Хорските очаквания, част 1

| от | |

books-text

Галин Костадинов

Защо хората очакват, какво ни дават очакванията, защо в повечето случаи хората ги свързват именно очакванията им, каква част от нас ни кара да очакваме, колко често очакваме, какъв е смисъла на очакванията, може ли без да очакваме, какво ни дава това, когато не очакваме, как да живеем в независимост от очакванията си…

Почти всички хора очакват от нас нещо, също така и ние в повечето случаи очакваме нещо от някой, или от някъде?! Често ние се опитваме да задоволим дадени хорски очаквания, да изглеждаме и да се държим по определен начин, пак според някакви очаквания, да правим каквото и да е за да ги оправдаем.

Дали това е възможно? Всъщност, колкото и да се борим за това, няма как да стане, тъй като очакванията са безкрайни, а също така в доста от случаите самите хора не знаят какво реално искат от другия човек или от живота, те си мислят, че трябва да стане нещо, някой да направи нещо, но не знаят какво точно, те просто разчитат и очакват съдбата да ги доведе до някакъв резултат. Но очакването да станат по-щастливи, по-здрави, по-знаещи, по-можещи и по-успешни обикновено е само прикриване дори от себе си на собствения си мързел, на страха си от провал, липсата на желание и решителност да изразят себе си.

Когато някой очаква нещо от нас и си мисли, че сме длъжни да му го дадем, то ако не сме достатъчно осъзнати започваме да възприемаме това  като наше задължение. В резултат се пораждат нови противоречия и сериозни конфликти у нас опитвайки се да защитим нашия свободен избор и воля.

Без значение дали някой вътрешно очаква по такъв начин, или го изразява чрез определени действия, то във всички случаи ние усещаме, че нашият свободен избор и воля е нарушена.

Често човек не осъзнава, че не себе си защитава чрез своите его реакции, а своите противоречия.

Има случаи, в които става въпрос за близък човек, когото обичаме и искаме да зарадваме по-определен начин, да го направим щастлив. Получава се така, че дори и да изпълним дадено нещо, за да оправдаем неговото очакване, но вътрешно нашето действие не ни харесва, у нас възниква дисхармония. Тази дисхармония и вътрешно нежелание да изпълним въпросното действие, се отразяват и на близкия ни човек, който е част от нас. В крайна сметка, той също се чувства некомфортно, въпреки, че сме изпълнили очакваното/желаното от него.

Прекалените очаквания спрямо някого и съответното му желание да бъде перфектен, идеален, предизвикват у него постоянен стрес. Той не може да се отпусне, да бъде себе си, да е истински – такъв, какъвто наистина иска да бъде. Във всяка ситуация, когато всеки очаква нещо и човек се опитва да оправдае тези очаквания  –  стремейки се да бъде угоден, да е част от определен колектив или група, мислейки си, че като оправдава всичките очаквания на този колектив, всичко ще бъде по-добре за него, то така човек губи прекалено голяма част от себе си.

Колкото по-голям е дадения колектив, толкова по-незначителна част е самият човек спрямо цялото.  Затова всеки трябва да се стреми да се реализира, да даде именно това, което истински иска да даде от себе си. Важно е да бъде част именно от такива колективи, в които ще бъде индивидуалност. Във всички останали общности, в които се налага да оправдаваш такива очаквания, които ти пречат да изразиш себе си, трябва  много  ясно да прецениш своето място там, защото да не бъдеш това, което си е тежко, а обратното е най-голямата наслада от живота!

 
 

Даниъл Крейг отрече, че ще се снима в нови филми за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg, БТА |

Британският актьор Даниъл Крейг отрече информацията за това, че е дал съгласието си да се снима в два нови филма за Джеймс Бонд, съобщава ТАСС.

Агенцията цитира интервю на екранния агент 007 за една от радиостанциите в град Бостън, щата Масачузетс. „Никакво решение до този момент не е взето, отбеляза Крейг. Това не значи, че аз се стремя да ми платят повече пари. Сега просто ми предстои да взема решение от личен характер“, добави актьорът, без да се впуска в детайли.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

GoT: епизодите изтичат, рейтингът расте

| от chronicle.bg |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Честит имен ден, днес е Успение Богородично

| от chronicle.bg, БТА |

Църковният празник Успение – заспиване, на Пресвета Богородица, който е един от 12-те големи християнски празници, се чества днес. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.