Георги Ангелов: Слуховете за фалит са преувеличени, но проблем с бюджета има

| от |
Най-добрият период за нова емисия дълг бе преди изборите, но тогава политиката измести държавническия подход

Коментар на Георги Ангеловстарши икономист, Институт „Отворено общество“ за в. Сега

angelov

Изпълнението на бюджета – една скучна тема за повечето хора през по-голяма част от времето – изведнъж стана център на политическия дебат. Както винаги при такава политизация, се стигна до крайни и абсолютно несъвместими мнения. От едната страна се хвърлят словесни „бомби“ за „фалит“ и „катастрофа“, а от другата страна се твърди, че няма абсолютно никакъв проблем с бюджета и той ще се изпълни точно както е заложен в закона. Отделно допълнително напрежение поражда и 3-милиардният външен заем, който правителството планира да вземе след броени седмици. Какво показват фактите и къде е реалността в тази дебат?



Да започнем отзад напред – с външния заем. Той е част от заложените в бюджета 4.4 милиарда лева заеми, които правителството планира да емитира тази година, за да рефинансира стари дългове и да покрие бюджетния дефицит. В този смисъл заемът вече многократно е обсъждан и дискутиран – още от внасянето на бюджета през есента на миналата година. Ясно е, че сумата можеше да е далеч по-малка, ако се бяха случили някакви реформи за подобряване на ефективността на разходите, за повишаване на събираемостта, за разведряване на инвестиционния климат. Ясно е също, че ключовите избори за европарламент бяха фокусирали изцяло вниманието на правителството и парламента, поради което нито една от тези реформи не беше на дневен ред. Размерът на заема е отражение на политическия „бизнес цикъл“ и липсата на воля за реформи.

Не по-малко важен е обаче въпросът с момента на издаване на заема. Факт е, че повечето анализатори посочиха ранната пролет като най-добър „сезон“ за емисия на дълг. Тогава външната среда беше благоприятна, данните за бюджета бяха отлични, а политическата стабилност изглеждаше… далеч по-стабилно. Както личи от стенограмите на правителството, министърът на финансите Петър Чобанов и вицепремиерът Даниела Бобева също подкрепяха това становище за издаване на дълг по-рано. Но премиерът еднолично отложи емисията за след изборите (можем да се досетим, че БСП вероятно са настояли за това, за да не пречи призракът на заема на предизборните им прояви). Във всеки случай политиката отново се намеси и попречи да се вземе най-професионално издържаното решение.

Сега не просто правителството е силно разклатено, данните за бюджета са по-лоши, проблемите на енергетиката и железниците са далеч по-големи и видими, но и се очаква евентуално понижение на рейтинга на страната. Това ще затрудни и оскъпи емисията дълг – остава ни само да се надяваме, че няма да е твърде много.

Въобще, политиката измести държавническия поглед. Правителството отлага реформи, увеличава дефицити и забавя дългови емисии с цел решаване на политически проблеми преди изборите (не че това им помогна!). Сега явно е редът на опозицията да използва темата в своя полза – но не ще и дума, че правителството много й улесни работата с отказа си от навременни решения и отлагане на всичко за след изборите.

Нека погледнем и какво се случва с бюджета. Още в първите два-три месеца данните показваха растящи проблеми, но все пак беше началото на годината, а дефицитът беше под контрол, сравним с нивата от миналата година. През април всичко това се промени. Първо, вече имаме данни за бюджетното изпълнение за четири месеца, а това е една трета от годината. Второ, имаме данни за фискалния резерв в БНБ до края на май и първите дни на юни, т.е. за почти половин година. И трето, дефицитът вече въобще не изглежда сравним с миналогодишния. И всичко това се случи през април, когато се плащат годишните данъци и обикновено се отчита голямо подобрение.

Април винаги е месец с голям бюджетен излишък, който компенсира традиционните дефицити от началото на годината, когато приходите са ниски. През миналата година, например, април отбеляза над половин милиард лева излишък, с което покри повечето дефицити от предходните месеци. През тази година такова нещо няма – едва 10 милиона подобрение в дефицита през април. С други думи, натрупаните от началото на годината дефицити не бяха покрити, а си останаха. За май ситуацията изглежда дори по-зле, тъй като депозираният фискален резерв е намалял с над 200 милиона лева, т.е. през май има отново сериозен дефицит. За януари-април дефицитът се е повишил с 200% на годишна основа!

Отделно знаем, че повечето разходи и дефицити се натрупват през второто полугодие – тогава ще трябва да се плащат и 500-те милиона от Фонда за инвестиции в регионите, допълнителните разходи за МВР и други министерства, повишените пенсии и т.н. Миналата година служебното правителство остави на изпроводяк бюджетен излишък за първите пет месеца, а през второто полугодие беше натрупан дефицит от 1.5 милиарда лева. Тази година вървим с около милиард лева дефицит още през първите пет месеца, така че изглежда доста вероятно при сегашната тенденция дефицитът да надхвърли значително миналогодишния. Т.е. съдейки по бюджетното салдо, бюджетната цел ще бъде надскочена с близо един милиард лева.

Георги Кадиев, който е депутат от БСП и бивш заместник-министър на финансите, изчисли, че бюджетните приходи изостават от програмата с 613.1 милиона лева за първите пет месеца. Според него за цялата година неизпълнението ще възлезе на 700-800 милиона лева, съответно с толкова ще се влоши дефицитът. Г-н Кадиев явно има предварителни данни за май, които не са публикувани, но можем да се опитаме да направим аналогично изчисление на база на данните до април, официално оповестени от Министерството на финансите.

През 2013 г. бяха събрани 22.37 милиарда лева данъчни приходи, докато за 2014 г. са планирани 24.33 милиарда лева. С други думи, заложеното увеличение е близо 2 милиарда лева (по-точно 1.96 милиарда), което се равнява на 8.8% растеж. През януари-април данъчните приходи са се увеличили само със 123 милиона лева, т.е. увеличение от 1.7%. Според правителството част от обяснението са възстановените ДДС и акцизи, както и базовия ефект – еднократни приходи в началото на миналата година, като общата сума е в размер на 190 милиона лева. Ако включим тези приспособявания в изчисленията, растежът на данъчните приходи става 4.4% на сравнима база. Отново далеч по-ниско от заложеното за цялата година.

Ако работим със суровите данни, за първите четири месеца, неизпълнението на плана за приходите е 524 милиона лева.

Ако направим приспособяванията, описани по-горе, неизпълнението пак е голямо – 318 милиона лева. Тогава колко би било неизпълнението за цялата година? При запазване на сегашната тенденция, дори при всички уговорки за еднократни ефекти, можем да очакваме 1.1 милиарда лева неизпълнение за цялата 2014 г. Дори да включим някакви положителни ефекти от таксата върху зелената енергия и обратното начисляване на ДДС, сумата едва ли ще спадне под 800-900 милиона.

Депутати от БСП обясняват, че приходите тази година са сравними с миналогодишните като процент. Тази година за януари-април били събрани 30.5%, докато миналата – 30.4%. Може да звучи успокояващо, но всъщност изчислението е на база на погрешни данни. Това изчисление е направено на база на прогнозни данни за бюджет 2013, а тези прогнози изобщо не се реализираха. Нали затова през август беше направена актуализация.

Нека работим с реалните данни от статистиката – през цялата 2013 година в бюджета са събрани приходи от 28.98 милиарда лева, а през януари-април 2013 приходите са 9.29 милиарда, т.е. тогава за първите четири месеца са събрани 32.1% от приходите. Какво е положението през 2014-а? За първите четири месеца в бюджета са влезли едва 30.5% от заложените приходи. Влошаването е с 1.6 процентни пункта, или 658 милиона лева. При това само за 4 месеца. И тук не включваме нито проблемите с еврофондовете, нито енергетиката или железниците.

Бюджетният дефицит определено се движи с много сериозно влошаване спрямо предходната година. Не бих използвал думи от рода на „фалит“ за описване на положението, но определено не мога да приема и позицията на тези, които отричат, че има проблем. Признаването на проблема е първата необходима стъпка към неговата корекция. Колкото по-рано, толкова по-добре.

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!

 
 

Филми, които Доналд Тръмп трябва да гледа

| от chronicle.bg |

Ако можехте да накарате Доналд Тръмп да гледа един филм, кой щеше да е?

Толкова много възможности, нали. Дали да му пуснем най-страшния хорър, за да го накажем за всичките му глупости. Или пък да му пуснем някои морален – току-виж научи нещо и си вземе бележка.

Или пък просто да се откажем, докато е време и да пуснем филм, който ние искаме да гледаме. Пък на Тръмп главата му – тухла четворка, и без това няма нищо да му влезе.

Събрахме няколко филма, 9 общо, според различните мотивации, които бихме имали към Доналд Тръмп. Вижте ти в галерията ни.

 
 

София ще има три ситита с небостъргачи

| от chronicle.bg |

В София ще бъдат обособени три зони, където да има свободно високо строителство, обяви главният архитект на София Здравко Здравков пред БТВ. Според него тези „ситита“ ще гарантират запазване на гледката към планината на столичани, тъй като ще се запази изискването на височина до 75 метра в останалата част от града. Едната зона за високо строителство ще е по протежението на бул. „Цариградско шосе”, другата по бул. „Царица Йоана” до Околовръстното и третата – до Централна гара.

„Има редица вратички в закона да се появяват небостъргачите хаотично из града и желанието ни е да затворим нормативните пропуски“, посочи Здравков. По думите му вече са представили промените в закона за устройството и застрояването на столичната община на депутатите от ГЕРБ и от общината се надяват парламентът да ги приеме.

Главният архитект добави, че до момента е издал едно разрешение за небостъргач – за 202 метровата сграда на „Скай форт” до Експо центъра.

Има обаче инвестиционни намерения и за терен в близост до Пирогов, а за спорния строеж на бул. „Черни връх” се очаква да приключат административните производства.