Изгубеният Кремиковци

| от |

Не е нужно да поглеждаш назад, за да се върнеш в миналото. Достатъчно е да излезеш на 40 километра извън София, да свърнеш по първия третокласен и изтъркан до побеляване асфалтов път, за да се озовеш в пустош от бетон и желязо, разказва  Евелина Иванова.


DSC_1577_800x535
Добре дошъл в „Кремиковци”. Някогашната гордост на родния социализъм, металургичният комбинат, прославил страната ни извън граница, днес е на ръба на разрухата. Изглежда сам, самотен и призрачен…

В годините на процъфтяващ социализъм, България е натоварена с развитието на тежкия и отговорен отрасъл металургия. А „Кремиковци”, със своето находище (макар и незначително) на желязна руда, се превръща в крайъгълен камък на родното стоманолеене. Изграден е със замах – завод до завод, комин до комин, бетон върху бетон…

От автобусите “Чавдар“ се стичат тълпи от щастливи, добре платени пролетари, готови да преизпълнят петилетката. Заводите работят на пълни обороти и бълват стомана, бетонно желязо и канцерогенен пушек. По ирония на съдбата, във времето, в което кремиковският пролетариат изпълнява стриктно и с охота директивите на Коминтерна, броят на политическите затворници у нас се множи. Увеличават се и опитите за бягство от затвора – от онзи истинския, осезаемия, обримчен с телена ограда, по която се стича електричество и от другия, вътрешния зандан на вездесъщи цензура и доносничество.

През 1969 г., докато родните ни държавници се хвалят наляво и надясно с изрядното производство на все по-широка гама от суровини в бълващия отрова комбинат, в старозагорския затвор един човек е разстрелян. Той е сред петимата политически затворници, дръзнали да направят опит за бягство. Пак през същата година, драматургът и журналист Георги Марков е обхванат от чувство на непоносимост, от желание да напусне завинаги България, където живеенето се е оказало „безкрайна верига от компромиси”…

DSC_1567_800x535

Уви! Компромисна се оказва и съдбата на емблемата на металургията през социализма. След краха на Живков и неговото време, след приватизацията, частните инвестиции и неуспешните бизнес планове, „Кремиковци” най-сетне е обявен в несъстоятелност. Отровата спира да извира от комините му, заводите замират, работниците напускат, общинските блокове залиняват.
Днес „Кремиковци” е празен и мълчалив. Една мрачна гледка от ронеща се мазилка, изпочупени прозорци, прогнила дограма и безлюдие.

DSC_1573_800x535
Изтръпвам, когато бариерата на едно от пустеещите здания плавно се вдига, за да ми направи път да мина. Очевидно току-що съм получила непоискана покана за пълен достъп до една керемиденочервена фабрика подобна на манчестърски текстилен комбинат. Но от кого? Подавам се през страничния прозорец на колата и се провиквам към добродушно ухиления пазач. „Не. Няма да влизам. Само исках да погледна по-отблизо. Благодаря!” Човекът кимва разбиращо и бавно се оттегля към импровизираната си кабинка за наблюдения, под ситните капки на усилващия се дъжд.

DSC_1558_800x535
Спускам се по дългия виещ се път, подминавам поредното предприятие – видът му е по-спретнат, а на входа му е окачен голям, осветен надпис „Кремиковци”. Може би тук все още има производство, колкото и пренебрежимо малко да е то. А сигурно и заплати дават. Иначе защо им е този работещ банков клон, разположен точно срещу фабриката? В края на пътя и преди началото на зеленото шопско поле (да, земята около „Кремиковци” е покрита с тучни ливади и скромни борови горички), забелязвам жилищни сгради. Ниски, жълти и грозно обезобразени. От ръба на козирката, над един от входовете ме гледат две ромчета – момче и момиче – стоят, хвърлят ми по някой продължителен поглед и си хортуват под дъжда, а над тях се полюшва един импровизиран простор, опънат между два оглозгани до последното парче дърво прозореца.

DSC_1576_800x535
И „Кремиковци” е оглозган почти да арматурното си желязо. Крепи се на стари основи и несигурни бъднини. Но току-виж призрачните му телеса се напълнят със свежа кръв. Все пак е сезонът на изборите – време на голямо говорене, увещаване, обещаване и налудничави идеи за излизане от безкрайната (като годините на прехода) икономическа криза. Съвсем не на шега, в разгара на застигналото ни предизборно хитруване, взеха да отекват депутатски приказки за възраждане на комбината. Те май са си резонни. „В крайна сметка”, трескаво разсъждават парламентаристите ни, „какво пречи да си имаме пак „Кремиковци” – да си го възродим, в умерени мащаби и с минимален риск от замърсяване, разбира се. По европейски…” Ами нищо. Освен това, че комбинатът е отдавна частна собственост и държавните мераци за реконструирането му (подплатени с власт, но не и с пари) са противоконституционни. А и думите за „рестарт” на комбината сме ги чували и преди. И вече май взеха да кънтят на кухо.

 
 

Какви сексуални желания имат обвързаните хора

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

Млади български артисти – фокус на фестивала „София диша“

| от |

Млади български артисти са на фокус във втория уикенд на фестивала „София диша“, съобщават организаторите от фондация „София диша“ и Столична община.

На 26 и 27 август ще се състои второто за тази година издание на фестивала, като мястото отново е площад „Св. Александър Невски“, където се събират на едно място знакови културно-исторически паметници – катедралният храм-паметник на „Св. Александър Невски“, базиликата „Св. София“, паметникът на Незнайния войн, Българската патриаршия – Свети синод, гробът на Иван Вазов, Националната галерия „Квадрат 500″, Националната художествена академия и др.

Популярността на летния фестивал се разрасна и през предстоящия уикенд фестивалът ще се проведе на 12 651 кв. м., с над 200 участници в културната програма и очаквана посещаемост от 50 000 човека.

„Тази година отново акцентираме върху творческите индустрии на града, като сме избрали да покажем проектите на младите творци от различни области на културата – музика, визуални изкуства, фотография, приложни изкуства, кино, спорт, образование, педагогика, социални каузи, храна“, казва Стоян Зиков – творчески директор на фондация „София Диша“.

За втора поредна година програмата е разделена на тематични зони – Творческа, Детска, Спортна, Релакс, Базарна и новата зона България.

В „Творческа зона“ на музикалната сцена на 26 и 27 август ще се изпълнява нова българска музика. Ще бъдат представени и черно-бели фотографии на Тотьо Тодоров, изложба живопис на млади български автори, организирана съвместно с галерия „Контраст“, първа изложба на непознатия българския артист – Morph, кино прожекция на нашумелия анимационен, приключенски сериал „Златната ябълка“ и др.

В „Детската зона“ и през двата дни ще има творчески занимания на „Детска архитектурна работилница“, които ще работят с малките по създаване на структури от дървени клечки и ластици. В „Зона България“ ще бъдат представени фотографска изложба на организирането на съвременни традиционни сватби. Посетителите на фестивала ще могат да се научат да танцуват известни български хора и ще разберат повече за ритмиката и графичния език на хорото от екипа на „Таратанци“.

В зона „Релакс“ ще се предлагат авторски коктейли и селекция наградени български вина.

 
 

Митовете за самолетите, на които се връзваме

| от |

В някой момент от живота ви ще се сблъскате с всякакви истории и теории около летенето със самолет. Някои от тях дори могат да ви откажат да пътувате. Други са толкова нелепи и нереални, но все пак хората ги смятат за верни.

Ето няколко мита за летенето, които може да чуете и чувате и в които не трябва да вярвате… защото законите не планетата просто не работят така.

Можеш да бъдеш засмукан от тоалетната в самолета
Тоалетните в самолета функционират благодарение на вакуума. Когато пуснете водата, уред за създаване на вакуум прави така че всичко в нея да отиде в контейнера. Понякога хората са откривали меко казано странни предмети в този контейнер. Но никога хора! Причината за това е, че вакуум се създава в сифона на тоалетната. Ако седалката и тоалетната чиния бяха слети това би могло да има неприятни последици, ако пуснете водата, докато сте върху тоалетната. Но системата е създадена така че да няма опасност от това да ви засмуче… тоалетна чиния.

Вратата на самолета може да се отвори по време на полет… от пътник
Тя може да се отвори само и единствено ако наляганията от двете й страни се уравновесят. Което е малко вероятно. Атмосферното налягане на високи надморски височини е много ниско, а налягането в самолета се увеличава изкуствено. Разликата в наляганията се отразява в прилагането на сила върху повърхността на вратата, която сила е много по-голяма от човешката. И вратите я издържат. Така че няма начин човек да успее да се справи с това, с което и природата не може.

Бурите могат да доведат до катастрофа
Светкавиците и мълниите действително могат да нанесат щети на самолета. Но не такива, че да е засегната безопасността на пътниците. Причината пилотите да не ги обичат е, че те са предпоставки за турбуленция и дискомфорт на пътниците.

Тоалетните изхвърлят отпадъци във въздуха
Не. Отпадните води се отвеждат в резервоар на края на самолета, който след всяко кацане е изпразван.

Турбуленцията е опасна
Неприятна – да, опасна – не. Това е естествена част от полета и със сигурност не създава предпоставки за катастрофи.

Телефоните причиняват проблеми
Няма еднопосочни доказателства, според които използването на мобилен телефон уврежда системата на самолета. В САЩ дори в момента тече кампания по разрешаването на телефонните разговори по време на полет.

В кислородната маска има наркотични вещества
Не бива да се вярва на всичко по филмите. Кислородните маски са там , за да ви снабдят с кислород, ако атмосферното налягане падне под нормите. Тяхната задача е да ви помогнат да дишате, докато пилотът приземи самолета на височина, на която човек може да диша самостоятелно.

Въздухът в кабината не се рециклира
Повечето хора погрешно си мислят, че ако пътник кихне в самолета има опасност всички да се заразят. Но петдесет процента от въздуха минава през система за рециклиране, другата част идва от вън. Системата за рециклиране включва от 20 до 30 филтъра, а последните технологии унищожават 99,9 процента от вредните бактерии и вещества във въздуха.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.