И моята майка също

| от |

Александър Николов

Това е нещо като отговор на нещо като статия, което уважаван от мен вестник, превърнал се в сайт, публикува в раздела си анализи. Няма да го цитирам, защото съм ядосан. Ядосан, че медия, която аз лично сравнявам с FT, публикува текст достоен за Афера.бг. Достатъчно шум се вдигна из социалните мрежи, така че със сигурност сте срещнали въпросното нещо.

Та аз непатриота, учил в чужбина (щото ме приеха, щото го мога и щото го искам), напуснал родината си… Хм. Тук май трябва да кажа, че леко съм роден в Атина, защото родителите ми са се намирали там по разни причини по времето, в което съм се появил. Майката на майка ми е гъркиня, но живя дълги години в България, обичаше я много и там е погребана. Обичаше да казва на шега „Какви българи сте, аз обичам България повече от вас…“. Майката на баща ми по ирония на съдбата прекара последните си години не в родния Благоевград, а в Атина и се пошегува за последно „Аз ще възстановя баланса на надгробните плочи“. Майка ми и баща ми отидоха в Гърция, защото фирмата на баща ми по-лесно работи в Германия от Атина, отколкото от KLETA MAJKA BALGARIQ. Опитах се да преброя роднините си и мога да изредя една дузина страни по света, където са най-близките такива. Канада, САЩ, Италия, Испания. Сестра ми наскоро се предаде като последния мохикан и се установи в Чехия.

И тъй като заминах за френско, малко след като нашите се преместиха в Гърция, така и не получих сарми и сушеница. И не съжалявам. Имаше период, в който се прибирах до София 2 пъти месечно (Жалко, че Sky Europe фалира) и нямам спомен да съм мъкнал куфари с лютеница и луканки. Не ми е жал и за тебеширеноподобната смес, която наричате българско саламурено сирене, но нямам против да се гордеете с него.

Дали съм мил чинии? Още ми се случва у дома. Небългарската ми съпруга ме тероризира, за да покаже превъзходството на своята нация над българската… Но ако ми се наложи по-скоро бих отишъл да мия чинии за 1500 евро, отколкото да пиша „статии“ за миенето на чинии за 500 лева. Всъщност има много по-гадни работи от миенето на чинии. Като малък съм помагал на роднини, които за кратко се опитваха да работят в хотелиерския бизнес и мога да кажа, че миенето на чинии е далеч по-лесно и приятно от далеч по-престижни професии… Но ние българите сме над тези неща. Ние сме мениджъри по рождение, ако ще да е мениджър каси в кварталния магазин.

Майките това, майките онова. С майка ми сме в страхотни отношения, когато сме на хиляди километри и в постоянен конфликт прекараме ли повече от час на едно място. Признавам си, че за моите 32 години не сме живели много под един покрив, което за българския стандарт да живееш при мама и тате до 40-я си рожден ден си е направо престъпление. (Тук се извинявам за обобщението, но е статистически факт, че българите и италианците най-късно пускат полата на мама, а статистиката има едно лошо нещо – обобщава).

Като обобщение: За мен има два вида хора. Такива, които вървят напред (независимо дали става въпрос за преместване от малкия в големия град, от една в друга държава или от една работа на друга) и такива, чиято мечта е да си намерят тиха службица, може и да не се плаща много, важното е да не се работи кой знае колко и да има за хляб и ракия… Аз съм от първите. И моята майка също. И тя праща поздрави на автора и майка му.

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.