Господ е българин

| от |

god_01

Реших да бягам.

Ей така, бе, ще избягам от България, за да си търся късмета нейде по белия свят, през девет планини в десета, през девет долини в десета, през девет морета в десето.

Всъщност, може и да е малко по-различен маршрут, че ако се вярва на повечето описания извън нашия регион, то така май ще се върна обратно в България.

Но първо реших да отскоча до тия големците там, в спретнатата бяла къщурка, точно срещу паметника на „Цар освободител“ и да им кажа, ей така, напук, докъде ни докараха. Да им река: „Свършвам работа и дим да ме няма! Стягам багажа и дим да ме няма! Изключвам телефона и дим да ме няма! Да не ме търсят известно времееее“.

Барем пък се позамислят малко. Да рекат „ми то така, верно не може. Закъде сме ние без вас, младите?! Та нали вие сте бъдещето на тая страна, надеждата, че някак ще оцелеем“. Нейсе. Рекоха ми го, ама как. Че даже се и израдваха.

Първо, на тая мойта христова възраст, съм си бил същински пенсионер вече, не младеж. Второ, защо да им дреме за един бежанец, като и без това си имат толкова много в момента, тъкмо да отворя малко място, че взело да се запълва вече. Вярно, не са родно производство, а внос от Сирия, но все пак…

Ядат по-малко, пият по-малко, харчат ток по-малко и като чуят за проблемите и реформите в родното здравеопазване, предпочитат да си стоят болни и да се лекуват с хомеопатия (разбирай, по домашна, не клинична пътека).

rio

Та за какво съм им?! Посъветваха ме най-учтиво да се запиша във facebook групата #закаквoсинибе! и ми пожелаха успех в прославянето на България по света. Също толкова учтиво им пожелах присъединяване към групата #…симайкатабе! и се насочих към решаването на дилемата „КЪДЕ“.

Първоначално реших в Бразилия – те ти слънце, плажове, Копа Кабана, Роналдиньо и разюздани секс карнавали. После обаче се сетих за Дилма Русеф и се притесних да не вземе да ме върне обратно, че тя и Боевски май не го питала как и що, ама ей го обратно вкъщи. После към Америка майка – free will, шанс за всеки, ще градим заедно демокрацията. Е, то хубаво, ама и ние и тука градихме демокрация и то още през 90-те, пък виж докъде я докарахме?!

Във Франция – ще си пия кафенцето на моста на „Сена“ и ще чета „Мадам Бовари“? Уви, ще ми искат 75% данък върху доходите, което върху доход „нула“ наистина си е твърде много (тук поне не ме карат да чета „Мадам Бовари“).

Затова премислих и реших – ще остана тук. Ей така напук (я каква рима докарах). За да се облагодетелствам от пенсионната реформа, да си ползвам здравните облаги и да си ходя на протести. Ще протестирам, че живея в България. Може да е през девет планини в десета, през девет долини в десета и през десет морета в десето, но все още си е центърът на света.

Че и как да е иначе, след като самият Господ е българин…

Още от автора в блога “Несериозно за сериозните неща” – http://mitkopopov.blogspot.com

 
 

Шинейд О’Конър влиза в болница

| от chronicle.bg |

Миналата седмица певицата Шинейд О’Конър привлече вниманието с публикуването на две видеа във фейсбук, в които говори открито за тежкото си състояние и борбата с депресията. Преди два дена изпълнителката на хита Nothing Compares 2U публикува ново видео, в което съобщава, че влиза в болница, където ще се лекува.

„Напълно съм разрушена. Трябва да се върна в болницата. Не съм спала цяла нощ. Кошмар. Просто нямам силите да се справя с това извън болницата.“ заявява Шинейд О’Конър. „Това е непоносимо. Абсолютно непоносимо без децата ми, близките ми. Не мога да живея вкъщи. Но ще бъда добре, защото в болницата е чудесно. Линейката е път.“ В края на видеото певицата пее песента на Ани Ленъкс, Tomorrow.

Това е третото видео в рамките на две седмици, в което О’Конър говори за болестта си. Тя беше диагностицирана с биполярно разстройство през 2007 г. Ани Ленъкс, приятелка на Шинейд, също изрази подкрепата си в публикация на своята фейсбук страница.

 
 

Дамите най-много си падат по мъже, ухаещи на зеленчуци

| от chronicle.bg, БТА |

Жените си падат най-много по мъже в добро здраве, ухаещи на зеленчуци, установиха учени от университета Маккуори в Австралия, цитирани от в. „Метро“.

По време на тестовете били изследвани млади мъже в добро здраве, като било отчитано колко зеленчуци и плодове те включват във всекидневната си консумация. За целта бил прилаган спектрофотометър върху тяхната кожа. Уредът може да отчете какъв е приемът на всеки индивид на каротеноиди.

Участниците с по-голяма консумация на зеленчуци и плодове се оказали с по-голяма концентрация на каротеноиди в кожата. След това те били помолени да извършат физически упражнения, носейки чисти фланелки, които им били раздадени. Доброволки трябвало да помиришат потното горно бельо и да дадат оценка за това колко им се струва атрактивно. Хората с високи концентрации на каротеноиди получили най-високи оценки за привлекателно ухание. Тяхната пот била с по-плодов и сладък мирис.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.