Исландски пътепис

| от | |

Мануела Попова

28 юни 2014г.

Iceland: Reykjavik + Hraunfossar

Здравейте! От няколко дена се мъча да събера сили и ..мисъл за да направя този пост. Доста от вас знаят, че мечтата на живота ми беше да посетя Исландия и вече мога да се похваля, че това се случи. Преди няколко дена се върнах от 5-6 дневно посещение на най-красивото място на планетата. Имам около 2,000 снимки и ми беше адски трудно да отделя няколко с които да мога да обобщя преживяното.
 
На 18.06 след 2 полета и над 7 часа път стъпихме на летището в Кефлавик, от там след малко проверки на документи и разсеян rent-a-car служител започнахме приключението си. Бързо-бързо се чекнахме в хотела, преоблякохме се и хванахме да пообиколим улиците на Рейкявик.
Рейкявик е столица най-големия град в Исландия. Населението му е над 120,000 жители, което е горе-долу 1/3 от населението на цялата страна. (За справка територията на Исландия е горе-долу колкото тази, на България) Разминахме се с доста българи, по улиците основно видяхме туристи, а месните си личат от далеч. Мъжете и жените им са високи (поне по-високи от това, което виждам при нас) предимно руси или червенокоси, почти не видяхме пълни хора, всички са много стройни и имат красиви и добре изразени черти на лицето. Доста мъже рок-ваха ъндъркът прическа, а жените или имаха много дълги или много къси коси, все гъсти. Хората са адски мили и възпитани, по улиците е чисто и въпреки дъждовете никъде няма кал (просто защото нямат и много-много пръст) На доста места забелязахме, че тревата е изкуствена, като на футбулно игрище, а там където има дървета ..винаги са сеяни с цел. Къщите са пъстри с изолация, предимно дву-три етажни.
P1030429
По главната търговска улица – Laugavegur имаше доста ресторанти и гифтшоп-ове, магазинчета и всякакви интересни неща, навсякъде е много скъпо, основно ястие е м/у 2000 – 3000 крони (25-40лв), естетсвено има и изключения, достатъчно фаст фууд опции и евтини супермаркети като Bonus и Kronan. Минахме и покрай балкански ресторант, но така и не влязохме. Доскоро е имало сух режим и все още не може да си купиш алкохол от доста места, а в заведенията е много скъп. По принцип турситите се съветват да си купуват бира от безмитните магазини на летището.
Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Почти всяка легенда в Исландия включва някой трол, елф или дух, така че може да ги видите почти навсякъде. Кайрата (Puffin или на исландски – Lundi) също е национален символ и може да си намерите играчка или фигурка във всеки магазин за подаръци, но и за жалост и в менюто на доста ресторанти. Ядат кайри, коне, навсякъде висят кожи, риби, кости от китове и какво ли още не.. на моменти настръхвах. Това и беше единственото, което не ми хареса .. засякох доста НЕ animal-friendly vibe.

P1030434

Тролове

Концертната зала Harpa и в дясно - Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Концертната зала Harpa и в дясно – Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо - бургери с исландска бира Viking.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо – бургери с исландска бира Viking.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Harpa-та отблизо

Harpa-та отблизо

Влязохме и вътре за малко

Влязохме и вътре за малко

За жалост нямаше слънце.

За жалост нямаше слънце.

Следващия ден малко поотпочинали хванахме пътя на север към двата водопада Hraunfossar и Barnafossar, по пътя спряхме на място, където извираше гореща вода. Навсякъде имаше предупредителни знаци да не се пипа водата, защото извира с топлина м/у 80 и 100 градуса. До извора естетсвено имаше малка станция за усвояването на тази вода и я вкарват в тръбите за парно и гореща вода за къпане/миене и т.н. в домакинствата.

P1030638

Не след дълго пристигнахме до първия си водопад. Сред поле от застинала лава от земята извира вода и формира много живописни малки водопадчета. Името на Hraunfossar идва от съществителното Hraun, което значи лава.

P1030678

На няколко метра е разположен и Barnafossar, който е известен още като Children’s Waterfall. Едно време е имало естествен мост над водопада, но легендата гласи, че две деца от съседна ферма в коледната нощ изчезнали, не след дълго телата им били намерени вследствие на падане от моста и удавяне в река Hvita, майката в мъката си проклела моста. Казала, че никой вече няма да може да пресича  без да се удави. Не след дълго земетресение разрушило моста. Сега има изкуствен мост на същото място и там пресякохме реката за да се разходим по полетата от застинала лава.

P1030704

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Бяхме опътени до близко селце да разгледаме каменни рисунки направени от местен артист и там видяхме първата си ‘хобистска къща’ хаха, а в далечината малък водопад, който решихме да инспктираме отблизо

P1030765

P1030792

P1030826

След няколкочасовото си приключение се прибрахме в къщата за гости в непосредствена близост за почивка и да съберем сили за следващия ден. Къщата беше част от семейна ферма с всякакви животни, пихме домашно мляко и си играх с кучетата, които поради липса на клони бяха научени да носят камъчета. 

P1030873

P1030897

Така неусетно свършиха ден 1 и 2. Утре ни очакваше ново приключение…

 

29 юни 2014г.

Iceland: Thingvellir + Strokkur + Waterfalls

На третия ден напуснахме фермичката, в която бяхме отседнали и поехме към вътрешността – Thingvellir, националния парк в който се срещат двете тектонски плочи, най-голямото езеро в Исландия – Thingvallavatn и първия парламент основан през 930г., което го прави един от най-старите подобни институции в света.
По пътя се насладихме на много живописни гледки, равнини, планини, водопади и един стридояд-майка, който се опита да ме убие в подножието на Ейяфятлайокутъл. (Така става с любопитните фотографи)
P1030915
На много места се срещат подобни камари от камъчета, които олицетворяват желанието да се върнеш отново на същото място. Също така ще срещнете и табели забраняващи строенето им за да се избегне нарушаване на флората и като цяло изгледа на мястото.
P1030922

Тук нямаше забранителна табела. :P Част от езерото се вижда зад мен.

P1030927

Селфи, Стролове, Спаркове, Сезера.. предимно сусмивки. Аз мама и вуйчо.

P1030933

Изглед към парламента и тектонските плочи на Тингвелир.

Искаме да срещнем някой от каста на "Игра на Тронове", но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на "The Vail" в сериала.

Искаме да срещнем някой от каста на „Игра на Тронове“, но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на „The Vail“ в сериала.

P1030959

От 17ти век до сега в Тингвелир са се състояли 15 обесвания, 30 обезглавявания и 18 удавени жени в бързея на долната снимка. Удавяни са предимно защото са били „за срам“, тъй като са родили извънбрачни деца.. мъжете виновни за деянията са били обесвани. Това се е дължало на датски закон, Исландия е станала самостоятелна държава (отделна от Дания през 1944г.)

P1030969

P1030980

P1030997

По пътя за следващата нощувка си намерихме кончета. Общо взето ги има навсякъде и се обзалагам, че са много повече от човешкото население.

P1040003

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи "магия"

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи „магия“

След като отпочинахме се отправихме още по-навътре в острова и по път за Gullfoss се отбихме да видим гейзерите. Прочутия Geysir, който е бълвал гореща вода в продължение на 10,000 години, но в последните 100 години е малко позаспал вследствие на земетресения. Малкия му брат Strokkur все още изригва на няколко минути и си е интересна гледка, защото до сега не бях виждала гейзер.

P1040016

P1040027

След малко обикаляне и гледане на изригваща вода се отправихме към друга много популярна дестинация, а именно „Златния водопад“ – Gullfoss. Наричан от мнозина „Европейския Ниагара“, Гълфос беше забележителен.. големината, силата и мощта му просто не могат да се предадат на снимка. Виждате малките човечета, но просто шума на водата, пръските .. чувството колко малък и нищожен си застанал до нещо толкова могъщо.. Невероятно е!

P1040115

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

P1040141

След Гълфос поехме от вътрешността – на юг към два водопада, които преценихме, че ще имаме време да видим преди да трябва да се настаним за нощувка, а ‘нощувка’ в Исландия през лятото е силна дума. Нощ няма, тъмно въобще не става. Само за 2-3 часа става .. мм, все едно слънцето ще залезе, ама така и не се случва :D
Вуйчо ми чакаше с нетърпение да видим Seljalandsfoss, водопада зад който може да минем. Водата пада от 60 метра, от място, което някога е било плажна ивица, сега – земя благодарение на много вулканични изригвания в миналото. 
P1040154
P1040185
P1040186
P1040194
P1040252
Само на 30тина километра от там се намираше нещо друго, но също толкова красиво – Skogafoss. Снимките ми от там имат странен grain, предполагам защото много намокрихме фотоапарата по всичките водопади, през които минахме по-рано.
P1040318
P1040327
Липсата на вятър за кратко ни позволи да се набутаме почти до мястото на което пада водата, но естетсвено за точно 30 секунди времето се смени и силен вятър обърна падащата вода към нас и общо взето станахме водолази.. преоблякохме се в колата по спешност, хапнахме топла супа от сьомга, пихме по един билков чай и се върнахме да поспим. 
 
Утре ни чакаше мястото, което най-много исках да посетя..
01 юли 2014г

Iceland: Eyjafjallajökull + Dyrhólaey + Kerið

 

Оставаха ни само ден и половина до връщането ни в България, а аз вече бях влюбена до уши в това място. На няколко пъти ми се насълзяваха очите от вълнение и красота, но си бях обещала да не изпадам в драми, защото ще се върна, каквото и да става и не е за последно. Точка. Майка ми само ме караше да снимам, а на мен хич не ми беше до това да гледам света около мен на екрана на апарата. Исках да погълна всичко, да го изпия с очите си, да го запечатам, да го съхраня и да му обещая, че скоро ще се върна. Ще бъда отново вкъщи.
Винаги съм казвала, че изпитвам носталгия по места, които никога не съм виждала, времена, в които никога не съм живяла. Не, не вярвам в някакви прераждания и т.н., но вярвам, че човек винаги има усещания и предпочитания, които просто му казват къде принадлежи. Никога не съм обичала топлото, плажовете, многолюдните места, големите градове, светлините. Винаги съм била близка със земята, началото, водата и небето. Колкото и да откривам талантите си в технологиите и дори общуването, знам че съм предназначена за друго. За севера, за първичното.. смятам че така най-добре бих могла да опиша ..принадлежността си към Скандинавия, това просто съм аз.
P1040399
Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г... изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г… изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

P1040411

P1040415

След като се наспахме, за пореден път минахме по пътя на водопадите, които посетихме вчера, но този път продължихме на юг и не след дълго стигнахме (почти) до най-южната и най-дългоочакваната точка на острова. Много близо до град Вик, има едно място наречено Дирхоле, което някак магически изглежда не от този свят. Място на което планини и океан се срещат за да създадат .. оф едно от най-красивите неща, които някога ще видите.

P1040424

P1040425

P1040431

 

P1040432

P1040455

P1040456

Стояхме на Дирхоле с часове, черния пясък, синьото море и слънцето, което реши да ни изпрати ни действаха адски релаксиращо. Не след дълго забелязахме и Кайра в една дупка в скалите. Стояхме и гледахме малкия сладур няколко минути, но подари широкоъгълната ми пейзажна леща не можахме да го снимаме подобаващо.

P1040534

Махаме си

P1040585

Постояхме на плажа и след малко почти по случайност попаднахме на върха на скалата.

P1040605

P1040619

P1040629

P1040639

Дирхоле в целия си блясък

P1040660

P1040679

P1040681

Слонче?

Ето ви линк за черно-белите снимки, които толкова много исках да снимаме там. Реших, че ще се перпълни поста, ако сложа и тях.
След Дирхоле тръгнахме на запад по магистрала 1 и се отбихме до едно вулканично езерце наречено Kerid. То обитава кратера на стар вулкан изригвал преди много, много години.
Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

P1040709

P1040720

Върнахме се на магистралата и се прибрахме в Grindavik за сън, защото на следващата сутрин ни чакаха нови два полета и мъчното и дълго връщане до България.
Надявам се постовете са ви харесали и да са ви запалили по това невероятно и не достатъчно ценено място.Успях дори да понося къс ръкав, след като времето стана 17 градуса през последния ден.
Искам да благодаря на мама и вуйчо, че направиха всичко това възможно и ми се вързаха на акъла да обикалят света в преследване на дивите ми фантазии. Браво на мама, за безаварийното каране и за пореден път на вуйчо, който безсрамно мога да нарека – вуйчо МИ, е много по-добър от вуйчо ТИ хахаха!
Аз пък обещавам да се върна!

 

 

 
 

Исландски пътепис

| от | |

Астероидът Флорънс, който ще премине край Земята на 1 септември, ще може да бъде наблюдаван и с любителски телескоп, стига той да е с диаметър минимум 10 сантиметра, предаде ТАСС.

Агенцията цитира мнението на научния сътрудник Сергей Нароенков от отдела за изследвания на Слънчевата система към института по астрономия на Руската академия на науките.

Астероидът ще бъде най близко до нашата планета в 15:06 часа българско време на 1 септември 2017 г. Той ще може да бъде наблюдаван както от професионалистите, така и от любителите, притежаващи съответните телескопи. Космическият обект няма да бъде видим по това време заради дневната осветеност на небосвода. Най-подходящ за наблюдение ще бъде няколко нощи преди и след максималното му доближаване.

Обектът 3122 Флорънс ще премине на минимално разстояние от нашата планета от 7 милиона километра. Това се равнява на 18 разстояния между Земята и Луната.

Астероидът не представлява опасност за нашата планета. По-рано това космическо тяло се е приближавало до Земята през 1890 година. Флорънс е открит през 1981 година. През 2017 година той ще може да бъде наблюдаван с телескоп в края на август и началото на септември в съзвездията Южна Риба, Козирог, Водолей и Делфин.

 
 

Исландски пътепис

| от | |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.

 
 

Исландски пътепис

| от | |

В понеделник, 21 август, за първи път от 99 години, пълно слънчево затъмнение ще премине над САЩ изцяло, от западното до източното крайбрежие.

При слънчево затъмнение Луната застава между Земята и звездата ни и така блокира лъчите й. Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е 400 пъти по-отдалечено от нас от нея. Затова от земята изглежда, че двете небесни тела са с еднакъв размер.

Слънчеви затъмнения има някъде по света през 12 до 18 месеца. В повечето случаи обаче те са над океана.

Сегашното пълно слънчево затъмнение е изключително, защото е първото над САЩ през 21-и век и първото там от 1991 г. Предишното обаче можеше да бъде наблюдавано само от Хавай. Над континентални щати пълно затъмнение не е имало от 38 години, а и тогава то беше само над северозападната част от страната. Пълно затъмнение, което преминава над цялата държава, е много рядко. Предишният път е било на 8 юни 1918 г. Друг вид такова явление – пръстеновидно, което преминава от единия до другия бряг, имаше през 1994 г. Тогава обаче Луната беше в най-отдалечената си точка от Земята и закри около 94 процента от слънчевите лъчи.

Освен ако няма облаци, Линкълн Бийч в Орегон ще е първият континентален американски град, където ще се вижда пълното затъмнение от 10,16 ч. местно време (17,16 ч. по Гринуич). Сянката ще премине през 14 щата, като широчината й ще е около 113 км. Най-дълго пълното слънчево затъмнение ще продължи около Карбъндейл, Илинойс – 2 минути и 40 секунди, съобщи НАСА. Явлението ще приключи в 14,48 ч. местно време (18,48 ч. по Гринуич) над Чарлстън, Южна Каролина.
Извън тази ивица от 113 км, ще има частично слънчево затъмнение от 8,46 ч. местно време (15,46 ч. по Гринуич). То ще започне над тихоокеанското крайбрежие и ще приключи над атлантическото.

Стотици милиони хора ще са в хвърлената от Луната сянка. Около 12 милиона живеят в районите, където ще има пълно слънчево затъмнение. От 1,85 милиона до 7,4 милиона души са предвидили пътувания, така че да могат да наблюдават явлението.

Заради вълнението на любителите астрономи, надеждите на учените и рязкото покачване на цената на хотелските стаи, ентусиазмът е голям. Планирани са сватби, празници на открито, експедиции с кану и дори Бони Тейлър ще изпее хита си „Total Eclipse of the Heart“, така че да бъде излъчен пряко по време на затъмнението.

Тези, които няма да бъдат в районите на затъмнението, ще могат да го гледат по интернет. НАСА предвижда пряко предаване цял ден на сайта си. То ще бъде излъчено също на екраните на Таймс скуеър в Ню Йорк.

 
 

Исландски пътепис

| от | |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…