Искра Ангелова: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от |

Продължаваме с нашата любима рубрика „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Дойде реда и на водещата на „Нощни птици“ по БНТ 1 Искра Ангелова.

10425759_10152156588686149_1637069909_n

Отец Иван, но и Отец Николай. Първият е вече национален герой – канила съм го в предаването и преди да стане любимец на медиите, и след това. И в двата случая ме удиви колко е непосредствен и как Прави, вместо да Говори. Мисля, че ако тук имаше повече подобни хора, ние много бързо щяхме да си стъпим на краката… Харесвам го, защото е скромен и е непукист, а междувременно отглежда сам – на ръба на закона и напук на зложелателите – над 200 изгубени души… Но пример за истински свещеник и проповедник в смисъла, който толкова ни липсва у нас, ми е Отец Николай от църквата „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – изключително интелигентен, ерудиран и завладяващ, млад и образован свещеник, който винаги е на разположение за беседа, да те успокои или вдъхнови.

JRA_ELIF_SHAFAK_010.jpg

Елиф Шафак – Не защото я познавам или съм направила филм за нея, който беше излъчен по БНТ – „Въображението е моят куфар”. А защото нейното присъствие на литературната сцена ми дава надежда, че – независимо от предразсъдъците към този край на света, към религия и патриархалност, към пол и националност – е възможно една жена, туркиня, от покрайнините на Европа, израснала във възможно най-несвободна среда, сред бурки и клишета, да стане световно известна с… красивия си ум. Макар да не харесвам еднакво книгите й. В този ред се възхищавам на още двама: Дубравка Угрешич и Милорад Павич. Изключителни писатели. Гордея се, че съм им съседка!

"Blue Jasmine" Australian Premiere - Arrivals

 

Кейт Бланшет. Няма такава актриса. Последното й превъплъщение в „Трамвай желание” на Уди Алън, пардон – в „Син жасмин”, е поредно доказателство, че е великолепна. Не мога да спра да я гледам и да се уча от нея, да я преоткривам с всяка нова нейна роля. Харесва ми колко е фина, интелигентна и същевременно луда. Как успява леко и ефирно да се променя според персонажа, но да е толкова дръзка, че да достига места в себе си и в нас, за които не сме подозирали, че съществуват. Много ме вълнува. Разбира се, харесвам много и Пенелопе Круз, и Лив Улман, и Мерил Стрийп, и Ема Томпсън, и Тилда Суинтън, и Натали Портман, и Гуинет Полтроу… Много са.  

Маргарита Младенова – не я бях познавала достатъчно, но сега имах радостта да попадна на нейно театрално ателие и пак се удивих от ерудицията и задълбочеността й… Тя е истински учител – от онези, които никога няма да се умориш да слушаш. Позициите й по повечето въпроси са аболютно и безкомпромисно верни, тя е човек, който напълно и изцяло се е отдал на кауза. Помня как ходех и треперех от вълнение на първите им представления – „Играем Петрушевска”, „PS”, „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри”, „Грехът Златил” и „Грехът Куцар” – Сфумато беше единственият остров, на който можеше да се случи такова театрално чудо. Изключително се вълнувах на ателието им и днес, 20 години по-късно, играх на сцената с огромния си корем, измислях етюди, опити, реквизит и костюм към прелестните стихотворения на Борис Христов и бях отново на 18, щастлива и полетяла – това се случи благодарение на нея. Това е театър – в абсолютно чист вид. Удивлявам се как е съхранила идеализма и надеждата си през всичките тези тъмни за изкуството ни години…

georgi-lozanov

 

Георги Лозанов – винаги страховито интелигентен и на елегантно ниво, Георги Лозанов е като камертон. Аз се хващам, че следя позицията му по важни обществено-политически проблеми и най-често тя е правилната. Задълбочен и философстващ, той ми е пример, че не е нужно да си на „ти” с простолюдието и да се превеждаш непрестанно, за да успееш да имаш обществен авторитет, да запазиш самоиронията си, че и да ти поверяват управления на важни организации! Понякога е по-либерален, отколкото мога да разбера, по отношение на телевизионното съдържание, но никога не е крил, че е десен и е един от най-завладяващите събеседници, които съм имала.

Мирзакарим Норбеков, Берт Хелингер и Геше Майкъл Роуч – всъщност – издателката им Жана Иванова. Тази жена съумя да доведе в една единствена година тези трима великани,а аз успях да се срещна с тях и, въпреки началния ми скептицизъм, да науча много. Първият – азиатски тип гуру, мистик и магьосник, изключително пленителен и екзотичен, провежда семинари за самолечение. Вторият – легенда в немскоезичния свят, психоаналитик – последовател на Юнг и Фройд, създател на т.н. „констелации” – завладяващ човек на 86 години в светъл костюм. Завладяващ с жестокостта и безпощадността си. Третият – монахът-милионер. Прекарал живота си в Тибетски манастир, днес ни учи да даваме, за да получим. Проповедник от западен тип, но много мощен. Личности, които тази дама омагьоса и доведе тук. Със силата на намерението си. Всъщност, подозирам, че гуруто е Тя. 

Приятели на бежанците – в една страна, в която хората се настървяват като видят бременна жена и започват да искат да я уязвят; в една страна, в която пенсионерите ровят по кофите и никой не ги забелязва; в една страна, в която те псуват на майка и ти размахват среден пръст всеки път, когато се качиш в колата си; в една страна, в чийто парламент се говорят простащини и се използват вулгаризми; в една страна, изпълнена със самоненавист, злоба, завист и простотия… има една общност, която лека полека и съвсем доброволно се опитва да помогне на най-нежеланите, най-бедните и най-нуждаещите се – на бежанците. Нямам никакви думи, с които да изразя възхищението си от тях. Но искам да им кажа, че те са от хората, които ме карат да не се срамувам толкова много от произхода си! Браво!

Чок (Бали) и Лама Дауа (Тибет) – двама истински учители, които съм срещнала. Чок е един от онези философи на остров Бали, за които твърдят, че помагали с промени в климата – можел да мести облаци и да предизвика буря (което демонстрира лично на нас, защото май се ядоса на моя любим). Чок е син на местния цар и има висше образование – архитект е. Учител е по безконтактните им бойни изкуства – на една такава демонстрация една вечер се опита да ме убеди, че трябва да се сетя за хората, които наистина мразя и искам да убия. Невъзможността ми да измисля подобни хора много го разсмя – той казва, че трябва да поддържаме баланс между лошото и доброто, между гнева и спокойствието, между омразата и любовта, за да сме в хармония със света. Лама Дауа пък идва вече няколко лета в България и всъщност е едно 25 годишно момче, което успява да ти предаде (чрез самото си присъствие и пример) доброта, яснота, покой и тишина. И двамата са живи гуру-та. Хора, от които можеш да научиш много.

Фитотерапевтът д-р Желязков – лечител и билкар, той е почти сляп. Прилича на вълшебник, всъщност е лекар и може да лекува всевъзможни болести. Само че… чрез странни и уханни смеси от билки. Напук на повечето шарлатани в тези неизследвани области, той не иска да печели от дарбата си, прегледът му е невъзможно евтин! Той поставя правилни диагнози без да те докосне и ти предписва правилното лечение, но винаги остава на земята, скромен и даващ. Струва ми се изключително интересно, че дори на мен – заклета рационалистка по отношение на наука и медицина – ми се случват подобни чудеса. Д-р Желязков, да сте жив и здрав!

gospodinov

 

Георги Господинов – блестящ писател, който твърдо застана начело на личната ми класация след словото му по случай 24 май миналата година (в просташкия контекст на тогава!). Интровертен и често меланхоличен, Георги Господинов просто го може, и наистина е явление в съвременната ни литература. Разбира се, че има още много прекрасни пера – на Калин Терзийски, на Алек Попов, на Радослав Парушев, на Васил Георгиев и мн.др… Българската литература излезе от ступора си, писателите се надпреварват да пишат и да говорят, и това е толкова прекрасно! Но Георги винаги е успявал да постави акцента там, където ми се струва важно – той говори за чудесата, за чудото на езика, за красотата на четящия човек, за творенето на смисъл – за важните неща без патос! Той ежедневно изтупва от прахта ценности, които са съвсем забравени днес.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.