Истерията сега е вредна, позитивизмът – още повече

| от |

Автор: Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com/

Истерия

Спомням си, че по времето на социализма имаше един анекдот, в който се разказваше за един японски журналист изпратен в България да направи кратък репортаж за живота в страната. След като в продължение на седмици в редакцията не получават нито ред обезпокоен главният редактор решава да провери на място какво става. Пристигайки в хотела той намира журналиста съсипан, изнемощял и потънал в недоумение. Главният редактор с безпокойство попитал какво става и получил следния отговор:“За голямо съжаление абсолютно нищо не мога да разбера от това какво става в тази държава. Аз ще ви разкажа какво видях, а вие сам преценете. И така, в тази държава никой не работи, а плановете се преизпълняват. Плановете се преизпълняват, а магазините са празни. Магазините са празни, а къщите – пълни. Къщите са пълни, а хората – недоволни. Хората са недоволни, а винаги гласуват „за“. Как да опиша ситуацията?“. Ще се опитатам да адаптирам този анекдот към днешната ситуация в страната. И така: „Хората в България са бедни, а в банките е пълно с пари. В банките е пълно с пари, а те не кредитират. Банките не кредитират, а икономиката расте. Икономиката расте, а безработицата не пада. Безработицата не пада, а ресторантите са пълни. Ресторантите са пълни, а хората са недоволни. Хората са недоволни, а изобщо не искат да гласуват.“

Нарочно започвам коментара си по този начин поради една единствена причина и тя е, за да подчертая абсурдните противоречия на социално-икономическите процеси в страната. Не мога да си представя как частните предприемачи възприемат коментарите от страна на политическите партии за състоянието на финансите на държавата, но съм сигурен, че ако възприемат думите на политиците буквално, то те са на прага на истерията. Само в рамките на няколко дни коментарите бяха от тотален фалит до рози и шампанско. Целта ми обаче е да се опитам да запазя обективния тон по отношение състоянието на публичните финанси, защото е видно, че всяка крайна позиция може да има разрушителни последствия, от които никой няма полза.

Първо, България в краткосрочен план няма да фалира.

Това го показва нивото на застраховката срещу фалит на страната, които се търгуват на международните пазари, от една страна, и нивото на валутните резерви на централната банка, от друга. Второ, дебело искам да подчертая обаче, че за прекомерен позитивизъм и дума не може да става. Това е само безпристрастна констатация. Аз лично, винаги съм бил краен противник на всяка форма на бюджетен дефицит, било той структурен или цикличен. За първото тримесечие дефицит от 845 милиона не е добра новина за състоянието публичните финанси . Проблемът възниква от продължаване на „дефицитната“ тенденция, която изглежда непреодолима към настоящия момент.

Горещо препоръчвам на правителството да не пренебрегва препоръките от Брюксел относно Конвергентната програма на България за 2014 година.

Многократно съм повтарял, че поради международната икономическа среда ръст на брутния продукт от 2.1% на страната за 2014 годна е твърде оптмистичен. От незначтелния икономически ръст, спрените европейски средства и безконтролните харчове може да се окаже, че бюджетния дефицит ще се отвори проблемно. Говоря даже и за нива близки до 3% таван на база брутния продукт. За първото тримесечие се отчита растеж на брутния продукт от 1.1%. Не мога да видя откъде ще дойде наваксването. Да, през летния период имаме традиционното сезонно оживление на икономиката, но като цяло потреблението ще остане депресирано, което играе съществена роля за икономическия растеж. Прогнозите на ЕК са, че през 2014 година стопанството на България ще реализира 1.7% растеж. В прав текст Комисията говори, че отклонението е по-голямо от допустимото, което последната класифицира като „риск“.

Нисък икономически растеж в комбинация със спряната реформа в пенсионната система, пак според констатацията на ЕК, се очертават като неизбежни главоболия за финансовия министър.

Предстоящото емитиране на близо 1.5 млрд. евров дълг бе другата тема, която насъска политиците. Това определено не е нещо ново, защото темата бе обсъждана в края на 2013 година по време на дебатите за бюджет 2014 година. По голяма част от новата емисия ще бъде използвана за рефинансиране на падежиращите доларови облигации през 2015 година, а останалите ще покрият дефицитите в бюджета. Лихвените проценти на международните пазари са подходящи в момента за такава емисия. Европейската централна банка по всяка вероятност през тази седмица за първи път в своята история ще направи лихвите по депозитите на търговските банки при нея отрицателни. Това допълнително ще повиши търсенето на държавни облигации. Трябва обаче да спомена и факта, че България може да се раздели с една степен от своя кредитен рейтинг през предстоящите месеци, заради спрените европейски средства и перманентните бюджетни дефицита. Ако новата емисия бъде пласирана след такова събитие, Министерство на финансите може да бъде неприятно сюрпризирано. Разбира се, че до голяма степен върху успеха на емисията ще повлияе и политическата ситуация в страната. Така или иначе такава емисия ще има. Най-удачното време за пласирането й е юни-юли месец. При политическа криза обаче ще станем свидетели на значително по-високи нива на финансиране. Ако правителството пласира 15-годишни облигации, евентуално финансовите пазари ще заемат тези средства на нива около 3%. При политическа криза обаче е твърде вероятно нивата да се повишат над 3.5%. По традиция българските банки ще бъдат основните инвеститори.

Когато политиците коментират числа, винаги трябва да се има едно наум. Това, от което има нужда бизнеса е обективен анализ и точни сметки. Истерията е вредна, необоснования позитивизъм още повече. Европа ни размаха мощно пръст. Политиците от ляво видяха в това маловажен жест, от дясно го определиха като „фалит“. Истината за пореден път бе „отмита“ от изсипалите се дъждове.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Ryanair обяви кои са отменените полети

| от |

След като съобщи, че анулира над 2000 полета, Ryanair пусна пълен списък на всички отменени полети през следващите шест седмици.

Превозвачът първоначално публикува засегнатите полети до 20 септември, но сега след натиск от ирландското правителство и потребителски групи пусна всички подробности на сайта си до обявеният срок до 28 октомври (събота).

Пълният списък може да бъде намерен на сайта на авиокомпанита.

От и до София има няколко засегнати полета:

22 ceптeмвpи – F9961 Cтaнcтeд – Coфия и F9962 Coфия – Cтaнcтeд

28 ceптeмвpи, 5, 13,19 и 26 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

30 ceптeмвpи; 7, 14,21 и 28 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

Всички засегнати пътници (около 400 хил. души) ще получат обезщетения, като общият им размер достига 20 млн. евро.

Компанията предлага две възможности, ако вашият полет е сред анулираните – да подадете документи за възстановяване на средствата или безплатно да промените отменения полет.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.