ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

27574-18988c24e11bf6fd71db9370e2970544_960_539

По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент очакваният възход на новите евроскептични партии хвърля 28-те държави-членки на ЕС в неизвестното, пише френският вестник „Фигаро“.

Пробивът на Националния фронт в социологическите изследвания във Франция облива Европейския парламент в студена пот. Но все пак със семейство Льо Пен евродепутатите се чувстват в познати води. Това, което създава главоболия на Брюксел, е по-скоро възходът на нови партии, които преднамерено са яхнали вълните на кризата, но бъдещите им съюзи остават мистерия. От крайната левица до крайната десница в борбата за ЕП са се включили двадесетина суверенитски, антилиберални, националистически или еврофобски формации.

Една трета от тези партии на протеста, като „Алтернатива за Германия“ или „5 звезди“ на италианския популист Бепе Грило, никога не са имали депутати в Европарламента, дори не са правили кампания на европейско ниво.

Изборите за ЕП, за които се смята, че са без залог за власт, са преливник на фрустрации. Гърция с партия Сириза може да увеличи силите на крайната радикална левица. Испания, Португалия и Ирландия са парадоксални изключения – там не се е зародило нито едно подобно движение, въпреки че те преминаха през икономическото и социално чистилище на спасителните планове на еврозоната.

Възможност за създаване на една група

Европейският парламент, избран през 2009 г., включва малко над 10% категорични евроскептици, една трета от които от крайната левица (групата Европейска обединена левица) и две трети от крайната десница (групите „Европа за свобода и демокрация“ и независими, сред които и Националният фронт). С новите протестни партии те могат да превземат 20% от Европарламента, ако се вярва на последните изследвания (около 150 места в 751-местния парламент). И дори да стигнат до 25% (или 190 места), ако всички страни гласуват като на последните си национални избори.

Очертава се силен сигнал за недоволство. Но какъвто и да е сценарият, мнозинството остава далеч от обсега на противниците на ЕС. Четирите традиционни формации ще загубят влияние, най-вече дясноцентристите, изхабени от властта в мнозинството държави от еврозоната. Но двете доминиращи партии, консервативната Европейска народна партия и Групата на социалистите и демократите, ще запазят над 200 места всяка. Стотина центристи и зелени биха могли да засилят това укрепление, ако се наложи.

В Страсбург механичната последица от изборите ще бъде предложената възможност от крайната десница да се създаде за първи път парламентарна група, чиито основен стремеж да бъде засилено присъствие в работата на комисиите, правото да внася проектодокументи и в крайна сметка засилена финансова подкрепа. Председателката на Националния фронт Марин Льо Пен несъмнено ще постигне лесно изискваните за това 25 места в ЕП. По-трудно за партията ще бъде да обедини сродните партии в най-малко седем отделни държави-членки на ЕС. Съюзът с Партията на свободата на холандеца Герт Вилдерс изглежда стабилен. Към него трябва да бъдат привлечени още италианската Северна лига, австрийската Партия на свободата, шведските демократи, националистите от Словашката народна партия и белгийците от Фламандски интерес.

Марин Льо Пен обаче изчаква с фиксирането на периметъра, а две партии от тежката артилерия на еврофобското движение вече казаха „не“ – Алтернатива за Германия и британската ЮКИП, която е втора по популярност на Острова след консерваторите. Обединението на националистическите десници, които са опоненти и несклонни към компромис, се очертава трудно. Подобен опит на Националния фронт през 2007 г. се провали след няколко месеца. В крайна сметка пробивът на крайните партии и последствията за Европа може би ще бъдат усетени по-слабо в Страсбург, отколкото в Париж, Лондон, Берлин или Рим. Ако Европа трябва да промени курса след 25 май, това ще е най-вече защото Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Ангела Меркел или Матео Ренци са почувствали настроенията на избирателите у дома.

 
 

ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.

 
 

ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.