Готова ли е България за българите в чужбина?

| от |

След срещата с президента Росен Плевниелиев в Лондон: Как да осъществим бъдещето си?

За Chronicle.bg от Лондон Николай Николов

Rosen-Plevneliev-bulgaria

На 17ти Март, Президентът на Република България, Росен Плевнелиев, прие част от българското общество в посолството в Лондон. На срещата присъстваха предимно млади хора и темата на разговора беше изцяло насочена към тях и към способността на българската държава да им предостави достатъчно добри условия за развитие у дома.

Това, което ми направи много силно впечатление е, че г-н Плевнелиев е политик с ясно изразена позиция, по най-наболелите въпроси на българската вътрешна, както и външна политика. Той осъди руските действия в Крим като окупация, допълвайки, че наложеният референдум е “нелегален и нелегитимен”. В тази криза, може би най-сериозната и опасна геополитическата криза след края на Студената Война, е много важно, че г-н Плевнелиев целенасочено отстоява българските и европейските интереси. Важно е неговият глас да бъде чут, както в България, така и в чужбина за да се прекъсне една много дълга традиция на клиентелизъм и политическо слугуване на руските интереси.

Точно въз основа на тази политическа традиция, г-н Плевнелиев продължи разговора относно изостаналия български демократичен преход. Според него, България изостава след страните от Централна Европа, защото през първите 8 години от прехода не успяваме да начертаем пътя към европейска интеграция, към икономически реформи, към развитие на демократичните институции. Това е дълбоко заглушена позиция, която изцяло не присъства в публичния живот от 2001 година насам.

Ние изостанахме зад Словакия и Полша, подчерта Г-н Плевнелиев, защото започнахме нашата демократична революция 8 години по-късно. Това са две страни, които трябва да служат като пример на България относно как се осъществяват реформи, как се привличат инвестиции, но най-вече, как се управлява демократично, независимо дали на власт е лява или дясна партия. Трябва да спрем да се отдалечаваме от пътя към консолидирана демокрация, вече преминат от другите бивши тоталитарни страни в Европа.

И все пак, според Президента Росен Плевнелиев, бъдещето изглежда по-светло: има потенциал за инвестиции и икономическо развитие. Информационният сектор прогресира и в него много българи от чужбина намират удовлетворяваща кариера. Трябва да се преборим с корупцията, разбира се, и един от най-ефикасните начини, според него, за осъществяване на това, е ‘електронно правителство’ – така както е например в Естония, може би най-развитата страна в тази сфера. Там, чрез интернет е възможно да се извършват всички  бюрократични услуги, което прави публичната администрация по-ефективна и значително намалява корупцията.

Това е и целта на референдума, една от най-важните инициативи според Президента. С рязка критика към правителството, Плевнелиев призна, че не предполага референдумът да бъде насрочен за 25ти Май, защото очаква неговата дата да бъде насрочена през Август, когато хората ще почиват, което би било “пълно неуважение към българските граждани”.

В тази своя реч, Росен Плевнелиев започна да очертава, макар и не много четливо, новите правила на играта. По този начин българската демокрация, като цяло, започва постепенно да гради капацитет и легитимност; по този начин е възможно да се възвърне част от (почти мислимо) загубената вяра на гражданите в демократичните ни институции. Така се изгражда много важен прецедент за това как един политик трябва да разговаря с неговите избиратели, как да отстоява демократичните принципи на длъжността си.

За мен най-интересно беше да чуя въпросите на публиката. Първите бяха от студенти, желаещи повече информация за това как превърнат огромното си желание да се приберат у дома в реалност; имаше въпрос от юрист на Протестна Мрежа свързан с нужните реформи в правосъдната система, цитирайки Президента, който по-рано беше споменал, че ние сами трябва да ‘подредим къщичката си’. Имаше още въпроси свързани с развитието на бизнес в България.

По-късно, в по-неформален формат в хотелът May Fair, Президентът продължи разговорa си с нас, насърчавайки ни да се борим за по-добра държава и да изискваме от институциите отговорност. Нито един въпрос не беше зададен за това как може да се говори за реализация и перспектива в България, след като се намираме в толкова дълбока политическа криза.

България падна на последно място в Европейския Съюз и Балканите по свобода на пресата. 8-месечните протести са изцяло игнорирани от оголващия се и изолиран политически елит. В София, парламента продължава да е барикадиран. Има абсолютен монопол над медиите и неприсъщ за една европейска държава олигархичен модел на управление. И вместо да се говори как да направим кариера в България, редно е да се говори как ние трябва да сме разумни и мислещи български граждани, независимо дали живеем тук или там.

Трябва да милеем повече за обществения живот в България, да се интересуваме повече от политическите процеси там, независимо дали сме консултант от Deloitte или докторант по политология. Иначе и опитите на г-н Плевнелиев за достоен разговор и отговорност ще останат без смисъл. Липсва ни политическа култура и това беше доказано до голяма степен на тази среща.

Но едно нещо е сигурно – това, че човек е имал възможността да учи в чужбина, не означава, че той е директно подготвен и задължен да се прибере в България ‘да помага’. Тези от нас, които сме учили ‘навън’ в никакъв случай не трябва да си мислим, че сме по-кадърни или по-умни от тези, които живеят в България. Това е много погрешен елитизъм. Също така, проблемите на България, например в политиката, не са краткосрочни: тоест не не са от естество, от което, видиш ли, идват си кадърните хора, заменят некадърните, и изведнъж България става чудото на Източна Европа. Не трябва да се залъгваме за това колко сериозна е нашата политическа криза. Тя не е случайна, в нея са корените на фалшифицираната ни демократична революция и властовите структури, останали от тоталитарния режим.

Осъзнавайки това е първата крачка към постепенно рестартиране на демокрацията. Осъзнавайки това е и единственият начин да чуеш наистина какво се опитва да каже г-н Плевнелиев зад клишетата ‘елате си у дома деца’. Осъзнавайки това те предпазва от изкуствен патриотизъм за България – борбата за бъдещето ни може да се води на много фронтове, не стига само да се върнеш.

Този диалог трябва да бъде осъществяван много по-често. Покрай протестите, политиката остана изцяло задкулисно маневриране. Този тип срещи са основата за едно по-отворено общество; възможност за консолидиране на разпръснатите български общности; за дебат. Но това все още са бебешки стъпки, имаме много да наваксваме.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

18-годишен мъж беше обвинен за атентата в лондонското метро

| от |

Британската полиция обяви днес, че е повдигнала обвинения срещу 18-годишен мъж в опит за убийство, в рамките на разследването на бомбения атентат в лондонското метро на 15 септември, съобщиха световните агенции. Ахмед Хасан беше арестуван на терминала за заминаващи за Франция пътници на пристанището в град Дувър ден след нападението. Той е обвинен също в причиняването на експлозия в метростанция „Парсънс Грийн“, при която бяха ранени 30 души.

 
 

Как да разкараме приятелите си за 10 дни

| от |

Приятелството е като автомобила: вътре ти е уютно и сигурно, но ако не инвестираш в него и не го поддържаш, ще те остави в най-неподходящия момент.

Мнозина считат, че приятелството е важно за добруването на душата и спазват основните принципи на доброто приятелство. Звънят на приятелите си, не ги критикуват излишно, не им надуват главите пр. Ако сте от онези, другите, които имат приятели в излишък и искат да се отърват от тоя-оня, прочете долните съвети.

Те ще ви помогнат да се отървете от всеки, който е имал наглостта да ви се пише приятел:

Говорете само за себе си

Никога не трябва да забравяте, че ВИЕ сте най-важните. Бъдете прями, открити и себе си. Приятелите са за да слушат и да дават съвети, а не за да ви занимават с глупости. Приклещвайте ги по ъгли, барове и магазини и им говорете обилно, напоително и безпощадно обстоятелствено за всеки детайл от живота ви. Говорете с плам и страст, не спирайте. Ако видите приятелят да върти очните си ябълки в тиха паника и да търси изход, повишете тона с една, две октави, за да се фокусира. Може да се оттеглите едва, когато видите, че пие втория си аулин. И бъдете сигурни: било му е интересно и важно. Комуникацията с вас е дар Божи. И ВИЕ сте най-важните.

Сърдете се

Ако приятелите ви не знаят, че сте тънкообидни, значи не ви познават достатъчно, което само по себе си е достатъчен повод за една мощна, продължтелна, воняща сръдня. Добре е да се сърдите демонстративно, но да не разкривате причината. Така приятелят ще се чуди защо, аджеба, се държите като селски бек, което ще доведе до чувство за вина с неясен произход. Ако нямате повод за сърдене, винаги може да си създадете: не се обажда достатъчно, не пише достатъчно в Messenger, не пише достатъчно във Viber, не качва ваши общи снимки в Instagram, не ви пита всеки ден как сте с нервите, излязъл е с други приятели, без да ви покани. Хайде, поводите са пред вас. Само трябва да ги видите.

Критикувайте партньора/партньорката

Изтъквайте лошия му избор непрестанно. Акцентирайте върху лошите черти на човека до него без свян и притеснение и обяснявайте надълго и нашироко как това, тяхното, не е любов. В същото време е желателно тайно да пускате по някой фъндък на въпросния партньор/партньорка. Ей така, в случай че все пак приятелят ви послуша и се разделят. Никой не обича да е сам през зимата.

Не се обаждайте, чакайте да потърсят ВАС

Нали помните, най-важните сте ВИЕ. Затова недейте да си хабите минутите по телефона да звъните вие, скъпо е. Настоявайте вие да бъдете търсените и ако това не се случи, преминете към точка 2 и се сърдете.

Настройвате го срещу другите му приятели

Любовта е за двама, нали? Защо приятелството да е за повече? Ако Вашата най-добра приятелка си има и други приятелки, с които ходи на кафе, отделете време да се уверите, че Вие сте още на първо място. Обяснете как Диди не е много готина, защото сте чули от Ели, че май е казала нещо лошо за вас пред Лили. Докато се усетите, ще сте постигнали целта си и прителката Ви ще плаче на Вашето рамо. Дайте й 6 минути за рев, след което започнете да говорите за себе си. Не забравяйте да вмъкнете едно „Казах ти“.

Смучете енергия

Енергията е онази невидима измислица, която кара човек да се чувства удовлетворен, когато е в нормални дози, прави го параноичен психопат, когато е наднормена, и вяла, отчаяна останка от човешко същество, когато я няма. Убедете се, че може да въздействате на енергията на вашите приятели. Винаги може да я повишите с почерпка на едно вино, но избягвайте такива прояви на щедрост. По-добре смучете от чуждата енергия като прилепи в хипогликемия: правете го чрез досадни разговори по телефона, натяквания, обвинения, театрално-драматични изпълнения пред хора др.

Искайте помощ и услуги

Приятелството значи помощ. Очаквайте приятелите ви да ви се притичват на помощ всеки път, когато се нуждаете. Например: свършил ви е бензинът и се намирате между Пазарджик и Пловдив. Ами звъннете на приятел, де. Ако откаже да дойде да ви вземе, защото е на работа, отписвайте. Нямате нужда от такива „приятели“. Приятелите са и банка за безплатни услуги. Молете ги да дойдат до вас да ви закопчаят заялия цип, да ви донесат храна, когато сте гладни, искайте безсрочни заеми от по 2000лв., защото сте пред заплата, водете си детето при тях да го погледат за няколко часа, докато сте на масаж, помолете да ви вземат от Варна, защото не ви се прибира с автобуса, искайте назаем колите им, домовете им, гаджетата им, дрехите им и четките им за зъби. Приятелството е споделяне.

„…И зла измислица е личното пространство“

Беше го казал Атанас Далчев. Ама не за личното пространство, а за съществуването. Нищо. Приложете тази максима към приятелствата си. Ходете на гости без предупреждение през нощта, пияни като талпи. Издишвайте дима от цигарата си в носа на приятелите си. Гушкайте ги до синини с повод и без повод. Звънете по телефона в 4 сутринта, защото имате необходимост да си поговорите.

Избягвай трудните моменти

Приятелството е за fun. Ако приятел преживее лична загуба или му се случи нещастие, по-добре се оттеглете. Човек страда най-добре, когато страда сам.

Не канете приятелите по важни събития

Приятелите служат като удобен лост за възкачване в социалния живот. Ако ваш приятел ще ходи на събитие, което искате да посетите вие, не се свенете да се увиете около него като питон. Но и през ум да не ви минава да го/я каните на кръщенето на детето ви, на рождения ден на мъжа ви/жена ви, или просто така, на вечеря. Както обсъдихме вече, важните сте ВИЕ.