Горкият Стефчо

| от |

Красимира (http://krasitta.com) няма нужда от представяне. Ако не сте чели нищо от нея, бързичко бягайте да наваксвате, но се пригответе за много смях до силни болки в корема.

Днес публикуваме един неин текст, който стана част от инициативата Пощенска кутия за приказки. Насладете се.

Краят на август, Созопол, към 7 вечерта. Лежа си в леглото, в красива, стара къща, прозорците са отворени, чуват се чайки, минаващи хора и две канарчета в клетка от съседната къща – хомогенен фон, който изпразва главата от мисли и позволява на човек да блее щастливо в тавана и да брои паяците.

На улицата играят две дечица. По слух разбирам, че едното е момиченце, с неизвестно име, другото – по-малко момченце на име Стефчо. Компанията се допълва от един брой майка и един брой баба. Майката се опитва да примами Стефчо да яде, бабата от време на време говори неща, които нямат съществен смисъл и значение.

“Айде, Стефчо, да папкаш!”.

Стефчо не отговаря на майчиния зов. Има си там, човекът, някакви по-важни занимания.

“Ще папка ли сега Стефчо?”, чувам отново и си представям как въпросът е настойчиво и нервно придружен от веещ се на вилица пържен картоф или чиния със зелен фасул, обаче Стефчо наистина е много зает с нещо, което не виждам, затова простичко, но категорично отговаря “Не.”, и приключва темата завинаги.

Родителката се отказва от хуманитарната мисия, а момиченцето и Стефчо коалират интересите си и започват някаква обща игра. В следващите 10 минути навън ехтят детски крясъци и кикот, а след изтичането на 10-та минута се оказва, че Стефчо липсва.

Майката е там, бабата е там, момиченцето е там, но Стефчо е отпрашил по широкия свят и осезаемо го няма. Заваляват майчини въпроси към невръстната девойка – къде го видя последно, къде го остави, какво правехте.

Детето прилежно попълва въпросника – “тука, до дървото”“играехме си”“той си намери някаква монета и после не знам къде отиде”.

Изкушавам се да изкажа гласно предположение, че е отишъл до близкия магазин, за да си купи бира и нещо свястно за папкане, но решавам да не нажежавам обстановката.

Започва акция по издирване. Майката, разбираемо, покрива най-широкия периметър и чувам призивите й от края на улицата: “Стефчоооооооооооо!”, “Стефаньееееееееееееее!”. В тона й, привидно, няма нищо застрашително, просто една майка на един Стефчо, която е свикнала да ходи да си го прибира от магазините, дърветата и бирариите.

Момиченцето не остава по-назад и също се включва с едно-две “Стефчоооооууу”, последвано от “ми, няма го” и според мен лека завист, че е отишъл да харчи намереното богатство сам.

Бабата помага от място с по едно “Стефанье!”, изречено на кратки, равномерни интервали, като че ли с надеждата, че Стефчо се е скрил под някое паве и ей сега ще изскочи.

Идват една-две съседки, които провеждат кратка беседа с бабата и мигновено произвеждат вечерния осведомителен бюлетин на улицата със заглавие “Стьефан го няма, бе!”.

Таман започвам да си мисля дали да не стана и да се пиша доброволец, и чувам характерните звуци на майка, която влачи изгубен и намерен тригодишен син.

“Ти къде ходиш, бе??”  Проехтява шамар. “КЪДЕ ХОДИШ, ТЕ ПИТАМ??? Трябва ли да ми изкарваш акъла, не можеш ли да дойдеш и да ме попиташ – мамо, може ли да ида еди къде си???”.

Стефчо гóрко реве – очевидно не се е сетил за тази опция с питането.

“МАРШ сега в стаята си и НЯМА да излизаш повече! НАКАЗАН СИ!!”, бърка в раната още повече майката и натирва Стефчо по стълбите, но той, горкият, още не знае какво го чака.

“Я ЕЛА ТУКА, БЕ, МАМА ТИ ШИ ИБА МРЪСНА!!!%=!!::%!” - неизвестен мъжки глас и два бързи шамара обогатяват аудиофона и Стефчо направо си изплюва дробовете от рев.

Аз се оцъклям от изненада, два паяка стреснато падат от тавана, а канарчетата започват бурно да изпълняват “Тих, бял Дунав се вълнува” в опит да разбият клетката и да емигрират в Макао.

Това трябва да е бащата, който набързо се е осведомил за събитията и е взел Нещата В Ръцете Си.

Някъде от дълбините на къщата Стефчо реве с всички сили. Направо ми се къса сърцето за него и единствената ми надежда е да не е разбрал тайнственото послание на баща си и да е останал с простото впечатление, че майка му не се е къпала и толкоз.

“Млъквай ВЕДНАГА! Лягай да спиш! Чуваш ли, бе, престани да ревеш!!!” – крясъците не спират още едно известно време, след което Стефчо, разглобен от рев, шамари и заплахи, умно предпочита да заспи и всичко приключва, а канарчетата гузно се опитват да замажат простотията с някакъв вечерен шансон.

Следващият ден, на плажа.

Младо семейство с две дечица – бебе и по-голямо момиченце, може би и то, като Стефчо, на около 3-4 години.

Майката го хваща за ръка да го води към водата, момиченцето се спъва и покрива с пясък главата на полузаспал руски тийнейджър.

“Какво направи, ВИДЯ ли какво направи??? Веднага да се извиниш, извини се ВЕДНАГА, казах!!”, изригва майката, детето плахо се извинява пет-шестотин пъти, тийнейджърът се отупва и продължава да спи, а детето, с рязък завой и шамар, бива курдисано отново на хавлията, така и без да види морето.

“ТУКА ще седиш ИНЯМАДАМЪРДАШ. САМОДАСИМРЪДНАЛА! Сега си отиваме и цял ден ще стоиш в стаята”!!!, продължават крясъците и аз с ужас си викам – не, не може да бъде, ПАК бият Стефчо!

Невротично се събират хавлии, кофички и лопатки, дават се наставления момиченцето ТУТАКСИ да си обува джапанките, ЧУЛО ЛИ БИЛО!

Детето обаче гледа пясъка от упор, НЕМЪРДА!!, както му е преждезаповядано, и вероятно си мисли за еднорози и близалки. Джапанките се нахлузват насилствено, циркът се сгъва и се изнася сред облаци от пясък и заплахи.

А аз потъвам в недоумение защо им е на хората да си раждат Стефчовци, ако ще ги тормозят после, и се сещам.

Ми Стефчо-собствено производство си е техен, пък. Могат и да си го бият, и да си го заплашват, и да си му крещят, и да си го наказват да седи цял ден в стаята, и да не мърда от хавлията /самодаемръднал!!!/, и да заспива, и да яде, и да обува, и да събува джапанки /чули, бе??/, и да бъде каран да се извинява за глупости до безсъзнание, и да млъква веднага.

А ако искат, могат да го карат да върши всичко това едновременно.

И изобщо, ти къв си, бе, Стефчо, маматишиибамръсна?

А сега да чуем този страхотен текст, прочетен от неповторимата Мария Илиева.

 
 

5 причини просто да кажеш „Да“

| от Chronicle.bg |

Чували сте шегата, че животът свършва след брака. Когато достигнете една определена възраст, в която въпросът „Не ти ли е време вече“ все повече зачестява и майка ви започне да проверява за свободни дати в общината, бързо започвате да претегляте аргументите в полза на брака. В същото време въображението ви рисува толкова страшни картини от момента пред венчилото и живота след това, че имате чувството, че спите, а сватбата е само лош кошмар. Ключови думи на вашето нещастие след брака са тъщата или свекървата, 24/7 пълната мивка с чинии, мръсните памперси и колебанието дали да свалите сватбената халка от пръста си, когато излизате с необвързаните си приятелки по женски.

Световни проучвания показват устойчива тенденция на спад в броя на браковете. В България по данни на Евростат такава тенденция се наблюдава от 1945 г. насам. През 1990 г. за първи път броят на браковете спада под 60 000 на година, като оттогава до днес се наблюдават незначителни колебания. За сравнение – през 2014 г. в България са сключени общо 24 596 юридически брака, а за 2016 г. – общо 26 803 двойки са минали под венчилото (данни на НСИ).

Въпреки това много двойки у нас искат да минат под венчилото и да кажат „Да“, независимо от често чуваните „Не си ли още твърде млада?!“ и „Абе, я си поживей поне до 35, 40.“

Ние обаче намерихме поне 5 причини просто да кажете „Да!“ – на булчинската рокля и на любовта, напук на предубеждението, че да се жениш вече не е модерно.

1. Традицията повелява

Да кажеш „Да“ си е стар български обичай. Традициите не трябва да бъдат в противоречие с модерното общество, напротив – да го поддържат живо. Запазила се е традицията от времето на нашите прабаби и прадядовци младоженецът да поиска ръката на момичето от родителите ѝ, а женитбата си остава радостен момент за родителите, продължение на рода и отърваване от подхвърляния като „Не ти ли е време вече?“, „Нали знаеш, че леглото вкъщи стига за двама?“, „А гадже кога?“ и други производни.

2. По-голяма мотивация и финансова стабилност

Когато сте двама с потенциал за трима или повече, имате по-голям стимул да изкарвате пари, защото от вас зависи поне още един човек. Това повишава стандарта ви на живот, делите си разходите вкъщи, а и ви дава по-голяма мотивация в професионален план. С други думи – бракът се оказва положителен за работата. Неслучайно проучвания показват, че омъжените жени се възприемат с много по-голямо уважение и доверие от колегите си в работата.

3. Бракът е по-добър за децата ви

Когато сте женени, децата ви растат в по-стабилна обстановка, имат повече социални контакти и повече социални придобивки, например, здравно осигуряване. Те получават повече внимание от вас, близките ви и приятелите ви и това прави израстването им по-пълноценно.

4. Не, сексът не свършва с брака

Точно обратното. Бракът води до много по-редовен секс, а в случая количеството и качеството вървят ръка за ръка. Интимните срещи за една или две нощи са вълнуващи и в тях има някакъв особен чар, но по-продължителният секс с постоянен брачен партньор ви помага да научите повече за това какво харесвате както вие, така и половинката ви в секса. Освен това сексът със съпругата или съпруга ви повишава вашата креативност, защото постоянно импровизирате и търсите нови начини да направите семейния секс по-вълнуващ и да поддържате искрата. И да отбележим, че редовният сексуален живот и креативността пак са в плюс на работата.

5. Дават ви пари, за да се ожените

Оказва се, че има хора, които толкова много подкрепят любовта, че са готови да ви подарят 5 000 лв., за да се ожените, щом се обичате. Говорим за ракия „Пещерска“ и тяхната кампания „Просто кажи да“. Кампанията цели да сбъдне мечтите на три двойки, които отлагат своята сватба не поради липса на желание, а поради финансови причини. Единственото, което се изисква от влюбените, е да се регистрират на сайта www.justsayyes.bg до края на юли. Три двойки имат възможност да спечелят по 5 000 лв. за своите сватби, плюс пълни чаши за всички гости по време на празника и още изненади.

Бонус аргументът ни в полза на брака, е, че в крайна сметка ако наистина обичаш някого, няма какво да го мислиш. Двама винаги е по-добре от един, а любовта е най-добрият лек срещу всичко.

 
 

Тиквичката – подценяваният зеленчук

| от Chronicle.bg |

Вкусни, без почти никакви калории и много, много полезни – тиквичките се оказват един от най-подценяваните летни зеленчуци. Малцина са наясно с полезните им свойства, които са повече, отколкото сте предполагали. Тиквичките подобряват работата на черния дроб, съдържат много антиоксиданти, които спомагат за цялостната детоксикация на организма, богати са на витамини и на куп ценни минерали.

Точно в момента е сезонът на тиквичките, а едно от местата у нас, където се отглеждат едни от най-вкусните представители на този зеленчук е село Петърч, край Костинброд. Именно там се намира и зеленчуковата градина на Калоян Николов, който от 20 години е посветил живота си на производството на вкусни български зеленчуци. Той е от онези нашенци, които наистина са на изчезване – обича си занаята и гледа градините си с много любов.

„В момента имам над 20 декара, засадени с тиквички – берем ги всеки ден, за да могат да са максимално пресни, когато пристигнат на рафта в BILLA„, казва Калоян. Той е и един от зеленчукопроизводителите, които се включват в проекта „BILLA Градини„, който залага на българските плодове и зеленчуци.

Chronicle.bg_1440х960

От семката до корена

Когато попитате Калоян каква е тайната на добрите тиквички, той е много кратък. „Всеки корен трябва да се гледа с внимание. И не си мислете, че всичко се прави от машини – копаем тиквичките на ръка, с мотика. Това отнема много труд и много време. После, когато започнем да ги берем пак всичко се върши наръка. Има една голяма специфика – не всеки може да иде на полето и да бере тиквички. Трябва да знаеш коя точно да отрежеш от корена. Ако откъснеш грешната, можеш да съсипеш корена“, издава още от тънкостите на занаята Калоян Николов.

Никакви капризи

За разлика от много други зеленчуци, тиквичките не са капризни. В Петърч те стават малко по-късно, защото градините са близо до планината и пролетта не е толкова топла. За да стигнат до рафта в BILLA в перфектен вид, Калоян признава, че той и екипът му полагат много усилия, но пък резултатът си заслужава. А сега, в разгара на лятото тиквичките му са особено вкусни, затова следвашия път когато правите списък с продукти за здрависловна вечеря – не пропускайте тиквичките.

Калоян пък признава, че обожава тиквички и често мята по няколко резенчета на скарата вкъщи. Предпочита ги така, а не пържени, защото са по-полезни, а и се приготвят по-лесно.

 
 

Няколко съвета за хубава лятна почивка

| от chronicle.bg |

Отново сме в онова време на годината, когато Инстаграмът ни се пълни със снимки на хора, които вечно са някъде на почивка. И тогава се сещаме за нашата ваканция, която предстои. И се надяваме да не е от онези гадните, където те тръшва вирусът или пък някои хора напълно скапват цялото преживяване.

Тогава се питаме как да се подсигурим, така че да изкараме незабравима почивка? Истината е, че няма как. Нали това я прави незабравима – всичко неочаквано и непланирано, което я съпътства. Има все пак някои универсални съвета, които ще направят любимото ни време на годината няколко идеи по-сигурно и приятно.
Дестинация

Някои хора, които си падат по несигурното и непознатото, не биха се съгласили,че трябва на всяка цена това да е първото условие. Въпреки това обаче, винаги е добре да знаеш накъде отиваш. Можеш по пътя да направиш спирки и да останеш на много други места, но нали пак си имал някакво първоначално намерение. Съветът тук е да мислим като Агата Кристи – тя наистина вдига летвата по намиране на дестинации. Съвсем естествено е да нямате пари за круиз по Нил, пътуване в Ориент Експрес, до Френската ривиера или Карибските острови, но навсякъде има какво да се види, особено в присъствието на добра компания… само да не е тази на десетте малки негърчета от едноименния роман.

Компания

Компанията не е задължителен елемент от всяко пътуване. Ако не ви допада някой, не е нужно на всяка цена да тръгвате, само за да не сте сами. Понякога самотното пътуване наистина се отразява добре на човек, а и е стимул за нови запознанства.  Така, един важен съвет: ако нямате деца, недейте, наистина недейте да пътувате с хора, които имат. Поради две причини. Първата е, че през първите два дни ще бъдете в еуфория от това, че сте в ролята на феята кръстница от Пепеляшка, но на третия малките ще са се лепнали за вас и няма да ви оставят на мира, а родителите им ще са щастливи, че някой ги е отменил и се справя добре, и едва ли ще си направят труда да променят ситуацията. И втората е, че родителите, съвсем естествено, вече за загубили онази искра на младите години и няма да се втурнат с вас към дискотеката. А пък вие нямате такива отговорности и е нормално да си искате дискотеката. Хубаво помислете дали искате да бъдете бавачката на групата.

Тяло

Абсолютно противопоказно е да мислим как изглеждаме, когато сме на ваканция. Ваканциите са затова – да мързелуваме, да ядем на корем, да правим каквото искаме, и каквото ни кара да се чувстваме добре. Затова си сложете банските и не се притеснявайте от вида си. Ако все пак сте от онези, които искат околните да въртят глави и очи след тях… просто дерзайте. Важното е да се чувствате добре в кожата си без притеснения.

Настаняване

Винаги е по-добре не само да знаете къде отивате, но и къде ще отседнете. Запознайте се с хотелите, цените и всичко останало, за да няма неприятни изненади, когато пристигнете. Всички рискове по тази важна част от почивката, са на ваша отговорност.

Мрънкане

На всеки се случва да се оплаква от едно или друго нещо, но това е абсолютно противопоказно по време на почивка. Боли ви пръста от нещо, джапанките ви убиват, слънчасвате. Окей, на всеки се случва. Намерете решение на проблема, но не натоварвайте хората около вас, които искат да си починат, с болежките си.

Храна
Отново малка препратка към точката с външния вид – яжте на воля. Опитвайте всякаква храна, особено местната. Проучвайте заведенията и не ходете на всяка цена на едно и също място. Има и други хубави със сигурност. Кулинарният туризъм винаги е добра идея за хубава почивка.

Купон

Всичко в рамките на нормалното, разбира се. Но със сигурност поне веднъж в живота си е добре да сте купонясвали две последователни нощи, за предпочитане на плажа. Просто е яко. Да целунете сервитьора/ката, най-добрия си приятел или пък да играете на играта, в която всеки път щом ви кажат че вече сте пили прекалено много, да пиете пак. (повтаряме, без да ставате за смях на всички)

Сами, но не самотни
Правете си дълги разходки. Загубете се в малките улички на града. Останете до късно през нощта навън. Усетете вибрациите наоколо, тях ги няма в нито един друг град, планина или плаж. Ходете без да знаете накъде отивате. Останете за малко сами.

Социални мрежи?
Всички трябва да знаят колко добре си прекарваме и да имат подробна справка кога къде се намираме, какво ядем, какво правим, какво ни прави впечатление. Няма лошо, всеки сам решава какво да публикува на личните си профили в социалните мрежи. Но какво ще стане, ако само веднъж запазим емоцията за самите нас? Как бихме се чувствали ако не споделяме детайли около пътуването си, а вместо това се потопим в новата атмосфера и да се насладим на момента? Интересно е дори само от експериментална гледна точка. Резултатите обикновено са добри.

И естествено, ако вече си имате свой ритъм и предпочитате той да си остане такъв, не се колебайте да го следвате. Никой не е казал , че има само един начин да си изкарате незабравимо лято. Зависи от вас – най-важното е да се отпуснете и да се насладите на момента.

 
 

Животът на Толкин в нов биографичен филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Финландският режисьор Доме Карукоски ще застане зад камерата за биографичен филм за британския писател Дж. Р. Р. Толкин, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на филмовата му компания. 

Продукцията, режисирана от 40-годишния Карукоски, ще проследи годините от живота, изградили автора на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ като човек и творец.

Сценарият на биографичния филм за Толкин е поверен на Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд. Повече подробности около проекта не се разкриват.

Доме Карукоски е сред най-известните кинодейци на Финландия. Режисирал е осем игрални филма, най-известният сред които е „Том от Финландия“ за хомосексуален художник от 20-и век, изявявал се с този псевдоним.