Как се чете без книга?

| от |

 „В библиотеката, по-важно от всичко и от всеки, е фактът, че тя съществува”

Арчибалд Маклийш

„Библиотеките са тънката червена линия между цивилизацията и варварството”

Нийл Геймън

 „Представете си, че това бяха библиотекари – държавата щеше ли да отстъпи? Всички отстъпват, защото полицията се изправи срещу държавата“. Този риторичен въпрос зададе политологът проф. Евгени Дайнов в седмицата на полицейските протести по Нова телевизия.

Държавата най-вероятно няма да отстъпи въпреки днешния протест на библиотекарите, музейните работници и галеристите срещу бакалските сметки на правителството, което оряза бюджета за финансиране на културните обекти като библиотеки, музеи, читалища…

Номерът не мина при МВР и здравните заведения, но при културните институции идеята беше посрещната по-тихо – с възпитан призив и писмо до институциите.

Тези тихи хора, които работят в сектора, не бързат да затварят кръстовища и да блокират улици, не нападат полицаи, нито имат 20 заплати, които да пазят със зъби и нокти. Имат 370 лева на месец, с които да се издържат на фона на историите за кметове милиардери, полицаи с имения и политици с офшорки.

За библиотеките си спомняме около 24 май и 1 ноември. Извън това те не съществуват за други, освен за студентите в сесия или пред защита.

Българските правителства традиционно си затварят очите пред факта, че през последните 22 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги. Всичко това въпреки Манифеста на ЮНЕСКО и Международната асоциация на библиотеките, според които училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея.

Държавните библиотеки вероятно ще запазят символичните си годишни такси, от потребители, които идват от сантименталност, за да установят за пореден път, че дори комерсиални автори като Чарлс Буковски не са част от инвентара на разпадащите се български библиотеки. Таксите на входа на музеите изглеждат „солени” за джоба на хората, си задават въпроса: „На тия 6 лева няма да им давам, к’во ще видя вътре?”.

Политиката в България сякаш не се влияе от културата. Затова и отношението към хората и културните институции е пренебрежително – подхвърля им се достатъчно, за да не загинат, но не и толкова, че да функционират нормално. Финансова и целева подкрепа на културните обекти фигурира формално в програмите на културното министерство. Липсва обаче чувствителността към състоянието и нуждите на българските библиотеки, читалища, музеи, галерии и театри. В тази сфера за реформи дори не се говори – на никого не му се занимава с нафталинови духове, а с предлаганите заплати и условия, на млади професионалисти не им се занимава. В Европа 70% от населението посещава държавни библиотеки. В България едва 10% ползват услугите им.

Европеецът купува средно 11–12 книги годишно, а българинът по половин. Българската култура страда от недохранване, но не защото няма пари, а защото за нея винаги остават огризките от чуждите гуляи. Да се чудим после защо 50% от хората в България са номинално или функционално неграмотни.

 
 

Как се чете без книга?

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Как се чете без книга?

| от |

 

В края на месеца се навършват 20 години от смъртта на най-обичаната и уважавана кралска особа в световен мащаб. Почти всеки е наясно при какви обстоятелства загива Лейди Даяна Спенсър, Принцесата на Уелс, затова няма да припомняме.

20 години, през които образът на Даяна продължава даприсъства в съзнанието на хората и дори след като тя вече не е част от британското кралско семейство, името й непременно се свързва с Короната.

Във връзка с годишнината напоследък се появяват все повече филми, интервюта и статии за Даяна. Последните два документални филма застанаха на противоположни полюси. Първият, в който синовете й разказват за нея, е под знака на майчинството и грижата, която Даяна полага, за да могат синовете й да са щастливи. А вторият, в който са включени лични записи на принцесата, беше приет с неодобрение от кралското семейство.  Но ъгълът, от който ще бъде видян животът на Лейди Даяна Спенсър едва ли има значение. Фактите около животът и са еднозначни и говорят ясно, като самата нея. Те са вредни само за онези, които наистина има от какво да се притесняват.

Днес ние посочваме десетте дати в живота на „Принцесата на народа“. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Как се чете без книга?

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Как се чете без книга?

| от |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма