Евровизия не е измислено конкурсче

| от | |

Александър Николов

За всички, които ще кажат Стига с тази Евровизия, малко по-нагоре от този текст има секции Политика, Свят, Общество, където ще намерите новини, истории и анализи на различни теми: Сирия, Путин, Украйна, Ердоган, евроизборите. Ще се радвам, ако се насочите натам. За останалите, малко мои размисли по темата, като Кончита и нейната брада не заемат централно място :)

Кончита Вурст спечели тазгодишното издание на Евровизия и от всички страни потекоха яростни крясъци ЗА и Против. С дебелото подчертаване колко измислен и излишен е този конкурс и как никой не го гледа, а само се харчат едни пари. Това обединяваше повечето мнения.

Жена с брада (или мъж с рокля) обедини Европа на принципа на толерантността, обявиха някои. И тук яростно прозряха двойните стандарти. Защото същите преди години крещяха за срама на България, когато Мариана Попова се яви с Азис. Защо Кончита бе сравнена с Оскар Уайлд (наистина ли сериозно това?), а Азис го наричахте Васко Педераса?

Това са ценности на евро-педерасите и ЕС трябва да се разпусне гръмнаха в един глас атакисти, националистите на Льо Пен и въобще хора, известни с любовта си към Путин. Сериозно? ЕС=Евровизия? Ами къде отидоха Босна, Македония, Русия, Беларус, Турция, Израел, Азербейджан… Страни редовни участнички в конкурса.

И се започнаха геостратегическите анализи… Путин, Меркел… засега пожалиха Обама, но има време. Опорни точки от край до край и истерии от всички странни съединявайте се! Да, не е редно основното възражение срещу Кончита да е това, че е с брада. Както не е редно това да е причината да спечели. Толерантните (псевдо бих добавил аз) изтъкнаха това като основна и единствена причина, след което започнаха да казват „Стига сте се взирали в брадата“.

Но най-дразнещата за мен е общата опорна точка. Евровизия е един излишен конкурс, който не е дал нищо на музиката, средище на сладникав поп и мазен кич. Е тук мога да ви кажа само едно : Не разбирате, замълчете! Друго си е Златния Орфей нали? Или Мелодия на годината? А може би Пирин фолк? За да е нищо и никакво конкурсче може би го сравнявате с нещо велико и грандиозно и много ми се иска да разбера с какво? Кратка ретроспекция в последните години и някои песни, които излязоха от Евровизия, ще покажат на хората с истинска музикална култура (без стереотипи и комплекси, тесногръдие и провинциализъм), че не е нужно да се връщаме до ABBA и Селин Дион, за да видим, че смисъл има. Въпреки начина на гласуване (обещавам отделна статия по темата) и въпреки Кончита.

Eurovision 09 01

Какво е за мен Евровизия? Конкурс, от който всяка година ми харесват няколко песни. Една, пет или петнадесет няма значение. Събитие, показващо, че можем да сме единни въпреки културните различия. Именно в разнообразието на песните е чара на Евровизия. От метъл и рок през „сладникав“ поп до фолклорни мотиви, от ирландски гайди до турски кючек мотиви, от шеговити песни до прочуствени балади, от гласовити изпълнители до по-скоро актьори. И ако не можете да оцените това, то наистина не разбирате ценностите на Обединена Европа. Защото те наистина могат да бъдат открити в Евровизия. И тяхното лице не е Кончита, а хилядите песни появили се през годините. Не, не всички са мега хитове, но вие имате ли по-добро изпълнение? Ако да – явете се!

Годината е 2003. Русия изпраща на Евровизия Тату. Явно Русия все още изповядва еврогей ценностите.

През 2004 интересни са песните на Франция, Турция, Босна (изпълнителят ясно показва различна сексуалност, но розовата тениска не е като брада нали?), Сакис Рувас представя Гърция, Македония изпраща Тоше Проески.
Над всички са песента Лане мое, която представя Сърбия и Руслана за Украйна. Любопитна подробност – Украйна дава най-много точки на най-големия си конкурент Сърбия.

Годината е 2005. Аз лично препоръчвам песните на Португалия, Монако, Холандия, Унгария, Норвегия, Кипър, Израел, Сърбия, Швейцария… Няма начин да не намерите нещо за себе си. И разбира се Елена Папаризу!

2006. Годината на големия срам за България, нали лицемери? Мариана Попова отиде в Гърция с Азис!!! ШОК! УЖАС! СРАМ! СКАНДАЛ!
Песните на Швеция, Швейцария, Украйна, Ирландия заслужават интерес. Моите две любими са тези на Дима Билан за Русия и Ана Виси за Гърция. Първото място спечелиха финландците. A за мен емоцията беше различна. Бях в Атина. И мога да кажа – да това е Европа.

Последното е мега сладникав поп, нали?

2007. Най-доброто българско представяне от Елица и Стунджи. Украйна, Швейцария, Босна, Испания, Беларус, Македония, Гърция… доста хубави песни и тази година. Любопитното е, че песента на Кипър беше на френски, а тази на Норвегия на испански. Сърбия спечели с Молитва и в Белград не бяха възмутени от сексуалността на певицата.

2008. Този път сме в Белград. Чувството отново е невероятно. Армения, Исландия, Норвегия, Турция, Швеция, Гърция, Испания, Сърбия… различни, много различни песни, всяка със свой заряд и насторение… Победата е за Дима Билан. В Русия отново нито дума за сексуалността му.

2009. И отново намирам няколко песни, които да ми харесат. Португалия, Малта, Румъния, Исландия, Гърция, Великобритания, Турция.

Песента на Азербейджан остава в моят TOP предпочитани песни вече 5 години.

Победата е за песента от Норвегия, за която можем да кажем, че обедини Европа.

И за да завърша. През 2011 си намерих любим изпълнител. Между другото – гей.

P.S. И само едно напомняне. Dana International – също роден мъж, също печели Евровизия, през 1998. По спомен – тогава се вдигна далеч по-малко шум, песента се въртеше редовно по радиостанциите и никой не пищеше – може би защото кичът липсваше? (цитирам Динкова, Ани пусна го точно в момента, в който пишех това.)

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от | |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от | |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от | |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от | |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.