Друга Европа и друга Евразия

| от |

Фьодор Лукянов, политолог и главен редактор на списание „Россия в глобальной политике“ за „Газета“.

За отношенията между Русия и Евросъюза 2014 г. се превърна в Рубикон, чието преминаване означава невъзможност тези отношения да се върнат в предишното им състояние.

Доскоро официално се смяташе, че страните са свързани със „стратегическо партньорство“ – едно понятие с неясно съдържание, но с многообещаващо звучене. Главното бе, че и в Москва, и в Брюксел официално и неофициално изхождаха от това, че взаимодействието не просто е без алтернатива, но и в бъдеще е предопределено на задълбочаване и разширяване.

Събитията в Украйна показаха, че няма нищо невъзможно. И демонтажът на отношенията, които изглеждаха толкова разнопосочни и икономически необходими за двамата партньори, може да се извърши много бързо. Само по себе си закриването на „Южен поток“ стана заявка за преориентация на политика. „Газпром“ се отказва от предишния модел на работа на европейския пазар, когато целта бе да стигне до крайния потребител. С други думи, да се постигне максимална интеграция в единната икономическа система с Евросъюза. Възможно е преразглеждането на газовата схема да е блъф, чиято цел е пазарлъка. Но напълно вероятно е и друго: това е част от общата преориентация на Русия от Запад на Изток, чийто катализатор станаха събитията от 2014-та година.

В продължение на повече от 40 години системата от газопроводи и дългосрочните газови договори служиха като основа на отношенията между СССР/Русия със Западна (впоследствие обединена) Европа. Стратегическите решения от 60-те и 70-те години плътно обвързаха Москва и европейските столици в отношения на взаимна зависимост – не само икономическа, но и геополитическа. Основата на този подход бе политиката на Западна Германия. Още през 50-те и 60-те години на миналия век ФРГ започна бързо да възстановява присъствието си на източните пазари. Това бе единствената форма на експанзия, която бе разрешена на победената държава (от Втората световна война – бел.ред.). Сибирският газ, който потече към Европа в тръби немско производство, заздрави модела, който издържа на изпитанията и на Студената война, и на германското обединение, и на съветския разпада.

Този модел обаче удари на камък в Украйна. Берлин зае необичайна за Москва позиция, превръщайки се едва ли не в неин главен опонент. И тук проблемът не е в американския шантаж, както мнозина продължават да мислят. Въпросът е, че се променя самата Германия, която възстановява водещите си позиции в Европа – става въпрос именно за политически позиции.

Отчасти това е предизвикано от европейската криза, който застрашава ЕС, а Германия като основна сила не може да допусне провал на проекта. Но има и по-обща причина: Берлин е узрял за лидерска роля, преодолявайки окончателно наследството от миналия век. Сега Берлин е готов да поема отговорност, а където има отговорност, е налице и необходимостта да се вземат болезнени решения. Както за себе си, така и за другите.

Първият сигнал беше миналогодишната история с Кипър, който Берлин фактически фалира, за да промени тамошния икономически модел. По-нататъшните действия за саниране и обновление на ЕС са неизбежни и Германия ще се сблъска с растяща съпротива. Затова е нужна опора и подкрепа за германския проект за изграждане на нова Европа.

А за да я получи, се налага да се откаже от привилегиите от миналото, когато Германия беше сама за себе си. Например, особените и поради тази причина доста изгодни отношение с Русия /наистина преди това Германия си построи отделна тръба за себе си – „Северен поток“, за да си гарантира доставките в случай на пореден срив заради Украйна/.

За Берлин е важно да не бъде заподозрян в оттегляне от принципите на атлантическата солидарност. Иначе противодействието ще бъде много силно.

Парадоксът е в това, че Украйна е може би единствената тема, по която Германия днес може да се солидаризира със САЩ. Отношенията с главния съюзник са прохладни. Откровенията на Едуард Сноудън за мащабите на подслушване на германския елит неприятно сюрпризираха Берлин. Преговорите за Трансатлантическото споразумение за търговия и партньорство текат вяло. А външнополитическите начинания на Вашингтон в Близкия Изток никога на се предизвиквали възторг в Берлин.

И тук започва най-интересното.

В Русия е популярна представата, че Европа има две геополитически алтернативи: атлантическа, под егидата на САЩ, и континентална, евразийска – в партньорство с Русия. Вторият вариант е еманципация на „старата“ Европа, преди всичко Германия, освобождение от натрапчивата опека на Вашингтон и създаването на нещо подобно на съюз с Москва. Руските ресурси плюс европейските технологии – велика сила.

Нещо подобно Владимир Путин предлагаше още в началото на това хилядолетие, започвайки с идеята за „обмяна на активите“. В пра-образ можеше да се превърне в средата на миналото десетилетие проектът „Северен поток“ с пробното излизане на Русия на германския газов пазар.

Но днешното поведение на Германия дава основание да се предполага и трети вариант укрепване на европейската субектност – дистанциране и от Вашингтон, и от Москва, изграждането на някаква отделна Европа. До някаква степен това е развитие на идеите, заложени още при създаването на алтернативната на долара валута – еврото, когато се смяташе, че валутният съюз ще бъде последван от политическата консолидация на Стария свят.

Този курс с нещо напомня подходът на Франция през втората половина на 20 век. Париж се стремеше да запази баланса между Москва и Вашингтон, а европейската интеграция възприемаше като начин за запазване на своята глобална роля. Днес Франция е загубила ресурса за провеждането на тази политика, а Германия го е получила. Цената може да бъде намаляването на равнището на енергийна сигурност, но във водещите страни от ЕС предпочитат да вярват в неизбежността на намирането на алтернативи.

Чисто „европейска“ Европа, както по всичко изглежда я вижда Германия, увеличава вероятността от появата на „евразийска“ Русия.

Вече не в духа на фантазьорите от кръга на любителите на евразийската идея, а в икономически и реален геополитически смисъл. На Русия не й достига собствен потенциал, за да построи Евразия по своя мярка. Така че ще се наложи да се координира с останалите важни играчи в този регион. А за това е нужна същата развита инфраструктура от връзки, която съществува в Европа. Тя започва да се създава. Мащабните газови договори с Китай, намерението да се превърне Турция в най-големия диспечер на руския газ – това са звена от една верига. Фактически на източното направление днес се прави същото, което се правеше на западното през 60-те и 70-те години на 20 век.

„Европейска“ Европа в съответствие с берлинския дизайн може да се сблъска със сериозни трудности и да не се състои. Германия рискува. „Евразийска“ Русия в момента също е покрита с гъста мъгла. Преди всичко заради това, че в случай на нейната успешна реализация Москва може да открие, че тя не е водещата сила в това новосъздало се пространство.

Но и едното, и другото са напълно реални опити за пореден път да се преобрази конфигурацията на континента от Лисабон до Пусан. /БГНЕС

 
 

Друга Европа и друга Евразия

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Друга Европа и друга Евразия

| от |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Друга Европа и друга Евразия

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Друга Европа и друга Евразия

| от |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори.