Двойната заплаха за западните ценности

| от |

Автор: Андерс Фог Расмусен (генерален секретар на НАТО), в. „Уолстрийт Джърнал“

Групировката „Ислямска държава“ (ИД) и президентът на Русия Владимир Путин са врагове на свободата, демокрацията и върховенството на закона.

Ужасното обезглавяване на двамата американски журналисти и на британския хуманитарен работник шокираха света. Шок беше и свалянето на самолета на Малайзийските авиолинии МН17 над Източна Украйна. Смъртта на тези невинни хора показва глобалните последици от две големи кризи на прага на Европа: напредването на т.нар. терористична групировка „Ислямска държава“ (ИД) в Ирак и Сирия и агресията на Русия срещу Украйна. Мирът и сигурността в Европа и Северна Америка са под заплаха като никога досега.

Тези предизвикателства ще продължат с години, а ние трябва да застанем лице в лице с реалността.

Организацията на Северноатлантическия договор опитва от дълго време и с цената на много усилия да изгради партньорство, което взема предвид притесненията за сигурността на Русия и което е основано на международните правила и норми. За съжаление Русия отхвърли нашите усилия за сътрудничество. Русия погази всички правила и ангажименти, които поддържаха мира в Европа и извън Европа след края на Студената война. Сега става ясно, че Русия гледа на Запада като на враг, а не като на партньор.

Терористичната заплаха нараства в Сирия и Ирак. Терористите от ИД наливат масло в огъня на разделението на религиите, който гори в Близкия Изток и Северна Африка. Нараства рискът той да се разшири и до нашите брегове.

Срещу нас се изправят сили на потисничество, които отхвърлят нашата либерална демокрация и нашия либерален, основан на правила, международен ред. Макар че техните виждания и идеологии са различни, те са заели опасна позиция срещу Запада и това, което представляваме ние. Те ще сграбчат всяка възможност да подкопаят нашите ценности за лична свобода, демокрация, върховенството на закона и човешките права.

В тази епоха на смут и ревизионизъм свободните общества трябва да останат силни и единни като сила за свобода. Ние трябва да бъдем готови за действие, когато е необходимо. Трябва да работим с държави с подобно мислене. Трябва да покажем увереност в нашите собствени ценности.

На срещата на върха на НАТО по-рано този месец ние засилихме колективната отбрана. Препотвърдихме основния ни ангажимент да защитаваме всеки един от нашите 28 съюзници срещу всяка заплаха. Съгласихме се да имаме продължително присъствие в Източна Европа и да създадем сили за бързо реагиране в размер на няколко хиляди войници, които могат да бъдат разположени в много кратък срок. Също така обещахме да замразим спада на разходите за отбрана и да отделяме до 2% от нашия БВП за отбрана през следващото десетилетие. Защото свободата не е безплатна, а сигурността е безценна.

Военната сила рядко е единственият отговор на една криза, но често е важна част от този отговор. Приветствам стратегията на американския президент Барак Обама за разделяне и пълно унищожение на ИД, работа с други съюзници и партньори на НАТО. Ако новото правителство в Багдад поиска нашата помощ, НАТО като алианс има готовност да обмисли отбранителна мисия за укрепване на силите на иракската армия да защити страната си. Ние можем да помогнем с координацията на провизиите от хуманитарната помощ и въздушния транспорт, необходим за доставката на тези помощи. Съюзническите държави също така ще работят в тясно сътрудничество като разменят информация за чуждестранни бойци, които се връщат в страната си и които представляват заплаха за нашите държави.

Европа и Северна Америка са в центъра на световното общество. Нашата сила не идва само от военната мощ, а от силата на нашите демокрации и нашите икономики. Ние трябва да укрепим нашето общество на свободни страни като продължим да набираме партньори с подобно мислене. Трябва да дадем тласък на нашите икономики чрез търговия и инвестиции, създаване на работни места и като дадем на другите силен пример са поведение. Необходимо е дори по-тясно партньорство между Европейския съюз и НАТО, а вратата за нови членове трябва да остане отворена.

Нашият либерален международен ред, който зачита свободата, демокрацията, пазарната икономика, общоприетите правила и норми и отхвърля завладяването на територии, донесе безпрецедентен мир, напредък и просперитет за милиарди хора. Това е историческо постижение. Ние трябва да защитаваме дори с още по-голяма увереност нашите принципи и ценности.

Тези ценности сега са под заплаха. Те не могат да бъдат приети за даденост. В навечерието на десетата годишнина от началото на войната в Афганистан се появява изкушението за обръщане навътре. Заплахите няма да отминат само защото искаме да извърнем поглед. Ние трябва да запазим глобалната перспектива и да се противопоставим на изолационизма и отстъплението.

Ако не успеем да защитим демокрацията, силите на потисничеството ще се възползват от тази възможност. Това само ще насърчи тираните. Неуспехът в противопоставянето на потисничеството само ще донесе още потисничество. Военните действия винаги са последен изход, но ние трябва да можем да ги използваме, когато имаме нужда. Не за да започваме война, а за да изградим мир.

Сега е време, когато нашите ценности са изправени пред предизвикателство, а нашата воля е подложена на изпитание. Силата на НАТО и обединението в Северна Америка и Европа никога не са били по-важни. Това е единственият начин да защитим нашата свобода, нашите народи и да насърчаваме нашите ценности./БГНЕС

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Сара Хъкъби Сандърс е новият прессекретар на Белия дом

| от chronicle.bg |

Мястото на подалия оставка прессекретар на Белия дом Шон Спайсър ще бъде заето от неговия заместник Сара Хъкъби Сандърс, предаде Fox News.

„Заместник прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс ще поеме неговите задължения“, заяви новоназначеният директор-комуникации на Белия дом Антъни Скарамучи.

Спайсър подаде оставка в знак на протест срещу назначаването на Скарамучи.

Шон Спайсър сподели пред ABC News, че се чувства „облекчен“, след като подаде оставка от поста на прессекретар на Белия Дом. На въпрос за причините за оттеглянето си той отговори, че „организационно Белият дом има нужда от ново начало”.

Спайсър беше много популярен сред журналистите в Съединените щати, които често му се подиграваха. Прочу се още в самото начало на работата си, когато преувеличи броя на хората, дошли на встъпването в длъжност на президента Тръмп.

Пресконфренциите му бяха осмивани от комедийните програми в Америка, а в отговор Спайсър започна да се появява все по-рядко пред телевизионните камери.