Имаме толкова неща да оправяме

| от |

Отново търсим различната гледна точка. Този път един интересен поглед към здравната система (и не само) от Иван Ралчев, който не само пише страхотно, но и прави много добри снимки, затова препоръчваме да следите внимателно блога му http://raltchev.info

Наближаваме. Остават ни още няколко завоя и сме там. Продължавам почти вбесен да надвиквам ръмжащия двигател, защитавайки тезата си, че докторите са доктори, защото имат висша цел – да помагат на хората. Защо иначе биха посветили живота си на постоянно учене и срещи с хора, нуждаещи се от помощ, в непривлекателни условия? И как може такъв човек да си позволи да не премисли добре действията си, като по този начин нарани свой пациент?

emergency room_1205.jpg

Постепенно разбирам, че не съм прав. В наивното ми съзнание докторите (и изобщо всички заети в здравеопазването) са безгрешни Човеци, ръководени единствено от себеотрицание и всеотдайност. Очевидно съм забравил за пирамидата на Маслоу. Все пак знанията ми за здравната система се изчерпват с наученото от няколкото статии и редките посещения на здравни заведения. Усърдните наставления на родителите ми, с които ме отказаха да следвам медицина навремето, са ме откъснали от другата евентуална допирна точка с тази иначе интересна тема. Всъщност благодарение именно на тях изключително рядко ми се налага да имам вземане-даване с болници и доктори. И двамата са доктори.

И точно в това е проблемът, защото съм си изградил погрешна представа за това, което се случва между хората с белите престилки, ходещи из коридори, миришещи на белина, и спасяващи човешки животи. Как мога аз да знам, че общопрактикуващите лекари например всеки ден се борят с абсурда на една едва крепяща се система, която сякаш по дефиниция ги поставя извън закона? Няма как. Хайде, аз съм лесен с родители доктори, но как да разберат другите, че за да станеш доктор, си принуден сам да заплащаш специализацията си, като през това време нямаш и не можеш да имаш други доходи, защото е почти невъзможно едновременно да работиш и да разлистваш тежките учебници? А след това да ходиш на работа в сграда, която заплашва да се срути? И да се срещаш с хора, които не са успели да завършат средно образование и въпреки това (или точно затова) не ценят усилията и времето, които си хвърлил в непрестанното учене, за да можеш да им помогнеш? За тях ти си даденост – един човек в един кабинет, на когото държавата плаща някакви пари, за да те лекува.

Съвсем естествено е тази система да се самоизяжда. Към нея никой не проявява нужното уважение. Няма пари за здравеопазване. Лекарите нямат стимул да се развиват, защото са поставени на ръба на оцеляването. Студентите завършват и отиват да работят в Германия, Австрия, Франция. Пациентите си искат своето, без дори за момент да се замислят колко ценен е животът им всъщност. Искат, но не дават нищо насреща. Защото системата не ги е научила или пък ги е отучила. А пари няма.

За мен образованието и здравеопазването са двете най-важни колони, на които се крепи едно общество. Без която и да е от тях то е обречено на болезнен залез.

Имаме толкова много неща да оправяме, че не трябва да губим и секунда време. Всъщност имаме да оправяме цяла една държава. Да премахнем корупцията. Да въведем модерни методи на обучение. Да превъзпитаме хората. Да създаваме полезни решения. Да впрягаме в действие модерните технологии. Да направим по-достъпни услугите, като в същото време вдигнем и полезността им.

Трябват ни наивни хора, които не се страхуват да гледат към звездите и да мечтаят за един по-добър свят. Които са готови да научат нови неща, само и само да променят нещо. Аз съм такъв. Въпреки песимизма, който ме обзема напоследък. Ще го преборя, но ми трябват съюзници. Вече намерих такива сред приятелите си. Надявам се и ти да имаш такива. Защото ни очаква много работа и имаме толкова много неща да оправяме…

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.