Генералите против княза

| от |

Продължаваме с поредицата откъси от “Строителите на съвременна България” на Симеон Радев, подбрани от Ангелина Пискова. Всяка прилика със съвременни събития оставяме на Вас.

alexander-of-battenberg

Става дума за момента, в който събитията се обръщат срещу княз Александър Батенберг. Князът престава да се радва на подкрепата на Русия заради донесенията, че работи за интересите на Австрия, а поводът е предстоящата концесия за строежа на първата българска железница. Натискът на Русия да я получи е огромен, князът обаче проявява сдържаност. И…ето какво се случва. /Дали става дума за цени на газа или газопроводи като днес, или пък за окупационен дълг  и строеж на железници преди повече от век като средство за постигане на политически цели? / Съдете сами. 

    ….Между тия въпроси на първо място стоеше окупационният дълг спрямо Русия. Княз Александър /Батенберг-б.а/ претендираше, че покойният цар Освободител бе му обещал, че ще опрости тоя дълг на младото княжество, но не се намери в руските архиви никакъв документ, който да отбелязва това намерение на императора. Докато царят беше жив, наистина никакво напоминуване не биде направено в София от страна на руското правителство, но може би то чакаше щото българските министри да се сетят сами. На 19 ноември 1881 г. руският дипломатически агент подаде за пръв път на българското правителство една нота, с която го канеше да се занимае с въпроса за обезщетението, за което една комисия в Петербург бе вече приготвила документите. Тази нота остана без отговор. Два месеца по-късно, на 14 януари, Хитрово /руският агент – б.а/ поднови своите постъпки; тоя път българското правителство му отговори, че само камарата е компетентна да се занимава с въпроси от финансов характер. Камарата се свика и залисана в други работи, не помисли за дълга спрямо Русия.  През време на своето пребиваване в Русия Соболев /Леонид Соболев-министър-председател на България – 1882-1883-та година, б.а./ реши сега да свърши тоя въпрос, както той го разбираше. Управляющият Министерството на външните работи Кирияк Цанков, нарочно повикан в Петербург, подписа конвенцията. Соболев изгала в „Русская старина“ употреблението, което той искаше за сумите от окупационния фонд.

Ако бъде сключена конвенция, съгласно с моето предложение, разсъждаваше той, Русия, в течение на 12 1/2 год. ще получава от България по 2 милиона лева годишно. То ще бъде една сила в ръцете на руското правителство. То ще бъде един материален възел, който ще съединява до известна степен взаимните интереси на Русия и България. Сетне ще дойде редът на Източна Румелия. Когато Румелия се слее с България, руското правителство ще предяви ново искане от 25 милиона, тъй щото всъщност това правителство ще разполага ежегодно в течение на 25 години с два милиона лева. Това ще бъде материална сила в неговите ръце. Тая сила може да се употреби, за да се закрепят връзките на България с Русия. Ще бъде възможно да се учредят в София добри висши училища за момчета и девойки и да се подготви цяло поколение в руски, или по-вярно, в общославянски дух. Ще може да се развие руското и българското параходство по Дунава и да се ослаби германизацията на бреговете на тази река. Може най-сетне за тия нужди да се похарчат всичко 15 милиона, а останалите 35 милиона да се употребят за флота в Черно море – с една дума, за създаването на могъществото ни близо до Босфора.

Руският историк Татищев говори с възхищение за тоя план на Соболева. …. „Има основание да се мисли, пише Татищев, че генералът имаше предвид и други гаранции от чисто политическо естество, осъществението на които би послужило за надеждна гаранция за това, че България в никакъв случай няма да се отклони занапред от пътя, посочван ней, колкото от признателността към Русия, толкова и от истинското й разбиране на собствените й нужди и ползи. При съществуването на означените гаранции самият въпрос за личните предпочитания на княза щеше да стане въпрос второстепенен и не би могъл да влияе на характера на взаимните отношения между Русия и България“. В какво се състояха тия гаранции, Татищев не казва. Но, от неговите заключения се вижда, че те щяха да поставят княза /Батенберг-б.а/ под един организиран руски контрол, нещо като протекторат.

Симеон Радев, „Строителите на съвременна България“, стр. 380-381, изд. „Български писател“, 1973 г.


ПП. Аз лично не видях никъде точната цифра на българския дълг, за който пише Симеон Радев. Ако някой може да я посочи, ще се радвам да го направи.

 
 

„Дюнкерк“ оглави бокс-офис класацията на САЩ

| от chronicle.bg, по БТА |

Филмът „Дюнкерк“ на режисьора Кристофър Нолан застана начело на бокс-офис класацията на Северна Америка този уикенд, предадоха световните информационни агенции.

Той отбеляза приходи от 50,5 милиона щатски долара, като 11,7 милиона от тях бяха от IMAX прожекции. Сюжетът му описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война – историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г.

Получилата положителни отзиви комедия „Girls Trip“ надмина очакванията на критиците и зае второто място в класацията с печалба от 30,4 милиона щатски долара. В продукцията участват актрисите Реджина Хол, Куин Латифа, Тифани Хадиш и Джейда Пинкет Смит. Зрителската аудитория се състоя от 79 % представителки на нежния пол.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ остана на трета позиция с 22 милиона щатски долара, а веднага след него се нареди научнофантастичният филм „Войната за планетата на маймуните“ с 20,4 милиона щатски долара приходи.

Продукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“ претърпя неуспех и оформи челната петица на бокс-офис класацията на Северна Америка, като спечели едва 17 милиона щатски долара

 
 

Linkin Park отмени турнето си след смъртта на Честър

| от chronicle.bg по БТА |

 

Американската група „Линкин парк“ отмени предстоящото си турне в Северна Америка след смъртта на фронтмена Честър Бенингтън.

41-годишният Бенингтън сложи край на живота си на 20 юли в дома си в предградие на Лос Анджелис. В петък от лосанджелиската следователска служба потвърдиха, че причината за смъртта на музиканта е самоубийство чрез обесване. Изпълнителят не е оставил предсмъртна бележка.

„Дълбоко опечалени сме от вестта за кончината на Честър Бенингтън. Турнето на „Линкин парк“ в подкрепа на албума „One More Light“ е отменено. Притежателите на билети могат да получат парите си обратно в пунктовете за продажба“, се посочва в изявлението на промоутърите „Лайв нейшън“.

Концертната обиколка на „Линкин парк“ в Северна Америка трябваше да започне на 27 юли в Мансфийлд, Масачузетс, припомня Ройтерс.

Групата, основана през 1996 г., има шест номинации за наградите „Грами“. Печелила е най-престижните музикални отличия два пъти. „Линкин парк“ са издали седем студийни албума, от които са продадени над 70 милиона копия.

 
 

Game of Thrones: сезон 7, епизод 2: най-добрите моменти от снощи

| от chronicle.bg |

Браво, бе, браво, бе! Мистерия е как „Game of Thrones“ продължава да поддържа толкова високо ниво, сезон след сезон, и епизод след епизод. И все пак е факт. Снощният епизод изобилстваше от всичко, което обичаме в сериала: секс, смърт, любов, насилие, интриги.

И…най-после видяхме гърдите на Мисандей. Надяваме се да не е имала дубльорка.

Сега, ВНИМАНИЕ!СПОЙЛЕРИ! и да видим в галерията кои са най-важните моменти, които се случиха снощи!

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.