Де го Криско чука, де го СЕМ пука

| от |

Де го чукаш, де се пука!“ – казва поговорката за случаите, когато планираш или очакваш едно, а излиза съвсем друго.

Валидността на този фразеологизъм бе потвърдена и от коментарите след гневното писмо на зрителка до СЕМ във връзка с песента „Видимо доволни“ на Криско и Мария Илиева. Достатъчно бе регулаторът да обяви, че на база на сигнала ще осъществи проверка, че като наизскачаха цели плеяди от борци, чак свят да ти се завие. Но не борци примерно срещу назадничавия родителски контрол или срещу прекомерно строгите порядки в училище, мобилизирали на времето съпротивителните сили и на моето поколение. Не и срещу политиката на поредното правителство, нито пък – сакън! – срещу системата. Нароилите се бунтари се опълчват срещу… цензурата.

 Най-меко казано, нелепо е да се говори за цензура в страна, в която няма никакви прегради пред масовото опростачване, освен наложените от европейските норми и в немалка степен, уви, побългарени. В държава, в която властта си признава, че се разбира с хората тъкмо когато и защото са прости. „Не сме Северна Корея!“ – възкликна известен продуцент и тази реакция е типична за повечето противници на въображаемата цензура. Те са убедени, че забраните са нашенска приумица и патент на социализма. Кой да им каже, че когато през 1966 г. „Бийтълс“ в България все пак се слушаха, пееха и дори пускаха по радиото, излъчването на песните им беше забранено на цялата територия на САЩ. А в Лонгвил, щата Тексас, техни плочи дори бяха публично изгорени. И то даже не заради предизвикателни текстове, а заради изявлението на Джон Ленън, че ливърпулската четворка е по-популярна и от Исус Христос. При добро желание бунтарите биха могли да си припомнят поне закриването на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., когато от песента на „Лед Цепелин“ Whole Lotta Love заради думите I`m gonna give you every inch of my love (Ще ти дам всеки инч от любовта си) беше махнат целият трети куплет. Тъкмо това е грижата за добрите нрави, чиито смисъл някои все се правят, че не разбират, защото никъде не бил записан черно на бяло.

При тези нагласи не е чудно, че във фокуса на недоволството най-често е СЕМ. Той е виновен, когато бездейства, но и когато действа. Когато закъснее, но и когато избърза. Когато си затваря очите, но и когато глобява. Виновен е дори, когато предприема нещо не по своя инициатива, а защото е сезиран. Критикува се на едро, без ни най-малка представа за  правомощията на регулатора. Без да се знае, че СЕМ не може да спира предаване, песен, филм или каквото и да е. И че той не е последна инстанция, наказателните му постановления подлежат на обжалване. А съдът понякога отменя глоба за телевизия, на чийто екран в гледано и от деца време известна сексоложка цветисто е инструктирала аудиторията как се прави фелацио. С мотив, че подобни демонстрации на плътска техника не скандализират обществото, защото неговият праг на чувствителност вече бил достатъчно висок. Това, разбира се, остава скрито за публиката, контрата и в тези случаи е у регулатора.

„Музиката не е възпитателен уред“ – каза в разгърналата се полемика Криско. Децата трябва да се възпитават в семейството и в училище.“ За тази своя песен той несъмнено е прав – тя не възпитава. Но тя формира. Дава пример за подражание, внушава модел за поведение. Представя секса като животински акт, в който „човешкото“ е само пиенето и друсането. Любовта тук отсъства не само като дума, но липсва и в контекста. Романтичният някога Съни бийч вече е Слънчака, сексът е пукане, а от момичето се иска да покаже как се мята, как го движи и как се бара.

Не само според Криско работа най-вече на семейството е да се изправи срещу мощното цунами на невъзпитаващата музика. Но как да го стори, като всеки трети брак се разпада, а в големите градове – дори всеки втори? И като се знае, че формирането на немалко от сегашните майки и татковци бе повлияно от най-първите след промените вълни на простотия и пошлост. Ако родителите са се възторгвали по „само да те гепна, дънките ш`ти цепна“ и „ох, банана, кеф ми става, щом го хвана“, трудно е да си представим, че ще насочват децата си към нещо, по-различно от сегашното пукане, мятане и баране.

 В тази ситуация едва ли най-доброто е обществото не просто да стои със скръстени ръце, но и да реагира срещу всеки опит нещо да се промени. Още повече, че в случая проблемът е не само в пошлостта на песента, но и – най-вече – в преценката на една телевизия, че тъкмо тя е подходящият поздрав за деца!? Това говори за извънредно ниското ниво на саморегулация в тази медия, и то когато пряко се нарушава законов текст, свързан с неподходящо за деца съдържание. Ето защо евентуалната санкция срещу такъв оператор може да звучи като цензура само в ушите  на онзи, който си представя демокрацията като система без каквито и да е правила.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 
 

„Остава“ става на 25 години с концерт и нов клип

| от |

Те са „Шоколад“, „Внимание“, „Супермен“, „Океан“ и още десетки заглавия. Песните им са в историите на хиляди българи и всеки от нас има поне една песен на „Остава“, с която асоциира важен момент от живота си. Обичаме тези момчета и винаги ще им благодарим за моментите, авантюрите, плача, дългите нощи и слънчевите дни.  

„Остава“ става на 25 години (невероятно, но факт). Инди-рок бандата ще отпразнува юбилея си с концерт на 31 август в клуб „Маймунарника“ в Борисовата градина.

В дългогодишната си история „Остава“ имат безброй изяви в страната и чужбина, над 20 видео клипа, 5 издадени студийни и 3 концертни албума, включващи хитове, които и до днес държат групата в списъка с най-добрите изпълнители.

На концерта публиката ще чуе както всички любими на публиката песни като Sex in the morning, „Океан“, „Понеделник“, „Мини тяло“, „Шоколад“, „Ще дойдеш ли с мен“, „Мъничко човече“, „Бесен“, „Внимание“, „Самолет“, така и рядко чувани песни.  Седмица преди да отпразнува годишнината, бандата пуска видеото към песента „Самолет“, част от албума „Океан“. Режисьор е Петко Спасов, който направи и видеото към „Внимание“. Клипът е издържан изцяло в черно бяла стилистика и напомня клиповете на The Smashing Pumpkins.

Съпорт банда на концерта ще бъдат „МФортно Диско“, които ще подгреят с 30-минутно изпълнение на изцяло авторски песни.

 
 

Най-богатите актьори, които не са актьори

| от |

Вчера списание „Форбс“ публикува списъка с най-високо платените актьори за 2017 година. Не е като да не очаквахме някои неща. Работата е в това, че когато те се открояват до такава степен, няма как да не ни избодат очите.

Фактът, че всеки един от 14-те най-високоплатените актьори печели повече от най-високо платената актриса е само едната страна на монетата. Тя показва очевидното неравенство при заплащането между мъжете и жените. Това не е новина, която идва като гръм от ясно небе – в Холивуд от много време се водят дебати относно дискриминацията на жените и сексизма.

Освен по чисто финансовия признак, двата списъка се различават и по друго: този с актрисите наистина включва актриси, докато в другия, актьорите в истинския смисъл на тази дума са малцинство. Виждаме Робърт Дауни Джуниър, Раян Гослинг, Том Круз и Том Ханкс, които могат да бъдат сложени в графата „изключения“. При жените пък е точно обратното. От изненадите е Дженифър Анистън(25.5 млн), чийто приходи идват основно от бизнес отношенията й с известни компании, както и от сериала „Приятели“, който все още й носи финансови постъпления.

От другата страна са актриси, които през последната (и не само) година се откроиха предимно с добрата си работа на екрана – това са Ейми Адамс(11.5 млн.), Джулия Робъртс(12 млн.), Кейт Бланшет(12 млн.), Шарлийз Терон(14 млн.), Мелиса Маккарти(18 млн.) и Ема Стоун(26 млн). Всички изброени имат немалко стойностни филми в кариерата си, това е сигурно. Сега нека сложим до тях съответните мъжки имена в челната десятка – Дуейн Джонсън „Скалата“(65 млн.), Вин Дизел(54,5 млн.), Адам Сандлър(50.5 млн.), Джеки Чан(49 млн.) и Марк Уолбърг, който стои на върха(68 млн.).

Приходите на тези актьори съвсем не идват от игра, а от други дейности, като продуцентство, рекламни кампании, търговия на чуждестранни пазари и бизнес отношения с големите компании. За всички е ясно, че съвременният актьор е стока, от която печелят много други хора. И всеки, дори най-добрите прибягват до реклами или странични източници на приходи. Тази година обаче списъкът с мъжете се състои предимно от популярни мускулести звезди, превърнали се в обикновена краткотрайна стока.

Тъжното в случая не са приходите на Марк Уолбърг, които тройно надхвърлят тези на Ема Стоун (която си ги изкара от „La La Land“, а не от „Transformers: The Last Knight“). Тъжното е, че двата списъка само подчертават проблемите на съвременния Холивуд – несправедливото възнаграждение на мъже и жени, царуването на блокбъстърите на широкия екран и ниското мястото на таланта в йерархията.

Нищо ново под слънцето, но това не прави картината по-приятна. Блокбъстъри е имало, има и ще има. Временни звезди без отпечатък върху киното също. Добри актьори и актриси е имало и ще има. Това просто е от онези гадни моменти на годината, когато хората, които гледат киното заради киното като изкуство, а не заради леснотодостъпното, елементарно забавление, си дават сметка, че качеството многократно отстъпва пред количеството. Повече от допустимото. И това е тъжно. 

 
 

Морган Фрийман с почетна награда от Гилдията на филмовите актьори

| от |

Морган Фрийман ще бъде почетен с приз за цялостно творчество от американската Гилдия на филмовите актьори, предаде Асошиейтед прес.

80-годишният Фрийман ще получи почетното отличие на 21 януари 2018 г. на церемонията за годишните награди на професионалната организация.
Актьорът ветеран преди е отличаван с призове за цялостно творчество от Американския филмов институт и Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите „Златен глобус“.

Морган Фрийман е номиниран за „Оскар“ пет пъти. Печелил е най-престижното киноотличие за актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Момиче за милиони“ (2004), припомня агенцията.

Сред предишните носители на приза за цялостно творчество на американската Гилдия на филмовите актьори са Деби Рейнолдс, Каръл Бърнет, Бети Уайт, Елизабет Тейлър, Сидни Поатие, Джордж Бърнс, Джеймс Ърл Джоунс. На тазгодишната церемония за наградите на организацията с почетното отличие беше удостоена Лили Томлин.