Как се живее в пещера?

| от | |

Божидар Божков

 Снимка: Авторът, малко след като е оставил своя бакшиш на съответната бабка в една от пещерите в Тунис

В България много хора са склонни да иронизират малките си апартаменти, наричайки ги бърлоги. Но в Тунис и днес има цели семейства, които действително живеят в истински дупки в скалите. Звучи невероятно, но е самият факт.

Това са берберите – коренните жители на Северна Африка. Разказват, че когато финикийците са се заселили на териториите на днешен Тунис, там ги посрещнали берберски племена. Това се е случило преди около цели три хиляди години! Ето колко древен народ са берберите, които ревностно съхраняват своите традиции. Една от които е именно фамилията да живее в пещера. Използвайки особената мекота на сухия климат, при който дори най-високите температури са поносими от човешкия организъм, те строят домовете си направо в скалите. Това е и най-голямата атракция за всеки турист. Мнозина българи са ходили вече в Тунис и го знаят много добре.

В една впечатляваща местност от каменисти долини, пустинни планини и величествени върхове, в югозападния край на страната са разположени земите на Ксур (в превод от берберски “ксур” означава “берберски дворец”). Пътуваш, пътуваш през пустинята, окото свиква с пясъци, скали, мъхове и лишеи и изведнъж насред камънаците – пещера, в която живеят хора.

Но това не е някаква обикновена пещера, а истински апартамент. Вътре са издълбани допълнителни пет и повече големи дупки – стаи с най-различно предназначение. В едната задължително е инсталиран телевизор със сателитен приемник. Има си и спалня с легла, кухня с всякаква домакинска посуда. Това своеобразно жилище се обитава от най-възрастните баба и дядо, до техните внуци и правнуци. Освен, че служи за прохлада през лятото, скалистият им дом ги топли през зимата.

Наред с неповторимите си домове, благодарение на съвместния си труд берберите успяват да изградят по скатовете на планините огромни съоръжения, които ползват като складове, и развиват впечатляващо производство на мед. Предпочитат да отглеждат културите си терасирано, за да използват максимално водата от редките дъждове в пустинята. Характерните в този регион тъкани с бедуински мотиви са в топли цветове и се използват за направата на кърпи, възглавници, чанти и, разбира се, малки килимчета.

Берберите живеят в сурова зона, твърде отделена от цивилизацията, което им е помогнало през всичките тези хиляди години да запазят своя берберски език непокътнат, а заедно с него и древните традиции. В една от пещерите в село Шенини, покатерено по билото на планина, живее 85-годишна бабка. Нейната пещера е на цели 400 години! Получила я по наследство от родителите си. Домът не се нуждае от ежегодни ремонти, а носи и приличен доход на старицата. – понякога и до 50 – 100 тунизийски динара на ден (1 динар е приблизително равен на 1 лев).

Как заработва тези пари? Много просто. Бабката посяда в дома си, а през него се изреждат туристи. Тя само седи, усмихва се, очите й щъкат насам-натам, от време на време казва нещо като “каля, каля, каля”. Приканва с ръка посетителите да приседнат до нея и да се снимат на воля. От изражението й се разбира, че е напълно наясно, че за редовия турист тя е екзотика. А за нея туристът е доход. В Тунис е прието навсякъде да се оставят минимални бакшиши – по динар или по 500 милима (които се равняват на 50 стотинки).

В разгара на туристическия сезон, който в Тунис започва още през май и приключва в края на октомври, през пещерата на милата бабка могат да се изредят и по около стотина души. В добавка към това е и правителствената подкрепа, която подобни семейства получават. Берберско домакинство, съгласило се да отвори своята пещера за туристи, се включва в специална програма на тунизийските власти, чрез която им се изплащат определени финансови помощи. Така наред със силните родови традиции и държавата помага за запазването на една култура, оцеляла през последните 3,000 години.

snimka

 
 

Как се живее в пещера?

| от | |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.

 
 

Как се живее в пещера?

| от | |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

Как се живее в пещера?

| от | |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

Как се живее в пещера?

| от | |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.