Емоционалната интелигентност или как да се чувстваме щастливи и приети от другите

Ние не можем да бъдем перманентно щастливи и удостоверяването на това обстоятелство с фалшива усмивка от американски тип, което стана модна тенденция напоследък, в очите на хората от предното поколение не случайно изглежда като разстройство на емоциите.

Но ние можем да бъдем удовлетворени от себе си, да имаме СМИСЪЛ/както Виктор Франкъл е успял да го намери дори в абсурда на концентрационния лагер/ и да бъдем емоционално интелигентни. Знаейки какво искаме в живота, можем да изграждаме навици, които да ни помагат да го постигнем. Ако темпераментът е нашата съвкупност от склонности, то характерът е нашата съвкупност от навици. Чрез изграждането на подходящи навици можем бързо и ефективно да стигнем до нашите цели. Ние се раждаме със съвкупност от склонности. Нашите навици могат да подсилват или да компенсират нашите склонности. Няма добро и лошо, защото ние в живота си се нуждаем и от двете. Така например ако ние не можем да поддържаме решенията, които сме взели, сме несамостоятелни. Но от друга страна живеем в условия на непрекъснати промени, в много динамични среда и условия и заради добрата адаптация е необходимо да бъдем гъвкави, тъй като в противен случай поведението ни е ригидно.

Психическата и физическата енергии са много силно свързани. Когато отлагаме и не правим нещо, то това не се дължи на липса на време-дължи се на липса на енергия.

Понякога като си лош печелиш енергия от другия. Кастанеда казва:”Обичайте малките тирани, но се пазете от големите тирани!” Ако имаме около себе си близки хора с много нисък жизнен тонус, е добре да ги подкрепим. Но ако тези хора не са от семейството, здравословно е да спрем да общуваме с тях.

Кога се появяват пиявици на нашите енергии? Когато ние самите сме с ниска енергия или както казва Кастанеда-ние сами провокираме да се появи страдание в полето ни. Когато сме неуверени, околните го усещат и отново въздействат като пиявици върху нас. Когато имаме психически травми или хронични болести, които отслабват организма ни, отново върху нас се нахвърлят по агресивен начин и не зачитат границите ни. Ние функционираме на ниска вибрация, ако изпитваме чувства като обида, гняв, раздразнителност, вина.

Разбира се, ние имаме право на печал. Но нека си дадем отрязък от време за това. Например да си кажем:”Давам си 10 минути да пострадам!” Но когато тези 10 мин. свършат, нямаме право да продължим да се самосъжаляваме и да влизаме в ролята на жертва.

Ние имаме 5 базови емоции:радост, страх, гняв, тъга и сексуални чувства.

Ако не можем да изпитваме гняв, няма да имаме достатъчно амбиция и хъс. Ако не си позволяваме да изпитваме радост, ние сме прекалено конформни. Ако потискаме тъгата, ние живеем с маска на клоун или шут. Ако не си позволяваме да изживяваме чувството на страх, ставаме агресивни. Ако си забраняваме да се гневим, се появяват депресиите. И агресията, и депресията си имат своята физиология. Те се дължат основно на затлачване на енергии. Затова е много важно първо да се хармонизираме с приятна жизнена среда/местата, в които прекарваме голяма част от времето си/. Освен това е важно да фокусираме вниманието си не върху това, което не ни харесва и върху това, което не е наред, а да оценяваме нещата, които имаме и да бъдем благодарни. Много често ние страдаме, борейки се за принципите и за вярванията си. Също така имаме склонност да преувеличаваме проблемите и да нагнетяваме обстановката. Не на последно място е важно да искаме постижими неща и да си поставяме цели, които в голяма степен са в нашата зона на въздействие. Ако имаме претенции към неща, които зависят от друг, е много вероятно да се фрустрираме. Големи недоразумения в общуването се получават в случаите, когато не заявяваме по ясен начин своите потребности, а очакваме другият да се досети сам какво поведение ни дължи. Когато сме зависими от някого по прекален начин, това също е източник на потенциален дискомфорт.

Много е важно при наличие на конфликт да умеем да сменяме гледната си точка за него. От съществено значение е какъв смисъл даваме на ситуацията.Ако усетим, че изпадаме в истерия, трябва да впрегнем волята си и да кажем:”Стоп! До тук!” Ако се научим да акцентираме върху хубавите неща в живота си, да ги преувеличаваме и да не обръщаме внимание на неприятните, ще постигнем здравословната златна среда по формулата 80% задоволство от живота и 20% неудовлетвореност. Тези 20% са много важни, защото те ни провокират да вървим напред. Когато човек усети, че не може да се контролира в дадена дейност, е добре да започне някаква конкретна активност, докато се успокои/до тича до изнемощяване в парка, да приготви няколко гозби./

Ако нямате интересни цели в живота си и правите механични неща, се появява реакция на скуката. Затова трябва като мярка за противодействие да целеположим интересни и занимателни неща, които ни увличат. Но това да са цели, които зависят от нас и са постижими.

Отричайки своите неприемливи качества и проектирайки ги върху околните, ние отричаме правото си да бъдем цялостни и завършени. Трябва да създадем една честна връзка с нас самите отново. Защото иначе е налице голяма лъжа, която живее в нас. От там идва и голямото чувство за липса на себестойност. Защото знаем, че Аз-идеалното не е истинско. А когато се покажем на хората като цялостни, то те точно тогава ни харесват и приемат. Необходима е просто малко смелост да бъдеш себе си!

Людмила Гюрова