на мъжете и жените в Холивуд, изпреварва в класацията Чарлийз Терон, Ема Уотсън и Мелиса Маккарти.

Десетте най-високоплатени актриси в света са изкарали общо 172,5 милиона долара, което е с 16 процента по-малко от предходната година.