Ивайло Калфин : Избори, не санкции трябват на Украйна

| от |

Събитията в Украйна през последните дни прерастват в гражданска война. Защо? Защото украинският народ е разделен и настръхнал.

Ikalfin

Политическата ситуация в Украйна отдавна е нестабилна. Депутатите периодично се бият, институциите са слаби. Хората дори географски са разделени на проевропейски Запад и проруски Изток. Борбата за влияние между ЕС и Русия върху ориентацията на Украйна, изигра ролята на детонатор за напрежението.

Вината на ЕС е, че след като години наред дава противоречиви и неясни сигнали на Украйна за бъдещото й членство в съюза, на масата беше сложено споразумение за търговска либерализация, приемането на което би довело до дългосрочна категорична обвързаност на страната с ЕС. Подобно предложение има бъдеще или ако е свързано с перспектива за членство, както е в случая със страните, които участват в процеса на разширяване, или ако вече е изградено достатъчно близко сътрудничество и украинските граждани са убедени в ползите от него. Нито едното, нито другото са факт.

Това позволи на Русия и на проруските кръгове да удържат тактическа победа. Кремъл използва класическото си оръжие и втвърди позициите си по енергийните доставки. На практика изборът пред украинското общество беше представен като избор между жертви, за да се изпълнят условията на Евросъюза и ползи от незабавно получаване на финансова инжекция от Русия, придружени с примамливи обещания за цените на природния газ. Украинските власти предпочетоха краткосрочното решение. Факт е, че Русия няма дългосрочно и убедително предложение за Украйна. Затова нейната тактическа победа се държи на краткосрочни инструменти. За съжаление, ЕС не можа да покаже действителния избор, пред който стои украинското общество -изборът между ценностни системи. Ценности, за които си струва да направиш краткосрочни жертви.

В тази ситуация международните фактори имат своята отговорност за спиране на кръвопролитието в Украйна. Русия допълнително нагнети напрежението, отказвайки да изплати обещаната финансова помощ при оставката на правителството.
ЕС ще направи грешка, ако наложи санкции на управляващите. Това допълнително ще отдалечи Украйна от ЕС. Първото, което трябва да се случи е да се спрат уличните войни. ЕС трябва да призове за това както президента на Украйна, така и лидерите на опозицията. В случая те трябва да застанат от едната страна на барикадата и да оставят от другата само радикално настроените екстремисти. Това може да стане единствено срещу обещанието за незабавни предсрочни избори – за президент и парламент.

 
 

Почина Джон Хърд, бащата от „Сам вкъщи”

| от chronicle.bg |

Американският актьор Джон Хърд е починал на 72-годишна възраст.

Хърд нашумя най-вече с ролите си в „Сам вкъщи“ и „Гладиатор“, но записа още над 150 участия в Холивуд във филми и телевизионни сериали.

Причина за смъртта на Хърд все още не е оповестена. Тялото му е било открито в хотелската му стая в Пало Алто, Калифорния, а той е отседнал там след операция на гърба.

Актьорът изигра бащата на главния герой в „Сам вкъщи“ и това си остава най-разпознаваемото му превъплъщение, но в редица други филми се утвърди като майстор на поддържащите роли.

За появата си като корумпиран детектив в сериала „Семейство Сопрано“ Хърд беше номиниран за „Еми“.

Той оставя три деца след смъртта си.

 
 

5 неща, които могат да ви се случат на автомагистрала „Тракия“

| от chronicle.bg |

От всички места по света, включително Токио и Какао бийч, най-много хора тия дни има по автомагистрала „Тракия“. Яхнали своите железни коне, българи от цялата западна част на България, демек София и Перник, се стичат по централния път до Бургас в устрем да хванат едно запотено „Бургаско“ с отрудените си ръце и да накиснат в морска вода с мазут уморените си нозе.

Тези стремежи са разбираеми и човешки. И ако и вие сте тръгнали към Бургас по основната пътна артерия, по която тече желанието за морски нощи и дни…ето няколко изненади, които може да ви се случат:

Бъбречна криза

Предвид състоянието на „новия участък“ на магистралата между Пловдив и Стара Загора, трябва да подготвите бъбреците си с много вода, бира и добавки с екстракт от бреза. Понякога обаче и това няма да ви спаси и след един час блажен офроуд по магистрала, ще псувате целулита на асфалта от болницата в Стара Загора. Жалко. А щеше да е такъв приятен морски уикенд.

Изпразване на джобовете от турски дечица с жални очи

Тръгнали сте от София преди час и вече ви се пие кафенце. Тамън спирате на бензиностанцията да си вземете едно късо (в бензиностанция – разбирайте късото колкото половинка бира) и те са там. Гастарбайтери от Турция, возещи целите си фамилии в мерцедеси, аудита и беемвета. Забрадените им жени похапват локум на тревата до бензиностанцията, а дечицата ви гледат с влажни очи. Те не просят, но гледат толкова жално, а и седят на одеяло в тревата… Докато се усетите, вадите всички стотинки и банкноти от джобовете ви, печелите малко добра карма, а и децата са щастливи.

Засичане от ТИР

Шофирате си в лява лента със 140км/ч като пичове. Тук там някой се тутка със 120 пред вас, а от време на време някакви смърфове в едри автомобили ви присветкват нервно отзад. Но като цяло всичко е наред. До момента, в който от дясната лента свежарски ТИР с милиарди плюшени играчки и светодиодни кръстове на предното стъкло се врязва на метър пред вас. Честито, попаднали сте на демиург на пътя. Такива са повечето шофьори на ТИР, просто защото гледат света отвисоко, както Зевс от Олимп. Ловко избягвате катастрофата, но след това седите в аварийната лента да пушите цигари за успокоение до края на деня.

Внезапна загуба на видимост

Както си карате в задръстването преди Бургас, изведнъж губите зрението си. Не, чакайте, виждате скоростния лост, самото стъкло и размазаните мухи по него…Но уви, не виждате нищо по пътя около себе си. Внезапната загуба на видимост може да се дължи на неовладян пожар, запален от селяни, взрив във фабрика за бенгалски огън, остро настъпваща късноюлска балканска мъгла или ексцентричен радомирец с дизелов Фиат. Каквато и да е причината, едно е ясно. Деликатното обарване на предната кола е неизбежно. Ех, а точно я бяхте взели от тенекеджията…

Уретрална инконтиненция

В превод от медицински – незадържане на урина. Дори по принцип да умеете да задържате урината си завидно добре, ако последно сте изпразвали мехура на Happy до Пловдив и сте го заредили с вода, бира и айрян пак там, е много вероятно около Стара Загора да ви се доходи до тоалетната. Няма да стане. Откакто откраднаха ЕКОТОА тоалетничките от отбивките, гледките на гордо изправени пикаещи мъже и небрежно приклекнали пикаещи жени по магистралата са все по-чести. А ако сте свенливи и не искате да бъдете магистрални нудисти, просто задръжте и изчакайте. Голямата синя тоалетна ви чака.

 
 

Фонтаните на Ватикана остават на сухо за пръв път

| от chronicle.bg |

Стотина фонтана във Ватикана ще пресъхнат за пръв път в знак на съпричастност с продължителната суша, засегнала италианската столица. На сухо ще останат и двата водоскока в бароков стил на площад Свети Петър.

След настъпилите горещини и спаданалото през последните две години количество на валежите под средното ниво, властите в Рим вече обмисля и да въведат режим на водата. Според метеорологичния канал „Sky Italia“ в Рим през юли са паднали със 72 на сто по-малко дъждове от средните за месеца, а през юни – със 74 процента по-малко.

Загрижен за ресурсите на планетата, папа Франциск пък за първи път публикува документ на Светия престол, в който призова световните лидери да предприемат бързи мерки за опазване на околната среда.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.