Един ден в Париж

| от | |

Емануил Одаджиев

„Това трябва да е!!!“ – казваш си, взирайки се в голямото сияние пред теб, на път от летището към града. Сякаш целия град гори и ти виждаш заревото в тъмнината на вечерта, но истината е съсвсем проста – навлизаш в един от най-добре осветените градове в света.

Париж. Всякакви хора преди това са ти казвали, колко е хубав, колко е гаден, как го мразят, как го обичат, как вони, как мирише на парфюм, колко готини са француз(ойк)ите, какви гадове са…но сам си знаеш, че истината е твоята истина…

На пръв поглед е обикновен, забързан и дори истеричен като София (може би, защото прекалено сме обременени с този град), но в последствие разбираш, че си попаднал в местенце със силно минало, собствено настояще и неизбежно бъдеще, град с Дух. Ако си обикновен, първия ти сблъсък е с метрото – Гранде, както биха казали в съседната страна. И колкото и да е голямо, с много линии и станции, толкова е и организирано и предлага  множество връзки на възлови места и гари. Не може да си позволиш лукса да скучаеш  чакайки, защото влакчетата са през 2 минути. А на повърхността се чудиш, на къде първо да поемеш?! Лувъра, Айфеловата кула, Нотр Дам, Монмартр, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Мулен руж, Болонския лес…

И обратно на туристическата традиция, се запътваш към Ла Дефенс – модерната част на града. Излизаш от дупчицата под земята и се оказваш в Ню Йорк (?!) Не, просто французите също си падат по високите сгради и са си направили бизнес градче, с една Гранде Арк. А тя, арката, наистина е огромна и се чувстваш леко мъничък и нищожен, застанал под нея. Обръщаш се на 180 градуса, взираш в далечината пред теб и виждаш на около 2 км – (изненадаааа!) Триумфалната арка. А пред нея пък, пак в права линия, на около километър е арката пред Лувъра, а пред нея е пирамидата. Милите парижани са направили една наистина дълга осечка с три арки по нея.

Интересно, казваш си, сигурно има смисъл от това, но колкото и да се пънеш, не намираш такъв.Сещаш се за Дан Браун, но нямаш никакво време за конспирации, затова се грабваш и отиваш към Айфеловата кула, като всички останали, защото си още зелен за парижките потайности.

Голяма е, безспорно. И внушителна. Хубав монумент за 100 годишнината от Революцията. Обаче интересното е, че точно под нея група брейк денсъри, развличат обществеността с красивите си танци. Хубаво е. Горе обаче е ветровитито и шапките отхвърчат, но пак е хубаво. Разбираш, че се намираш в един наистина огромен град и си задаваш въпроса, дали парижани са грандомани, а?

Пропуснах да отбележа, че постоянно си в компанията, на хора с апарати, камери, телефони, веещи се карти, сочещи с пръст на някъде. Това е поради простата истина (в началото е трудно да го осъзнаеш), че си един от тях, един от странните и досадни същества наречни туристи. С тях си навсякъде!

Вече си долу и си видял невероятния град от облаците, пееш си „I believe I can fly” и решаваш да се повозиш с лодка по Сена. Обичайният маршрут е от Айфеловата кула до Нотрдам, а на теб много ти се иска да не си обичаен, обаче няма как. Следват забележителностите Musee d’orsay, Louvre, St Germain de pre, Hotel de Ville и Notre Dame. На последната спирка слизаш и се запътваш към прочутата катедрала, очаквайки от някъде да се покаже Квазимодо, гонейки Есмералда. Вътре не е много по различно от всяка една друга голяма катедрала в Европа, а забавната част е, че въпреки многoто табелки със забрана за снимане и сърдитите чичковци, правещи забележки за това, навсякъде се чуват звуци от щтракане, а по смелите дори използавт светкавици. На излизане виждаш как група японци „ограбват” машината за сувенирни монети, сякаш са спечелили джакпот от ротативка.

Време е за среща с гениите, време за малко интелектуално пиршесво. Ето го и Лувъра. Обстановката е като на футболен мач, само дето няма семки за суетящите се туристи. Слизаш под пирамидата и разбираш, че ще ти трябва упътване за да разбереш, къде е Джокондата. А то е там, на около 30 езика, но не и на български, естествено. Взимаш си простосмъртното упътване на англииски и се запътваш към Мона Лиза, защото, няма какво да си кривим душата, 80% от посетителите идват за да видят само нея, въпреки, че определено има какво да се види друго, но то по-скоро е от музеен-исторически характер, докато да видиш творбите на гениите от Импресионизма, Сюрреализма или Кубизма, трябва да обиколиш различни местенца в Париж.

Както и да е, стигаш до мястото и заварваш една тълпа вперила неразбиращи очи в творбата на един неразбран човек, но важното е да се снимаш с прочутата картина на Леонардо от Винчи  и евентуално да я постнеш във Фейсбук.

Един ден в Париж!

 
 

Един ден в Париж

| от | |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

Един ден в Париж

| от | |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Един ден в Париж

| от | |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Един ден в Париж

| от | |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.