Избори по европейски

| от |

Автор: Георги Готев

Не зная дали и у нас са гледали първия дебат на четиримата основни кандидати за шеф на комисията – Мартин Шулц, Жан-Клод Юнкер, Ги Верхофстадт и Ска Келер. Социалист, дясноцентрист, либерал и по-млада от тях зелена политичка водеха дебат в понеделник, застанали един до друг. В историята на ЕС такова чудо се случва за първи път. Жалко, че петият кандидат, левичарят Алексис Ципрас, не се яви. Той няма да спечели, но със сигурност би казал по-провокативни неща от тримата мъже, които се виждат седнали на стола на Барозу и затова много внимават да са „политически коректни“. Чух, че Ципрас не се явил, защото дебатът беше на английски, език, който лидерът на Сириза не владеел достатъчно добре.

606x340_265296

Дебатът продължи 90 минути, колкото един футболен мач. И както често става във футбола, отборите много внимаваха да не си вкарат гол. Защото мачът е „купен“, в смисъл, че кандидатите знаят, че утре ще правят коалиция със съперника, и затова не бива да го унижават.

Всеки кандидат показа умения да дриблира, без никой друг да се опита да му отнеме топката. По българските телевизии чувам, че Верхофстадт бил спечелил дебата. Не мисля така. Гласувал съм за него преди пет години, тоест съм пристрастен. Тогава четях неговите книги, в които открих съмишленик федералист, вярващ в силен ЕС. Но не го познавах добре. Сега виждам колко е хлъзгав и го хващам в непоследователност, „корекция“ на позициите и дори в лъжа, с което наистина стои начело в сравнение със съперниците си. Преди месеци той беше организирал дебат в Европарламента, за да разобличи медийната концентрация в България. А сега се готви да приеме концентратора в обятията си.

Не съм се отказал от мечтата за силен ЕС, но начело с Верхофстадт той няма да се получи.

Понеже непрекъснато им слушам посланията, никой не каза нищо ново, с изключение на Юнкер, който в едно изречение резюмира положението на ЕС в света. Зависими сме от САЩ за интернет и от Русия за енергията, каза той простичко. Само че зависимостта на ЕС е и в областта на външната политика, защото САЩ напълно монополизираха преговорите около Украйна и обезличиха ролята на ЕС. Иначе Юнкер изглеждаше прекалено спокоен и някак индиферентен. Бившият люксембургски премиер е страстен пушач, може би беше прекалил с любимите си цигари.

Темата ми е за европейския тон. Той липсва у нас, защото ние водим политически битки, които не позволяват да се изграждат мостове. Предизборната обстановка у нас е отровна, всъщност обстановката е отровна и във всички останали периоди. Андрей Райчев каза преди дни, че БСП и ГЕРБ би трябвало да сключат политическо споразумение за съвместно управление с възможно най-широка основа – „който иска да влиза, и дано това донесе нещо на България“. Ако ГЕРБ и БСП са заедно в едно правителство, по-малко ще се краде, каза Райчев.

Този път съм съгласен с него. Сегашните коалиционни партньори на БСП в никакъв случай не са по-добри. За съжаление, ДПС се е превърна в сила, която подрива държавността в България. Дали е от лакомия или е добре премислена стратегия, аз не знам, но примери не липсват, за да се обоснове и конспиративна теория. Стига вече двама се карат, трети печели. Класическата десница и левица в Германия и в Белгия намериха воля да осигурят политическа стабилност в едно нестабилно време. В още по-голяма степен това е нужно на България.

Нещо повече. Едно „конституционно“ мнозинство, подобно на това в Унгария и даже по-добро, понеже не би залитало в крайности, може да създаде обстановка на доверие от страна на кредитори и инвеститори. А тя е безкрайно необходима, за да може най-сетне България да започне да произвежда и да даде работа на огромна част от населението й, което безделничи, мизерства и се маргинализира. Другата важна тема е подобряването на имиджа на България, защото лошото име директно води към икономически упадък.

Не на последно място, при голяма коалиция никой няма да може да обвинява българското правителство, че провежда проруска или проамериканска политика. Ако огромното мнозинство в парламента се е съгласило за определени неща, това могат да бъдат само национални позиции. 
Алтернатива, разбира се, има – да се допусне Цензурата също да бъде „Солунска митница“ и да доограбва и доразрушава каквото е останало, независимо дали големият коалиционен партньор е БСП или ГЕРБ. Цензурата и ДПС имат общи корени, общи задачи и общи кукловоди.

Европарламентът се готви да изолира подобни партии и да изгради широк съюз на проевропейска основа. И на нас ни трябва нещо такова, няма значение, че противниците му ще го наричат иронично „Отечествен фронт“.

 
 

Избори по европейски

| от |

  В края на месеца се навършват 20 години от смъртта на най-обичаната и уважавана кралска особа в световен мащаб. Почти всеки е наясно при какви обстоятелства загива Лейди Даяна Спенсър, Принцесата на Уелс, затова няма да припомняме.

20 години, през които образът на Даяна продължава даприсъства в съзнанието на хората и дори след като тя вече не е част от британското кралско семейство, името й непременно се свързва с Короната.

Във връзка с годишнината напоследък се появяват все повече филми, интервюта и статии за Даяна. Последните два документални филма застанаха на противоположни полюси. Първият, в който синовете й разказват за нея, е под знака на майчинството и грижата, която Даяна полага, за да могат синовете й да са щастливи. А вторият, в който са включени лични записи на принцесата, беше приет с неодобрение от кралското семейство.  Но ъгълът, от който ще бъде видян животът на Лейди Даяна Спенсър едва ли има значение. Фактите около животът и са еднозначни и говорят ясно, като самата нея. Те са вредни само за онези, които наистина има от какво да се притесняват.

Днес ние посочваме десетте дати в живота на „Принцесата на народа“. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Избори по европейски

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Избори по европейски

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

Избори по европейски

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.