Изследване на хигиената и безопасността на храни от хранителните вериги (част 2)

Източник www.6nine.net

Тази статия е продължение, втора част на статията, която бях написал преди точно месец – Реших да изследвам качеството на български млечни продукти… В нея разгледах качеството на различни видове популярни млечни продукти чрез различни химични, микробиологични и органолептични техники. В настоящото продължение съм описал резултатите от проведено проучване на различни продукти от хранителните вериги, които са популярни сред потребителите.

Трябва дебело да подчертая, че купените продукти от хранителната верига не са произволно избрани. Това са продукти, които съм оценил като съмнителни и рискови. Такива продукти са например насипни, с липсващ срок на годност на опаковката, със съмнителен външен вид и т.н. Странното е, че макар липса на срок на годност, подобни продукти се продават свободно…

Извършените изследвания са изцяло микробиологични. Получените резултати дават оценка на хигиената на продукта, хигиената на производство на продукта и неговата безопасност. Напоследък зачестяват хранителните натравяния особено сред деца. Микробиологичните изследвания са направени спрямо стандартите на Международната организация по стандартизация (ISO). Или с други думи изследванията са направени така както ги правят в акредитираните частни лаборатории и ХЕИ, които струват доста скъпо 🙂

Изследваните продукти могат да се разделят на две групи:

Мляко и млечни продукти сред, които:

Прясно пастьоризирано мляко “Мизия милк” 3% – не е намерен срок на годност на опаковката.
Краве сирене “Забърно” – 20.09.2014 г.
Сладолед “Чичо Чарли – Рафаело” – не е намерен срок на годност на опаковката.

Месни продукти сред, които:

Охладена кайма – смес приготвена от магазина – 12.06.2014 г.
Замразена кайма – смес “Попов” – 18.06.2014 г.
Македонска наденица “Оренда” – 19.06.2014 г.

Прясно пастьоризирано мляко “Мизия милк”
От всички изследвани продукти, този има най-лоши микробиологични показатели, които дори излизат извън допустимите норми… Изследвани са Общия брой мезофилни бактерии в проба от млякото. Броят не може да се установи поради прекалено голямата контаминация.

Изследвани бяха присъстващите колиформи чрез два метода – най-вероятен брой и директен метод. И двата метода показаха наличие на колиформи над допустимата норма. Този критерий показва наличие на фекално замърсяване и ниска хигиена при производство. Мистерия остава за мен, защо в прясното мляко кипи такъв живот, когато то трябва да е минало пастьоризация… Пастьоризацията би убила наличните колиформи. Това означава, че производственият процес е некачествен и съмнителен. А контрол от органите липсва…

Млякото бе изследвано още за присъствие на Salmonella sp. (най-честия причинител на чревни инфекции) и изключително опасната Listeria monocytogenes, но за щастие подобни патогени не бяха открити.

Може би хората не трябва да се доверяват на производителите и да пастьоризират (преварят) млякото, което купуват преди да го консумират.

Краве сирене “Забърно”
От микробиологична гледна точка, този продукт е годен за консумация. Беше изследван за наличие колиформи (индикатор за лоша хигиена), но такива не бяха открити. Бяха открити дрожди, но те са в нормата. Сиренето беше изследвано и за присъствие на Staphylococcus aureus (бактерия с хемолитични свойства и от опасност за здравето ни), но подобни бактерии не бяха открити.

Сладолед “Чичо Чарли – Рафаело”
Колкото и да гледах опаковката на този сладолед, просто не успях да открия срока на годност. Или такъв няма, или много добре е прикрит…

Сладоледът беше изследван за наличие на общ брой мезофилни бактерии. Такива бяха открити, но в рамките на допустимите граници според стандарта, което прави този продукт годен за консумация – 770 колонообразуващи единици/ml/g при допустими по стандарт 200 000.

Изследванията за наличие на психротрофни бактерии (бактерии оцеляващи при много ниски температури) и за наличие на Pseudomnas sp. бяха отрицателни.

Бяха открити и колиформи, но в рамките на допустимите граници според стандарта.

Охладена кайма, замразена кайма и Македонска наденица
И при трите продукта беше открито наличие на мезофилни аеробни и факултативно анаеробни бактерии, колиформи имаше само в двата вида кайма (не в наденицата), а представители от род. Bacillus бяха открити и в трите продукта. Въпреки това продуктите са годни за консумация, тъй като всички изследвания са нормата според стандарта.

Като обобщение на това изследване може да се каже, че изследваното мляко не е годно за консумация въпреки, че е минало пастьориация. Недопустимо е в него да има колиформи над нормата, това говори за лоша хигиена на производствения процес, некачествен продукт и евентуална опасност за здравето на консуматора. Другите придукти са годни.
Като потребители винаги трябва да гледаме срока на годност на продуктите и най-вече дали има въобще такъв…

Изследванията са плод на лични усилия и не са свързани с нито една институция. Ако някой използва това писание, моля да посочите източника – все пак оценете труда 🙂