Ердоган вкара Турция в „Параграф 22″

| от |

Ихсан Йълмаз, Заман

Каквото и да говорят от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ за Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, Кобани и Партията Демократичен съюз /ПДС/, те са принуждавани да правят или казват обратното на това, което твърдят. Президентът Реджеп Тайип Ердоган многократно заяви, че ПКК, ИДИЛ и ПДС са едно и също и че всички те са терористи. И няколко пъти повтори, че Турция никога няма да помага на терористичната ПДС.

Както обикновено от САЩ му позвъниха и той драматично промени позицията си към ПДС. Преди подходът на неговото правителство към ИДИЛ беше оценяван като мек и бяха принудени да обявят ИДИЛ за терористична организация. На вътрешния фронт Ердоган беше принуден от ПКК да седне край масата за преговори и да се съгласи с условията на Йоджалан, въпреки че хвалебствено твърдеше точно обратното.

Поради тези безпринципни завои на 180 градуса и зигзагообразно движение карикатура във в. „Ню Йорк таймс“ го изобрази като дервиш, който балансира между САЩ и ИДИЛ. Не бих се учудил ако скоро го изобразят и като мятаща гюбеци танцьорка, за да отправят иронична критика към неговите умения за бързо маневриране.

Както многократно съм повтарял, Ердоган влезе в задънена улица и трябва да изпълнява исканията от страна на САЩ. Това може да е за добро или за лошо, не знаем. Това, което знаем е, че той не се консултира с никой по тези въпроси и че може би еднолично ръководи една голяма държава през бурните води, без да има парламентарен или обществен дебат за каквото и да било.

Това е ситуация тип „Параграф-22″, задънена улица, и колкото по-тираничен става той, толкова повече затъва в безкрайни проблеми, особено на международната арена. В момента той има само един вариант: да отстъпи пред американския натиск в сферата на турските международни въпроси и грижи. Това е нещо, което много други близкоизточни автократи правят редовно и Ердоган просто само се превръща в един от тях.

Ердоган не може повече да слуша ЕС, защото организацията все още очаква от Турция да бъде демократична страна. В момента това е анатема за властта на Ердоган, която е уплашена от промени в правораздаването. В момента Ердоган има почти пълен контрол върху правосъдната система. Съдиите в съдилищата, работещи по разследването на корупция от 17 и 25 декември 2013 г., бяха назначени от Ердоган и са лоялни към него. Освен това прокурорите не желаят да използват конкретни правни доказателства в съда и вместо това просто затварят делата, тъй като се страхуват, че дори манипулиран процес с оправдателен край може да нарани Ердоган, тъй като народът все пак ще има възможността да чуе доказателствата. За да сложи бърз край на тази дълга история Ердоган трябва да окаже натиск върху правосъдната система да прикрие неговата предполагаема корупция. Той трябва да цензурира неговите медии – те представляват 70-80% от медиите в Турция, така че подкрепилите го 50% от избирателите даже да не чуят за тези корупционни въпроси или пък дори и да чуят, то ще бъде от останалите 30% медии, които са маргинализирани, охулени и демонизирани.

За да направи всичко това Ердоган трябва да се придържа към своя авторатиразъм. Поне 50% от хората сега мразят неговото управление. Няколко медийни босове, които се поддават на автоцензура след сериозен натиск върху тях, не го харесват. И ако страната отново стане демократична, Ердоган няма да може да спечели изборите без да ги обработи, което е много вероятно, но не е много лесно за вършене. Всичко това означава, че Ердоган трябва да стои встрани от ЕС. Поради икономически основания той, естествено, не може да разруши турските отношения с ЕС, но ще продължи да играе своите игри. Поради което махалото на Турция в момента е по-близо до Пентагона за сметка на Брюксел.

След като беше приклещен в ъгъла от САЩ заради нечестните си дела – като корупция, Реза Сарафи, Ясин ал-Кади и предполагаема помощ за ИДИЛ и дори за Боко Харам – той трябва да сътрудничи на САЩ. Тъжното нещо е, че за разлика с положението преди 12 г. Турция не е в състояние да преговаря за условията на такива споразумения. Следователно Турция ще трябва да престане да прави неща, които сериозно биха накърнили интересите й, биха я дестабилизирали и дори биха превърнали страната в нещо от рода на Афганистан, Пакистан или Ливан. Ако Турция беше демократична държава, всички тези тежки проблеми вероятно биха могли да бъдат разрешени лесно. Но вече е твърде късно. /БГНЕС

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.