Ебола, фобия в душата ми набола…

| от |

Николина Филипова http://binar.bg/

Главоболие, кървене от ушите и очите, опадане на косата и ноктите. Такива са симптомите на еболата. На този етап съм с главоболието от новините по телевизиите, радиата, вестниците и сайтовете, които като психично разстроени пернати птици каканижат едно и също.

Имаме ли причини да се притесняваме, колко са жертвите у нас (те са нула), как да се предпазим, къде да намерим ваксина, ама то нямало ваксина, ама вече има ваксина (нов продукт в продуктовото портфолио), със сигурност обаче има книга, написана от един българин за еболата, има ли вече жертви в Румъния (ами няма), има ли вече жертви в Сърбия (няма), има ли вече жертви в Турция (няма), поне в Гърция има ли? Няма.

В същото време, преди и сега, по 70 души умират всеки ден из пътищата на Евросъюза, без да броим прегазените ей тъй, както са си стоели, по спирки и тротоари. Попитах един познат – убеден, че у нас всеки ден, всеки час ще избухне епидемия – колко смята, че са жертвите на ебола и той занемя. В цяла Европа те са две.

„Умрелият в Македония британец не е бил болен от ебола“.

Човекът си отишъл от алкохолизъм. Класика. Нещо без еболата се продава като с ебола, защото иначе няма да се продаде толкова добре. („Британец в Македония умря от цироза на черния дроб“ не е оправдано някак си да го пробуташ на първа страница.)

Миналата седмица една снимка, която обиколи света, усмири спекулациите, че вирусът се пренася по въздуха. На нея облечени като космонавти американски медици пренасят на носилка евентуално заразен, а до тях крачи мъж с костюм и клипборд, явно не им стигат скафандрите.

Затова пък в България вече имаме носилки за заразно болни от ебола, изолатори, топлинни скенери и защитно облекло. „В България ебола е под контрол“. Ами че то няма ебола, как да не е под контрол.

Това е сигурно единственото, което ни е под контрол – нещата, които нямаме.

Има обаче още манипулативни фанфари: „Ебола срещу света“,“Светът губи битката срещу ебола“. Светът не е САЩ (също двама заразени с вируса – медицински лица, група с висока степен на риск) и Европейския съюз.

Светът в Южна Америка води други битки. Над 45 хиляди души, един град колкото Монтана, са заболели от пренасяната от комари денга във Венецуела. В Бразилия заразените с фаталния вирус са 3,2 милиона. В Япония заради денга властите са призовали хората да избягват градските паркове и да не свалят маските на лицето, които така или иначе японците носят като аксесоар. Обаче никой не казва на американците и европейците да спрат да ходят на фестивала в Рио или до Фуджи.

А Африка си се оправя сама, както винаги досега. Или по-скоро не. Събрали са само четвърт от необходимия 1 милиард за борба с вируса. Проблемът на Африка е, че има твърде много африканци, между които – кандидати за нелегални емигранти.

Зле прикритото желание да се раздухва паника от ебола е начин да се оправдае антиимиграционната политика в Прекрасния нов свят,

да се изкрънка още бюджет за огради, скенери, регистри, рестрикции, да се затегнат границите. Една епидемия с 8400 предполагаеми и потвърдени случаи на ебола на Черния континент е чудесна възможност. Телевизиите у нас преувеличават – първо, защото се влияят и са послушни; второ, защото робуват на стремежа си за популярност. Новините за вируси са вируси.

Дори не си даваме сметка до какво може да доведе тази грижливо отглеждана фобия, тази внимателно поливана от различни гласове психоза. Какъв бумеранг в бъдещето е изкривяването на обществените нагласи и какви реални катастрофи с човешки жертви, но не предполагаеми, може да даде.

В едно безкрайно глупаво интервю измежду многото плява най-накрая научих нещо съществено и важно:

Можете да убиете вируса ебола просто като си миете ръцете със сапун.

 
 

Радио на месеца: Радио Fresh!

| от chronicle.bg |

Radio Fresh! е най-слушаната радиостанция в столицата за месец юни. Изследването проведено от GARB утвърждава лидерското място на Radio Fresh!, като признанието идва след редица програмни промени в медията.

В сутрешния блок се завърнаха създателките на марката „Шоуто на Блондинките”- Цвети Георгиева и Елена Асенова. Между 08 ч. и 11 ч., с най-провокативното радио шоу на България, Radio Fresh! буди слушателите си със смях и настроение.

Денят продължава със забавния блок на Тео Койчинов (11ч.-14ч.), а следобеда поема актрисата Рая Белева („Сутрешен блок”, „Откраднат живот”) с предаването „Абсолютно Fresh!” 14ч- 17ч. В края на деня, от 17ч. идва времето на „So Fresh!“ с Надя, в която слушателите може избират хитовете, които слушат в ефира.

Radio Fresh! е и радио медията с най-голямата фейсбук група в България. Феновете надхвърлят 320 хиляди, което прави радиото лидер и в интерактивното пространство.

Radio Fresh! е част от най-бързо развиващата се радио група, ОБЕРОН РАДИО МАКС, в която влизат още радиата ФМ+, Melody и Star.

 
 

Зеленчуци, дървени въглища и още нови тенденции в храненето

| от chronicle.bg |

Не че искаме да акцентираме на това, но краят на лятото е все по-близо, а с него се случват две неща: започваме да очакваме какви ли не неща от идващата година и умишлено си създаваме тенденции, които да следваме. Тенденции в модата, в обзавеждането във всичко, за което се сетите. Днес обръщаме внимание на тенденциите в храненето, които ще дойдат през идващата 2018-та.

Основното, което можем да си направим като извод, гледайки накъде отиват нещата е, че манията по здравословното и природосъобразното хранене са на първо място. Човечеството сякаш отделя все повече внимание и върху начина, по който се добиват продуктите. Макар и да знаем, че е невъзможно всички да се храним само с биопродукти (по простата причина, че сме 7 млрд. души върху тази планета), потреблението към тях ще расте. Обърнато е внимание и на контрола и следенето на продуктите, откъде идват и какви съставки съдържат.

Кои ще са основните съставки и тенденции в кулинарията през идната 2018 г. вижте в галерията горе.

 
 

Берлин въвежда унисекс обществени писоари за мъже и жени

| от chronicle.bg, БТА |

Полово неутрални писоари, които да могат да бъдат ползвани и от мъже, и от жени, ще бъдат инсталирани в обществените тоалетни съгласно плановете на лявата коалиционна управа в Берлин, пише в. „Дейли мейл“.

В документ от 99 страници се изтъква, че това е шанс да се покаже иновативното лице на столицата. Докладът е озаглавен „Концепцията за тоалетните в Берлин“ и в него е залегнала идеята за унисекс писоарите. Замисълът е те да намалят опашките в дамските обществени WC. В бъдеще берлинчани и от двата пола ще могат да ползват по малка нужда съседни писоари.

Вестникът цитира мнението на проф. Мете Демилиц от университета в Гелзенкирхен, че писоарите за дами /frauenpissoir/ ще спестят големи количества вода. При обикновените тоалетни представителките на нежния пол често натискали три пъти копчето на тоалетното казанче.

 
 

Заразното психично: по някои теми трябва да се мълчи

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?