Играта на Путин в Сирия

| от chronicle.bg, по Reuters |

Със 162 гласа „за“ Съветът на федерацията – горната камара на руския парламент – единодушно одобри използването на въоръжените сили на Русия в Сирия за борба срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Ръководителят на президентската администрация на Русия Сергей Иванов обяви, че молбата за военна намеса е дошла лично от президента на Сирия Башар ал-Асад.

С това Русия продължава да разполага свои сили така, че да подсигури потенциални въздушни удари срещу разкъсваната от „Ислямска държава“ страна. Според CNN обаче е възможно зад тази стъпка да се крият и други мотиви, извън борбата срещу тероризма.

Генерал Филип Брийдлов, върховен главнокомандващ на силите на НАТО, отбелязва, че в подготовката на Русия се забелязват някои технологии за въздушна защита, които пораждат съмнения за интерес отвъд битката срещу ИДИЛ. Ройтерс открива в този ход и още един начин, по който руският президент Владимир Путин да показва мускули пред Запада, както при намесата в Украйна. Според някои маневрите на Москва в Сирия са част от по-голям план за възстановяване на глобалния статус на Русия.

Според Пол Стронски от Ройтерс ходът на Кремъл, въпреки всичко, се възприема най-вече като отчаян опит да се задържи на власт сирийският президент Башар ал-Асадм защото страната му е една от малкото, в които Русия все още има значително влияние.

Според властите в Москва Арабската пролет и всички революции са финансирани от САЩ, за да свалят от власт лидерите останали в пределите на руското влияние.

Ако Асад падне, Москва вероятно скоро ще загуби военноморската си база в Сирия – единствената в Средиземно море, която страната притежава.

Малцина на Запад биhа страдали за оттеглянето на Русия от Сирия.

Но истината е, че ако Сирия падне в ръцете на радикалните екстремисти, нито Запада, нито Русия ще спечелят.

Дори и да не е лесно и неприемливо за мнозина, има причина Русия и западните държави да работят заедно в този случаи, ако такъв механизъм бъде намерен.

Проблемът е в това, че Москва и Вашингтон продължават да са на различни позиции за съдбата на Асад. Западът иска той да си тръгне, защото кървавият му режим подхранва екстремистки настроения и е довел до бежанска криза. Според Русия Асад е единствената сила, която може да предотврати това радикалните ислямисти да превземат държавата. В продължение на години не е открит мост между двете позиции, дори и след срещата между Барак Обама и Владимир Путин.

Онова, което и Русия, и САЩ трябва да разберат, е, че политиката и на двете държави се проваля. Битката в Сирия прерасна в конфликт между армията на Асад и сбор от радикални ислямистки групировки, най-опасната от които е „Ислямска държава“. Някои от тях са в конфликт и помежду си, което обаче не ги прави по-малко неприятни.

Ако режимът на Асад се срине, това би бил голям проблем за Путин. Помощта му към официалната власт в Сирия започна още през 2011 година и тя беше не от любов към Асад, а заради вижданията на Кремъл, че Вашингтон е източник на регионална нестабилност – дирижирайки не само Арабската пролет, но и другите бунтове, довели до свалянето на авторитарни лидери на юг от Русия.

Това е причината, поради която Путин се противопоставя на „спонсорираната от САЩ смяна на режима“ и това е в центъра на неговата външна политика. Това е и причината Русия да подкрепя украинския Виктор Янукович до самия край.

Западната подкрепа към „умерената“ опозиция нито свали Асад от власт, нито доведе до разгрома на „Ислямска държава“. И въпреки това последният ход на Путин е рискован – намесата в хаотична гражданска война може да има непредвидени последици. Руският народ все още помни кървавите войни в Афганистан и Чечня и определено не е готов да се включи в друг брутален конфликт в мюсюлманския сят.

Същевременно и войната в Източна Украйна не се развива добре. Той успя да я запали, но не може да спечели мира.
Ако режимът на Асад се сгромоляса след последния отчаян опит да бъде спасен, това ще навреди на имиджа на Путин в Русия. Особено след като подкрепяния режим на Янукович се срина като къща от карти.

Текстът е съставен по публикации от CNN и Reuters. 

Снимка: Getty Images

 
 

САЩ показа първото активно лазерно оръжие

| от chronicle.bg |

Американските военноморски сили разполагат с първото в света активно лазерно оръжие.

Репортаж на CNN показва успешен тест на LaWS (съкращение от Laser Weapons System, лазерна оръжейна система), при който е свален безпилотен самолет с насочване на лазерния лъч.

„Това вече не е научна фантастика, не е експериментално. Разположено е на борда на транспортния кораб USS Понс и е готов да открие огън по цели всеки ден“, се казва в репортажа.

Капитанът на кораба Кристофър Уелс твърди, че LaWS е по-точен от куршум. За разлика от други системи, които могат да се ползват само срещу въздушни цели или само срещу сухоземни цели, лазерното оръжие е многоцелево.

Лъчът му се движи със скоростта на светлината, като изпреварва 50 000 пъти скоростта на интерконтиненталната балистична ракета. Оръжието не се влияе от скорост или посока на вятъра, нито от далечина на обхвата.

Ударът по тестовата мишена – дрон – идва тихо и невидимо. Лъчът действа в невидимата част на електромагнитния спектър, не издава звуци и е изключително ефективен, казва лейтенант Кейл Хюз, който оперира системата. В същото време, намалява риска от нанасяне на поражения по външни обекти при неточен ракетен обстрел.

Лазерната система струва 40 милиона долара и единственото, от което има нужда, за да работи, е електричество от малък генератор, обслужван от трима офицери. Няма нужда от ракетна установка за милиони, нито от амуниции.

Според Кейл Хюз, цената на един изстрел е около 1 долар.

В момента Вонноморските сили разработват второ поколение на лазерната система, която е по-мощна и може да елиминира по-сериозни обекти, включително ракети.

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.

 
 

Спасете се от стреса на работното място с няколко стъпки

| от Яна Кирова |

Най-голяма част от нашето активно денонощие ние прекарваме на работа. Затова как се чувстване на работното място, зависи не само от това какви усивия на труд е осигурил работодателят, стилът му на управление и отношение на работното място, но и от нашите собствени умение и усилия да контролираме емоционалните си реакции. Не трябва да забравяме, че стресът подлежи на контрол. Това означава, че дори и да не може да се избегне напълно външният натиск, можем да решим как да реагираме на него.

  • Ако можем да контролираме стреса, можем да контролираме действията си във всяка среда, като се възползваме от няколко полезни начина за намаляването му ги превърнем в навици, с лекота ще ги прилагаме в ежедневието си.
    Контролирайте нивото на емоционална възбуда. Когато се намирате в стресова ситуация, тялото ви започва усилено да секретира адреналин и нордадреналин. Това води до увеличаване кръвното налягане, свиване на артериите и учестен сърдечен пулс, които на свой ред увеличават вашата тревожност.

Можете да овладеете тези процеси чрез бавни, дълбоки вдишвания, които действат като своеобразна спирачна система, помагащи на тялото и ума да се успокоят, така че всички тези симптоми на стрес постепенно започват да изчезват. Достатъчно е да правим това десетина минути преди някакво важно събитие, за да се почустваме значително по-спокойни и овладяни.

  • Разделете целта на отделни етапи. Ако се фокусирате върху усилията и изпълнението на всеки отделен етап това ще ви направи по устойчиви на напрежението от постигането на крайната цел. Успешното реализиране на всеки отделен етап от задачата ще поддържа самочувствието и увереността ви в нейното постигане.
    Ако се намирате в една привидно тежка, стресова ситуация, най-доброто нещо, което можете да направите е да я сегментирате на по-малки етапи и да се заемете с изпълнението на всяка една стъпка в даден момент, т.е. да се съсредоточите върху това, което е управляемо.
  • Визуализирайте успех. Ако някога сте гледали елитно състезание по ски алпийски дисциплини например, може би сте забелязали как преди старта спускачите затварят очи и мислено минават през целия маршрут и стигат финалната права без грешка. Направете същото като използвате всичките си сетива. Визуализирайте всяка ваша успешна стъпка, усетете я, почувствайте успеха. Задръжте това усещане колкото се може по-дълго.
    Визуализацията няма за цел да ни отпрати в една илюзорна действителност, а да смекчи стреса. И не само….Нищо не се случва в действителност преди да се е случило в ума ни. Ако постигнете контрол над ума, това означава, че ще можете да контролирате действителността си и стреса във всяка една ситуация.
  • Водене на положителен вътрешен диалог. Положителният вътрешен диалог не се състои в това да си повтаряме „всичко е наред“, а да контролираме негативните и деструктивни мисли, когато се намираме в ситуация на стрес, т.е. да контролираме това, което е управляемо към момента.

Или казано по друг начин, когато попаднем в трудна ситуация вместо да решаваме, че няма да се справим и всичко върви ужасно – запитайте се дали има нещо, което можете да направите. Фокусирането върху намирането на ефикасно решение, вместо фиксирането в проблема е далеч по-конструктивно, като същевременно редуцира стреса.

  • Разработване на резервни варианти в случай на непредвидени ситуации преди дадено важно събитие. В дните преди предстоящо стресиращо събитие е препоръчително да помислим за резервни варианти в случай на непредвидени ситуации, до колкото това е възможно. Така че не само план А и Б, защо не и В и т.н., за всеки случай. По този начин, ако непредвидимото се случи няма да сте изненадани, ще можете да се справите с увереност.

Например, ако на работното място на важна презентация компютърът ви се повреди неочаквано, ще излезете лесно от ситуация ако предварително сте качили презентацията си и на флашка и ползвате компютъра на някой друг. Или да се опитате да се поставите на мястото на ваш колега – какъв подвеждащ въпрос бихте очаквал да ви зададе?

Разбира се, колкото и подготвени да се опитате да бъдете, понякога се случват лоши неща. Най-лошото нещо, което можете да направите в подобна ситуация е да загубите самообладание. Елитните спортисти например се научават да се абстрахират и да изолират негативния момент и да завършат състезанието. По-късно ще анализират, изучат и гледат повторно какво се е объркало. Така няма да позволят на един лош момент да саботира цялата останала част от състезанието.

  • Анализирайте поведението си по време на стрес. Някои хора спират да се хранят добре или имат нарушения на съня, други консумират твърде много кофеин или алкохол. Този поведенчески модел само прави нещата по-лоши. Обърнете внимание на собствените си реакции и навици, когато сте под напрежение и разберете кои от тях само изострят проблема и се опитайте да намерите по-здравословни механизми за справяне сами или с помощта на специалист. Колкото и зле да изглеждат нещата, вие не сте безпомощни същества и няма нужда да се държите като такива. Можете повече!

Текстът на Яна Кирова е взет от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора.