Как да не бъдем идиоти, когато говорим с хора

| от |

В началните класове имах лексикон. Един от въпросите в него беше: „Какъв начин на общуване предпочитате?“. Дядо ми, Бог да го прости, беше написал: „Личен контакт“. След това всички хлапета от 1-ви до 25-и номер в класа бяха повторили същото и бяха написали „личен контакт“. Оказа се, че не знаят какво е имал предвид, но им звучало добре.

И наистина, звучи добре. Само дето комуникацията е като футбола. На пръв поглед изглежда лесно да се рита една топка и всеки си мисли, че може да го направи и то по-добре от тия, дето взимат някакви космически суми, за да я ритат тая топка. Всъщност обаче е сложна работа. И изисква време, тренировки и умения.

С разрастването на паяжините, които пускат социалните мрежи, смартфоните и всичките нови супер технологии, се предполага, че трябва уменията ни за общуване да се подобряват с всеки изминал ден. Уви, свидетели сме на точно противоположната тенденция: хората масово овладяват избора на емотикони под пост във Facebook, но стават все по-неадекватни, когато нещата опрат до живо общуване, по време на личен контакт.

Има обаче някои начини да не бъдем идиоти, когато говорим или изслушваме хората:

Не прекъсваме и не говорим връз другите

Някои хора продуцират много повече вокални сигнали от други и това може да бъде затормозяващо. Във всички случаи обаче прекъсването и говоренето върху речта на другия е проява на безспорна селяния. Ако човекът говори твърде обилно, има по-интелигентни начини да го накарате да спре. Може да си гледате телефона или да си подсвирквате, например (това е шега). Ако пък човекът не говори много и след дълго чудене точно е решил да се произнесе по някакъв въпрос, а вие го залеете с водопад от излишна реч, това може да го обезвери да не промълви още няколко часа.

Не даваме тъпи съвети

Тук бъдеще нащрек. Съветите са мнооого щекотлива работа. Непоисканите обикновено дразнят, което не е фатално. Но неподходящите могат да правят бели. Ако не може да се въздържите от съвет, поне помислете, преди да го изплюете. Когато някой е решил да сподели страданието си с вас, не го съсичайте със „Стегни се“, „Отпусни се“ и в никакъв случай не го поваляйте на дъното с безумното: „Всичко е на психична основа“. Избягвайте безсмислените клишета от типа на „Просто бъди себе си“, „Бъди повече егоист“ пр. Най-адекватната реакция на оплакване, която получих от познат наскоро се състоя в следния диалог:

Той: Как си?

Аз: Зле съм.

Той: Абе к’во ти пука?

Гледаме в очите, но не втренчено

Зрителният контакт е важен. Той дава доказателство на събеседника, че сте на неговата вълна и го слушате. Но не е нужно да се взирате в него с психарски втренчен поглед само защото знаете, че трябва да го гледате в очите. Най-много да го подплашите. Не е фатално, ако от време на време отклоните поглед нанякъде, докато другият говори. Стига да не блеете през цялото време, защото това също ви прави идиоти.

Не се изгубваме в контекста

Може да сте забравили това, но по време на говорене, се случва човек да направи грешка. Да кажем, вместо „Гръмна ми главата“  да каже „Пукна ми главата“. Когато от цялата фраза става пределно ясно какво е искал да каже „авторът“, не е нужно да изисквате обяснения. „Как така ти пукна главата? Какво искаш да кажеш? Че ти се е искало да пукнеш? Или си имал цирей, който се е пукнал? Или какво, искаш да кажеш, че ти е ГРЪМНАЛА главата ли?“ Абсолютно излишно упражнение, в което карате другия да се чувства тъпо и да се обяснява, а вие изглеждате като идиоти.

Не заливаме хората със small talk, очевидни истини и грозни клишета

Общуването е пълноценно, когато има обмен – на информация, на истории, на енергия ако щете. Т.нар. small talk е необходим по време на бизнес срещи, но напълно излишен при общуване с приятели и по-близки познати. „Всичко е добре, когато свършва добре“, „Абе…да сме здрави, пък другото както дойде“, „Колко е малък светът“ пр. глупости не допринасят с нищо към добрия разговор.

Не изпадаме в лични детайли в неподходящи моменти

Другата крайност: толкова сте отегчени от говорене за незначителни неща, че искате да занимаете всички със собствената си дълбока и проникновена философия за живота. Ако на бизнес коктейл или среща със съученици, които не сте виждали от 10 години, някой ви попита как сте, имайте предвид, че отговор от типа на: „Ох, да ти кажа, не много добре…дъщеря ми пак има сополи, на жена ми й откриха септум на влагалището, пък мен ме наболява кръста и сметката за парното това лято направо ме уби, не знам, някак се чувствам депресиран, разбираш ли, отчаян от живота, сякаш гледам света през тъмносиви лещи…“ НЕ СА ПОДХОДЯЩИ. Има си уютни винени вечери за тая работа.

Не задръстваме разговора с бит

Битът е навсякъде и е познат на всички ни: кожна алергия от нов омекотител, повреда в газовото котле вкъщи, нови свещи за колата, пазар в HIT…всички ги знаем тези работи. И освен ако няма нещо супер интересно около тях (да кажем газовото котле е избухнало и е изпепелило кооперацията или сте видели Риана да краде райски ябълки в HIT), по-добре дръжте битовите вълнения дълбоко в душата си. Там, където им е мястото.

 
 

Linkin Park отмени турнето си след смъртта на Честър

| от chronicle.bg по БТА |

 

Американската група „Линкин парк“ отмени предстоящото си турне в Северна Америка след смъртта на фронтмена Честър Бенингтън.

41-годишният Бенингтън сложи край на живота си на 20 юли в дома си в предградие на Лос Анджелис. В петък от лосанджелиската следователска служба потвърдиха, че причината за смъртта на музиканта е самоубийство чрез обесване. Изпълнителят не е оставил предсмъртна бележка.

„Дълбоко опечалени сме от вестта за кончината на Честър Бенингтън. Турнето на „Линкин парк“ в подкрепа на албума „One More Light“ е отменено. Притежателите на билети могат да получат парите си обратно в пунктовете за продажба“, се посочва в изявлението на промоутърите „Лайв нейшън“.

Концертната обиколка на „Линкин парк“ в Северна Америка трябваше да започне на 27 юли в Мансфийлд, Масачузетс, припомня Ройтерс.

Групата, основана през 1996 г., има шест номинации за наградите „Грами“. Печелила е най-престижните музикални отличия два пъти. „Линкин парк“ са издали седем студийни албума, от които са продадени над 70 милиона копия.

 
 

Кристофър Нолан за филма си „Дюнкерк“

| от chronicle.bg, по БТА |

Независимо че филмът „Дюнкерк“ описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война, режисьорът му Кристофър Нолан заяви, че историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г. е в духа на холивудска традиция, свързана с уестърни и представяне на героични поражения, предаде ДПА.

Новият филм на Нолан е базиран върху събития, свързани с британската евакуация от френското пристанище Дюнкерк след изненадващото настъпление на германците през линиите на Съюзниците. Според преценки на историци, евакуацията оставя Великобритания „сама и застрашена от инвазия“, като военната й стратегия се е провалила. Последвалото прегрупиране на войски и цивилни срещу очакваната германска инвазия е в основата на „духа на Дюнкерк“, намерил отражение в прочута реч на тогавашния премиер Уинстън Чърчил.

Сред предишните филми на 46-годишния Нолан са „Генезис“, „Черният рицар“ и „Интерстелар“. Редица критици възхваляват военната драма „Дюнкерк“, която днес излиза по екраните във Великобритания и САЩ, като най-добрия му филм.

 
 

Remixshop.com инвестира нови 4 млн. лева за възстановяване на работата си след голям пожар

| от chronicle.bg |

Рестартът на Remixshop.com се очаква до дни. Компанията ще инвестира около 4 милиона лева, за да започне да работи отново.

Водещата компания за дрехи втора употреба онлайн в България дава предварителна оценка на щетите от пожара на 15 юли за около 9 млн. лв. Жертви и пострадали няма. В помещенията към момента на инцидента са били около 25 служители на фирмата, но те са се евакуирали изключително организирано. Пожарната е била на мястото 6-7 минути след подадения сигнал.

Според разкази на очевидци пожарът е възникнал на голяма височина и бързо се е разраснал. В помещението, където е започнал, има само стока. Това е всъщност разпределителният център, откъдето опакованите артикули поемат по пътя към крайните си клиенти на 7 пазара в ЕС. Изгорели са голяма част от артикулите, приготвени в специалните картонени опаковки на Remix за експедиция. Сградата е нова и помещенията отговарят на всички изисквания за противопожарна безопасност.

В пожара от 15 юли изгоря стока, с която компанията работи не само в България, но и в Румъния, Полша, Гърция, Унгария, Словакия и Чехия. “По първоначални данни загубите ни са на стойност около 9 млн. лв.”, коментират от Remix.

Заради инцидента се наложи компанията да преустанови временно продажбите за всички седем пазара в Европа. Това води до значителни пропуснати ползи. Оценката е, че ще се отрази негативно и на целия сектор за търговия на дрехи втора употреба онлайн у нас.

Другата загуба, чийто ефект тепърва ще се изчислява, е, че инцидентът ще забави темповете на растеж на компанията. Миналата година Remix бе определена от Ernst & Young за една от най-бързо развиващите се компании в Централна и Източна Европа. Все пак, твърдото намерение е тази година да бъде постигнат ръст спрямо 2016, макар и с по-малко от предвиденото.

Днес Remix има готов план за успешен рестарт, който включва инвестиране на нови около 4 млн. лв. Той ще бъде реализиран и с подкрепата на техния международен партньор, австрийската инвестиционна компания Mezzanine Management.

Remix вече започна и нова програма, която е изцяло насочена към клиентите. В нея ще може да се включи всеки, който има ненужни, но запазени дрехи в гардероба си. Те може да бъдат изпратени на Remix, която поема изцяло и куриерските разходи по доставката. Компанията ще почисти и обработи дрехите по своите стандарти и след продажбата им ще изплати процент от сумата на клиента

 

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.