Експерти дебнат отвсякъде

| от |

football-books-footer

Лора Драгнева

Моята футболна история прилича на много други. Обаче това не ми пречи да ви я споделя, напротив, хубаво ми е като си припомням как започна всичко.

Както при повечето ми набори, първите спомени са от Мондиал ’94 и Пеневата чета. Светът е футбол, България гази наред. Всеки ден – пиршество. Започва с приятели пред телевизора, продължава навън по улиците и после пак отначало.

През следващите години световните и европейски първенства не бяха така успешни на национално ниво, но въпреки това вкъщи заглеждахме по някой мач. Поколенията футболисти и треньори се сменяха, увлечението ми по футбола се затвърждаваше. През 90-те години футбол наистина имаше, красив, пленяващ..  А не еднообразно шоу с преобладаваща реклама, в каквото се превърнаха повечето турнири.

Гледах Световните и Европейските първенства, Шампионска лига, понякога дори и Лига Европа, също и някои клубни отбори в местните шампионати (разбира се, че следях кариерата на Митко Бербатов хаха :), оттам препратките към Бундеслига и Висша лига са ясни).

Ами да, редовен въпрос от непознати е как така жена се интересува от футбол. И със саркастичните погледи и коментари съм свикнала. Може да ви се струва невероятно, но повече внимание съм обръщала на тълкуването на фаул, отколкото на нечия нова прическа и дали е надебелял, или е станал по-секси някой футболист спрямо предишния сезон. Основното, заради което всички обичаме футбола е динамиката и комплексната форма на играта – съчетава тактически умения, физическа подготовка, умение да си част от колектив и с индивидуални качества да допринасяш за общо благо. Футболът ми носи тръпка, а животът с тази тръпка се превърна в страст. Най-хубавата част е, когато се отдадеш безусловно на тази страст. Между другото, връщайки се назад в годините, мисля че прекрасният ми брат спомогна да се зарибя толкова бързо, благодаря му за което.

Обаче, драги зрители, футболът не е създаден за тв излъчването, създаден е за феновете. Онова вкъщи на дивана и онова на стадиона, на препълнената шумна трибуна, нямат нищо общо. Ама нищичко. Няма да отделям време да убеждавам някого кое първенство е читаво и кое не, нито ще споря бива ли една жена да живее по такъв начин. Експерти дебнат отвсякъде, а мненията са поне колкото читателите.

Та случи се преди 5-6г да отида с брат ми на мач. Тогава открих цял нов живот, нови хора. Емоцията от играта и от онова, което се случваше около мен, преди и след двубоя, беше в пъти по-силна и по-хубава от онази в домашни условия, а адреналинът не беше изкуствено създаден. Вече не беше просто следене на статистиката след поредния кръг, не беше „айде да гледаме мача у вас, че имаш по-хубав телевизор и по-разбрани комшии“.

Заради футбола открих място, където се чувствам като у дома и опознах хора, с които съм щастлива, част съм от едно цяло. Заживях с магията на играта по възможно най-добрия начин. Пътуваме, споделяме радост и тъга, дерем гърла с любими песни, подкрепяме отбора, имаме общи мечти. И с тези момчета и момичета, рамо до рамо, сме навсякъде с любимия отбор. Защото сме семейство. Защото футболът е любов и начин на живот.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Linkin Park отмени турнето си след смъртта на Честър

| от chronicle.bg по БТА |

 

Американската група „Линкин парк“ отмени предстоящото си турне в Северна Америка след смъртта на фронтмена Честър Бенингтън.

41-годишният Бенингтън сложи край на живота си на 20 юли в дома си в предградие на Лос Анджелис. В петък от лосанджелиската следователска служба потвърдиха, че причината за смъртта на музиканта е самоубийство чрез обесване. Изпълнителят не е оставил предсмъртна бележка.

„Дълбоко опечалени сме от вестта за кончината на Честър Бенингтън. Турнето на „Линкин парк“ в подкрепа на албума „One More Light“ е отменено. Притежателите на билети могат да получат парите си обратно в пунктовете за продажба“, се посочва в изявлението на промоутърите „Лайв нейшън“.

Концертната обиколка на „Линкин парк“ в Северна Америка трябваше да започне на 27 юли в Мансфийлд, Масачузетс, припомня Ройтерс.

Групата, основана през 1996 г., има шест номинации за наградите „Грами“. Печелила е най-престижните музикални отличия два пъти. „Линкин парк“ са издали седем студийни албума, от които са продадени над 70 милиона копия.

 
 

Досиетата CHR: Актрисата Шанън Ричардсън и писмата й с рицин

| от chronicle.bg |

„Това писмо е нищо в сравнение с това, което ви готвя, господин Президент. Ще трябва да убиете мен и семейството ми преди да се доберете до оръжията ми. Всеки, който приближи до къщата ми, ще бъде застрелян право в лицето.“

Годината е 2013-та а получателят на съобщението е не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама. Освен него подателят изпраща подобни писма и до кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг и Марк Глейз, директор на организация на против незаконното притежание на оръжия.

Но нищо не е такова, каквото изглежда. Подателят е 35 – годишната актриса Шанън Ричардсън от Тексас. Макар да участва за кратко в сериалите The Walking Dead и The Vampire Diaries, тя става известна с изпращането на писма, намазани с рицин до висши държавници, сред които президентът Барак Обама.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Шанън и Нейтън Ричардсън; Getty Images

А мотивът е далеч по-прост и банален отколкото изглежда – отмъщение. Съпругът, Нейтън Ричардсън,  подава молба за развод и тя решава да му го върне. Един майски ден, след като той отива на работа, тя изпраща писма до въпросните личности, като планът й е да обвини съпруга си за деянието. Отива на 90 километра от жилището си в Ню Бостън – в Шривпорт, Луизиана, и изпраща три намазани с рицин писма. След това отива в полицията и съобщава за извършеното, според нея от мъжа й, престъпление. Жената наивно си мисли, че нито едно от писмата няма да бъде отворено в администрацията на държавния глава поради съображения за сигурност, но това ще бъде достатъчно, за да обвинят съпругът й.

Сметките й обаче излизат криви. След около месец тя е разкрита и започва съдебен процес. През юли 2014 г. присъдата е произнесена – 18 години затвор за притежание и произвеждане на високотоксично вещество.

По време на разпитите заявява, че не е лош човек и не е искала да нарани никого. Това обаче не смекчава обстоятелствата и не прави постъпката й по-приемлива за разследващите. След забелязани неточности в отговорите й, те задълбават oще. Става ясно, че Шанън Ричардсън е купувала семена и продукти по Интернет, за да произвежда рицин. Веществото е изключително опасно и води до болезнена смърт при поглъщане, инжектиране или вдишване на изпаренията му. По-късно самата тя признава, че е купувала семена от растението рицин, опитвайки се от тях да извлече токсичната течност. Всичко това е купувано през профили и сметки на името на съпруга, за които той не е знаел.

Първоначално я грози максималната присъда, но след направени самопризнания, тя е „смекчена“ на 18 години  затвор. Освен тях, жената трябва да плати глоба от 367 хил. долара.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Getty Images

Случаят с Шанън Ричардсън е  типичната история в стил Агата Кристи. Съпружеска двойка, която  е в процес на развод.  Жената решава да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти. Фактът, че се изявява като  актриса прави нещата една идея по-екстравагантни. Имаме и типичните за дребните престъпници  недомислие и наивност, че не само ще им  се размине, но и планът им ще проработи. Но явно никой не бива да подценява американското правосъдие. Прокурорът на Тексас твърди, че това е най-странния криминален случай на територията на щата.

 
 

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорските изпити

| от chronicle.bg, БТА |

Умните хора са с по-голям шанс да се провалят на шофьорските изпити, тъй като прекалено много се замислят над предизвикателствата, които им предстоят.

За разлика от хората с академичен ум, кандидат-шофьорите с по-нисък ценз е по-вероятно да вземат книжка от раз. Креативните умове от сферата на изкуствата се справят по-добре с шофьорските изпити в сравнение с представителите на науката и математиците.

Проучването е проведено сред 1 564 британци от фирмата Privilege DriveXpert.

Изследването е установило пряка връзка между интелекта, професионалното израстване и вземането на книжка от първи път. Оказало се, че колкото по-добре се е представил на матурите и на приемните изпити в университета даден индивид, толкова по-зле е преминал през шофьорските тестове.

Авторите на проучването са установили също, че хората с по-ниски оценки и неакадемично мислене проявяват значително по-голяма практичност, която е от съществена полза при изкарването на шофьорска книжка.

Изследването показва, че 59 процента от хората с ниска квалификация вземат свидетелство за управление на МПС от раз.
За сравнение само 39 на сто от корпоративните началници успяват да вземат шофьорските си изпити от първия път. Хората със собствени бизнес пък се сдобиват с книжка средно при четвъртия опит.