Джан Сон-тхек – човекът номер две в севернокорейската властова йерархия

| от |

Джийн Лий от Асошиейтед прес

Екзекуцията на чичото на лидера Ким Чен-ун ознаменува безпрецедентното изпадане в немилост на една от най-могъщите фигури в Северна Корея, както и най-сериозното разместване на политическите пластове в страната от десетилетия.

Джан Сон-тхек е родом от североизточния пограничен град Чхонджин и е със скромен произход, но е достатъчно пробивен, за да влезе в престижния пхенянски университет „Ким Ир-сен“ и да се издигне от общински бюрократ до заместник-председател на Националния комитет на отбраната и член на Политбюро – постове, които го направиха втори по власт след Ким.

Дипломат, пътувал много в чужбина и с мрежа от контакти, стигаща до Китай, Джан се смяташе за главния архитект на икономическата политика, чийто фокус бе върху партньорството със съседната и съюзническа страна.

Връзките му с Ким бяха повече от политически: Джан бе съпруг на лелята на лидера, Ким Кьон-хи, а в края на 2008 г. се смяташе, че е приел ролята на регент, докато младият Ким Чен-ун, тогава почти 30-годишен, бе подготвян да наследи баща си Ким Чен-ир. Джан често придружаваше Ким Чен-ун при негови посещенията и стоеше до него по време на публични прояви.

Слуховете, че Джан е свален, се понесоха в Сеул миналата седмица. В неделя той е уволнен от всичките си постове на специално партийно съвещание и е отведен от войници. Четири дни след драматичния си публичен арест Джан е съден за измяна от специален военен трибунал и е екзекутиран вчера, съобщиха днес държавни медии. Той бе на 67 години.

Списъкът с престъпления срещу Джан е дълъг, като сред тях е заговор за сваляне на ръководството – най-сериозното от всички твърдения. Според държавни медии той е направил самопризнания.

За външния свят състоящият се от 2700 думи текст, който прави на пух и прах репутацията на Джан, дава възможност да се надникне и разбере нещо за мрачния феодалистичен свят на политиката в потайната страна.

Що се отнася до севернокорейците, шокиращото публично унижение на човек, смятан за изпълняващ бащински функции за Ким Чен-ун, имаше за цел да изпрати ясно послание, че няма да се търпи инакомислие в тази тоталитарна държава, която изисква абсолютна вярност към лидера.

Това бе унизителен край на една сложна кариера.

Джан започва своя път като ръководител в Градския комитет на Корейската трудова партия (КТП) в Пхенян и изкачва стъпало по стъпало властовата стълбица, докато накрая се издига до най-висшите длъжности.

Става жертва на чистка и е изпратен в трудов лагер за две години в средата на миналото десетилетие, казва Ким Йон-су, експерт по Северна Корея в сеулския университет „Сокан“. Според мнозина чистката била, за да му се подрежат крилата.

Със започнатата от режима подготовка на Ким Чен-ун за лидер след прекарания от баща му удар през 2008 г., кариерата на Джан постига шеметен напредък, който го изстрелва във вътрешния кръг на лидера. Възходът му набра скорост след смъртта на Ким Чен-ир от сърдечен удар през декември 2011 г.

Джан не беше военен от кариерата, но му беше дадено генералско звание и често се появяваше на държавни събития в бяла, спретната генералска униформа. Той бе назначен за завеждащ Организационния отдел на Централния комитет на КТП – позиция, която му даваше власт над службите за сигурност, както и над правосъдната система.

Като постоянен член на Политбюро той спомогна за организирането на кампания, чрез която някога могъщата армия да мине под контрола на партията.

Джан изигра ключова роля в оформянето на икономическата политика в бедната страна, в частност в разширяването на смесените предприятия с други страни, по-специално с Китай. При Ким режимът направи подобряването на икономиката основна цел за партията, наред с производството на ядрени оръжия.

Джан наскоро добави нова титла към длъжността си – председател на Държавния комитет по физическа култура и спорт – един от любимите проекти на Ким Чен-ун. За последно бе видян публично в началото на ноември при среща със спортна делегация от Япония.

Джан имаше вид на хитър човек, който гледаше света през тъмни очила и се радваше на специалния си статут на номер две във властовата йерархия. Той показваше забележителна дързост на публични прояви – докато другите висши официални лица стояха мирно, той ръкопляскаше с досада, изразявана само от един друг човек – Ким Чен-ун.

Държавните медии подеха убийствено остра словесна кампания срещу личността му, описвайки го като властолюбив и амбициозен претендент за трона, прибегнал до непотизъм и протекции, за да построи свое „малко кралство“, докато планирал преврат срещу племенника си.

В Северна Корея противопоставянето на върховния лидер се приема за престъпно, контрареволюционно деяние.

Държавните медии обвиниха Джан, че е разрушил икономиката за своя собствена облага, хвърляйки върху него вината за повишаването на курса на валутата през 2009 г., предизвикало необичайни за Северна Корея протести. Той бе посочен като отговорен за лошото качество на строителни материали, бе обвинен, че тайно е търгувал с редки метали и бе разкритикуван, че насърчавал частното предприемачество.

Джан бе описан като развратник и прикрит капиталист, който разпространявал порнография и похарчил 4,6 милиона долара на хазарт според държавни медии.

Някои от обвиненията са незначителни – твърди се, че отхвърлил предложението на работници от завод за мозайка, изобразяваща двамата покойни лидери на КНДР, и че наредил гранитна скулптура, с подписа на Ким, да не се поставя на централно място.

Присъдата срещу Джан бе предшествана от предполагаемите екзекуции миналия месец на двама от най-доверените му хора. Държавната Корейска централна телеграфна агенция потвърди за чистка срещу един от съюзниците му, Ни Ньон-ха, определяйки го като „подмазвач“ и помагач, който заедно с Джан създавал фракция против Ким вътре в партията.

Чистката срещу обвинените му другари ще продължи, заявиха държавните медии.

Не е ясно какво значи екзекуцията на Джан за съпругата му. Ким Кьон-хи играе ключова роля в една властова структура, чиято претенция за легитимност са кръвните връзки с баща й – основателя на Северна Корея Ким Ир-сен. Крехката Ким, за която се говори, че е в лошо здравословно състояние, не е виждана публично на кадри и снимки от тазседмичните заседания.

Семейство Джан, които се запознават в университета и се женят през 1972 г., нямат живи деца според южнокорейския правителствен Информационен център за Северна Корея. Според южнокорейски медии единственото им дете, дъщеря, се самоубива през 2006 г. на 29-годишна възраст, докато следвала в Париж.

Екзекуцията на Джан поставя под въпрос и бъдещите кариери на роднините му. За зет му, който е посланик в Куба, и за племенника му, който е посланик в Малайзия, се твърди, че са повикани в Пхенян, казват южнокорейски представители.

Друг негов роднина, заместник-министър на туризма, отмени участието си в конференция за туризма в Тайван, казаха тайвански официални лица, цитирани от Централната информационна агенция на островната държава.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.