Историята на Жак
Гергана Курукювлиева
1. Това е Жак. А това, което предстои да видите е трогателната история на една изтривалка за баня…
Той беше обикновена изтривалка, но само привидно…
2. Той искаше нещо повече, искаше да бъде свободен. Приклещен в затвора на щипките, мечтаеше за друг живот и го пожела толкова силно, че…..
3. …събра смелост да го получи и да се отскубне от щипките!
Бе чакал толкова дълго. Скочи от простора и погледна през терасата..
4. Бе като хипнотизиран – не вярваше на очите си. Как, как е могъл да пропусне цялата тази красота?! Очите му бяха пълни, пълни с…тези къщи, дървета, планините, свежия въздух, ах!
Попиваше с нишките си цялата магия наоколо, когато отправи поглед нагоре
и страшно се изненада.
5. Жабешкото му сърце се изпълни с толкова смесени чувства, не беше сигурен какво всъщност вижда. Чувал беше чорапките да си говорят за омайното синьо покривало – нима беше то?
НЕБЕТО? Такова синьо…Изведнъж съзря нещо да се рее в небето.
– Ето още едно!!!
Това ли бяха…птиците? Ах-х-х! Как искаше да полети и той! Каза си наум: -“ Колко лесно е да се лети, ако имаш крила…“
Откъде ли идва тази песен?
6. Искаше му се да пее, да скача, да извика с цяло гърло :D!
Искаше, ала не можеше – как да има този свят? Той бе обречен да остане тук. Въпреки това той не се предаде, забеляза едно въже, което се оказа пътят му към свободата…
7. Пресметна рисковете от нараняване и всъщност нямаше такива, тъй като нямаше нервни рецептори. Блажени са изтривалките…
8. Спускането по въжето не беше толкова лесно, колкото и не изглеждаше, като че ли малко…се озори, а и не беше тренирал скоро. Държеше се със сетни сили, беше на скок от успеха.
9. Незнайно как и от чия тераса изскочи Жак, след което се озова на едно летище, забравил белите маратонки и джинсите си в пералнята.
За тези, които познаваха Жак, нямаше да е трудно да се досетят, че той веднага реши да полети. За тези, които го познаваха оше по-добре, не бе изненадващо, че той се качи на първия възможен полет – за Сицилия. А може би нямаше нищо случайно, заради простата причина, че обичаше водата – нали бе изтривалка, свикнал бе да живее в банята.
Сигурно в този момент си задавате един-единствен въпрос – с какви пари си е купил билет за самолет? Няма защо да крия – Жак беше зодия Стрелец, а Стрелците, не знам дали знаете, са късметлиите на зодиака. Та в този ден, на простора до него, висяха и мокри карирани шорти, в които някой беше забравил достатъчно пари за двупосочен билет до Сицилия и обратно. 🙂 Как да не ми завидиш, а?
10. До този момент Жак не знаеше какво е чувството да виждаш облаците под седалката си и не се отлепи от прозореца.
11. Това не бяха обикновени облаци – искаше му се да легне върху тези бели, меки, памукови облаци, да се сгуши в тях, слънцето да го топли, и да се търкаля наляво-надясно, докато потъва и си гребва от този божествен сметанов крем…
12. Когато осъзна уникалността на гледката пред очите му, се обърна наляво, за да сподели възхитата си с човека до него, ала видя един дълбоко заспал пътник със зейнала уста. Осъзна какъв голям щастливец е, че не е пропуснал този неповторим миг.
13. Не след дълго забеляза и вулкана Етна, който го накара да затаи дъх…
14. С всяка минута се приближаваше по-близо до земята, а защитният колан едва сдържаше малкото му телце, напиращо от вълнение!
15. В Сицилия попя в Ухото на Дионисий и се изненада от страхотната акустика, обходи чудни улички и запамети невероятни гледки.
16. Влезе в един прекрасен храм и свещената атмосфера го завладя. Мислеше, че най-накрая е открил себе си. Но съвсем неочаквано на излизане от храма, той откри Немо, и го върна на баща му.
17. В 3 часа местно време, на третата нощ от неговото приключение, той се намери пред три лодки в морето, вторачил поглед в отраженията от светлините на града. Чувстваше се изгубен. Реши да се върне обратно в България.
18. Жак се качи на обратния самолет, и щом стъпи на родна почва, си хвана влака за моретто. Да сте пътували с влак до Слънчев бряг? Аз не съм. Странно, но тази изтривалка, слизайки от влака, се намери точно таме, дори се зарадва на топлото посрещане.
19. Може и да беше изтривалка, ала бе начетен, а и се бе наслушал до насита. Знаеше за славата на курорта и какъв пътешественик щеше да бъде, ако не отиде в Sunny beach и не се развихри в първата дискотека.
20. Може би не точно в тази, тъй като на входа и бе застанал огромен динозавър. Срещайки студения поглед на динозавъра, Жак си помисли, че едва ли ще може да премине „фейсконтрола“. Реши този път да пропусне и се изниза набързо.
21. Отиде на плажа, дори си плати за чадърче и хавлийка, на която да легне да се попече.
22. Вижте го само! Как да не те разплаче от умиление на тази снимка – слънчевите лъчи по плата му, големите му влажни очи, зачервени от солената вода и гадните водорасли…Иска ти се просто да си там и да се снимате заедно!
23. Ами тук? На скалите той се чувстваше като Малката русалка, идеше му да запее…Но нека не се отнасяме!
24. Друг важен герой в нашата история беше Удавникът. Морето го бе изхвърлило на сушата и Жак го намери съвсем безжизнен. За щастие знаеше как да дава първа медицинска помощ и му направи изкуствено дишане. Самата снимка не можа да намери място в тази история, но щяхте да се смеете много;)))!
25. Този преломен момент ги сближи много. Жак намери в този удавник истински приятел. А и никой не можеше да устои на френското му „р“. Двамата си правиха смешни снимки върху пясъка.
26. Смешна снимка ;>.
27. Тук не си спомням какво точно се бе случило, предполагам, че Жак си позволи нещо повече от приятелски жест, а след това стана доста неловко, но това в някоя друга история.
28. Ето я и кулминацията в пътешествието на Жак – точно когато реши да потегли в произволна посока и отново чакаше своя влак. Забеляза една тъмна, изпоцапана, трагична особа, която по необясним начин го привличаше.
29. Той се приближи, а тогава тя извърна поглед към него и…това беше!
Жак бе омагьосан, бе опиянен, тези тъжни очи му говориха на някакъв космически-чорапен език.
30. Имаше нещо, за което нашият хлорофилен герй не бе и мечтал, а го получи – любовта! Лесно е да се лети, когато полетът е споделен!
