Фо-то-шоп!

| от |

Весела Ангелова

Преди малко проведох телефонен разговор, след който известно време седях и блях в празното пространство, чудейки се къде се намирам.

Звъни телефонът. Женски глас. Обяснява ми, че е взела от библиотеката книга, но към книгата имало диск, а тя не разбрала и сега иска да си вземе и диска. Напълно в правото си е, няма какво да спорим. Но какво става нататък, ще попитате? Ами ето какво:

- Каква книга сте взели, госпожо?
– Ми тя е една за компютри.
– Заглавието й?
– Ми за фотошоп е…
Понеже имаме само една книга за фотошоп, както се сещате…
– Коя е книгата, госпожо?
– Ми тя е на Сирманов…
Отварям каталога и откривам някъде към трийсетина заглавия с участието на въпросното лице.
– Коя книга на Сирманов, госпожо?
– Ами дето е за фотошоп. Фо-то-шоп!
Да де, ама те повечето са за фотошоп…
– Госпожо, много ви моля да ми кажете заглавието на книгата!
– Ръководство е!
– Как се казва? Ръководство за фотошоп ли?
– Ами не точно… Ама е на Сирманов.
– При вас ли е книгата в момента?
– Аха.
– Издиктувайте ми заглавието.
– Фо-то-шоп!
– Добре… Кажете ми сигнатурата. Тя е лепната на горния ляв ъгъл върху корицата.
– Ако искате да ви кажа ISBN-а?
– Не, благодаря. Искам сигнатурата.
Започва да диктува ISBN-a.
Дишам дълбоко и се признавам за победена. Казвам й да звънне след десетина минути, през което време преравям каталога, намирам по-актуалните фотошопски книги, превеждани от Васил Сирманов, намирам и дисковете към тях. В това време тя звъни пак.
– Намерихти ли?
– Намерих няколко диска, но за да знам кой точно ви трябва, ми е необходимо заглавието на книгата.
– Ама нали ви казах, че е за фотошоп?!
– Да, това го уточнихме и го разбрах още първия път. Сега ако може просто да ми кажете заглавието на книгата.
– Значи, то е ръководство тази книга…
– Заглавието на книгата най-често се среща изписано върху горния край на корицата и обикновено е с големи печатни букви, макар че има и изключения.
– А, ма то заглавието ли ви интересува?
Не. Питах се кво ше готвиш днеска и ако може да ми кажеш между другото и кой  номер обувки носиш, но в краен случай може да споделиш с мен и заглавието на ПРОКЛЕТАТА КНИГА, КЪМ КОЯТО ИСКАШ ПРОКЛЕТ ДИСК!!!!!!!!
– Да, заглавието ме интересува.
– Ми начи, то е адоб, нали, адоб (б-то се натъртва) фотошоп, ама се пише p-h-o (това се произнася като пъ-хъ-о)… CS.
– Книгата се казва Adobe Photoshop CS?
– Не, казва се Adobe Photoshop CS : Официално ръководство, съставено от специалистите на Adobe.
Брех, ти да видиш…

Още се възстановявам…

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Mercedes ще произвежда батерии в още един завод

| от chronicle.bg |

По-рано през годината Mercedes обяви, че важният завод в Унтертюркхайм ще бъде преобразуван, за да премине към производствона електромотори. Сега компанията започва да прави и батерии там.

Заводът в Унтертюркхайм е един от най- старите и големи заводи на компанията за автомобили с конвенционални двигатели и преориентирането му към електрически модели е знаково. Компанията постигна споразумение с местните работнически обединения да разкрие нови 250 работни места, свързани с е-мобилността. Малко по- рано Daimler обяви, че ще построи в Германия собствен гигазавод за батерии. Отделно бе оповестено
за инвестиция от 740 млн. долара в завод за батерии в Китай.

Новите производствени мощности са обявени в момент, в който марката Smart преминава изцяло към производството на електромодели, а до края на десетилетието ще се появят първите продукти на новата марка Mercedes EQ , също изцяло за електрически модели. До 2025 г. Mercedes-Benz очаква изцяло електрическите автомобили да съставляват между 15 и 25% от продажбите му, което е по-агресивна стратегия, в сравнение с тази на много конкурентни производители.

 
 

Явлението „Кевин Спейси“: най-добрите роли на гиганта

| от chronicle.bg |

Кевин Спейси е едно от явленията на съвременното кино. Той започва кариерата си в театъра.

Като малък Кевин бил доста буен и баща му го изпраща във военна школа, откъдето го гонят след едно сбиване. В следващото училище се увлича по драматичното изкуство и започва да играе в любителски спектакли. Негови партньори на училищната сцена са Мери Уинингъм и Вал Килмър, който го убеждава да продължи да учи актьорско майсторство в известната школа „Джулиард“.

В началото на 80-те години участва в бродуейски постановки като „Духове“ на Хенрик Ибсен, „Мизантроп“ на Жан-Батист Молиер и „Чайка“ на Антон Чехов, но повечето пъти като дубльор.

Когато големият театрален и кинорежисьор Майк Никълс поставя на сцената пиесата „Смут“, Кевин Спейси му предлага да замества актьори, в случай на болест или друга причина. И понеже доста от тях отсъстват, Кевин получава шанс да се изяви. По-късно именно Никълс го кани в киното за роли във филмите си „Heartburn (1986) “ и „Работещо момиче“ (Working Girl, 1988).

Няколко години по-късно Кевин получава театралната награда „Тони“ за „Lost in Yonkers“ (1991) и започва да пробива в киното, където обаче играе най-вече „най-добрите приятели на главните герои“, според собственото му признание.

Поддържащата му роля в „Обичайните заподозрени“ му носи първия „Оскар“.

„Привличат ме персонажите, преживяващи нравствена криза или дори морален разпад“, казва Кевин Спейси, който през 2000 г. получава „Оскар“ за ролята си на Лестър Бърнам в един от безспорно най-силните филми на Холивуд „Американски прелести“.

Днес Спейси е един от най-емблематичните актьори на Холивуд. Той е носител на две награди м“Оскар“  – за „най-добра поддържаща роля“ във филма „Обичайните заподозрени“ и за „най-добър актьор“ за ролята му в „Американски прелести“.

Кевин Спейси е командор на Британската империя от 2010 г. заради приноса му към драматургията. И един от личните ни любимци. По случай днешния му рожден ден, подбрахме в галерията най-добрите му роли. Според нас.

 
 

Ryanair иска да купи Alitalia

| от chronicle.bg |

Авиокомпанията Ryanair потвърди, че е направила своята оферта да купи банкрутиращата компания Alitalia.

През май тази година компанията премина през финансова оценка, което означава, че сега тя или ще преустанови дейността си, или ще бъде продадена, или ще продължи да съществува на ръба на оцеляването. Това се случва за втори път през последното десетилетие (предишният път беше през 2008 г.).

От управата на Ryanair потвърдиха информацията, допълвайки, че все още няма да разкриват детайли около предложението си. Едно е сигурно – ако ирландската авиокомпания инвестира, тя ще се стреми към притежание на поне 50% от капитала на Alitalia.

През май месец италианското правителство отпусна заем на италианската авиокомпания, достатъчен за продължение на дейността й в продължение на 6 месеца. Общият брой на фирмите, заинтересовани да купят дялове от Alitalia е 18, а срокът за даване на предложенията изтече в края на миналата седмица.