Датата 10 август и Майкъл Джаксън

| от | |

В света на популярната музика и в този на шоубизнеса има едно име, сред чиито синоними са думите успех, рекорд, ненадминат и прочее. Това е Кралят на попа – Майкъл Джаксън. Датата 10 август спокойно може да бъде определена като бележита в неговите кариера и живот.

През 1979 г., 19 дни преди Майкъл да навърши 21 години, точно на 10 август е издаден първият му солов албум „Off The Wall“. Албумът е продуциран от Майкъл и небезизвестният Куинси Джоунс. Двамата се запознават на снимачната площадка на филма „The Wiz“, в който Кралят на поп музиката си партнира с Даяна Рос.

Звукозаписните сесии се провеждат между декември 1978 и юни 1979 г. По време на работата по „Off The Wall“, Джаксън си сътрудничи с редица автори и изпълнители, сред които Пол Макартни, Стиви Уондър и Род Темпъртън.

Издадени са пет сингъла от албума. Три са клипирани. Три са и песните, които Майкъл е написал сам, включително и водещият и сертифициран с платинен статус „Don’t Stop ‘Til You Get Enough“.

Освен изключително успешен първи албум и заявка за бъдещо сътрудничество между Майкъл Джаксън и Куинси Джоунс, „Off The Wall“ представя Майкъл като пораснала суперзвезда, готова да бъде коронована за Крал на поп музиката. През 1980г., Майкъл печели три статуетки на Американските музикални награди, грабва две награди по време Музикалните награди „Билборд“, както и „Грами“ в категория „Най-добро мъжко R&B изпълнение“.

„Off The Wall“ е сертифициран с 8 пъти мулти-платинен статус. През 2008г. „Off The Wall“ e официално въведен в Grammy Hall of Fame.

Успехът е огромен, но недостатъчен за Майкъл Джаксън и обещава още по-големи постижения със следващия си албум. Той заявява, че иска с композирани от него песни ще се превърне в „най-голямата звезда на планетата”, но тези му амбиции са посрещнати и приети с насмешка. Никой не подозира, какво ще се случи само няколко години по-късно.

Едва ли някой е предполагал, че вторият му солов албум „Трилър” (1982) ще се превърне в най-успешния и най-продавания солов албум на всички времена. Феномен, останал ненадминат и до днес. „Трилър” разбива рекорд след рекорд с всяка изминаваща седмица. Той печели на Майкъл Джаксън невижданите дотогава осем награди „Грами” (за една вечер), задържа се в топ 10 на Billboard 200 цели 87 седмици, като 37 от тях е на първо място. „Джаксън манията” вече е факт. Но за „Трилър“ – през ноември, когато ще се навършат 32 години от издаването му.

Отново на 10 август, но през 1985, Майкъл се превръща в собственик на огромен музикален каталог с над 4000 композиции. В каталога ATV са включени и 251 песни на The Beatles, както и хитове от Pat Benatar, Little Richard, The Pointer Sisters and The Pretenders.

Преговорите протичат в продължение на 10 месеца и Майкъл Джаксън плаща сумата от 47 500 000$, за да придобие правата върху песните. В знак на признателност за помощта, която му оказват по време на „сделката Бийтълс“, Майкъл Джаксън възнаграждава адвоката си Джон Бранка и мениджъра си Франк Дилео с по един Ролс Ройс.

Тази историческа бизнес сделка слага край на десетгодишното приятелство между Краля на попа и Пол Макартни. По ирония на съдбата, Пол Макартни е изигрва водеща роля за това, Майкъл да се насочи към този бизнес, без да подозира, че това ще го засегне лично. По време на записите на дуета „Say Say Say“ на двете легенди, Джаксън остава в дома на Пол и съпругата му Линда. По време на една от вечерите, Макартни показва на Майкъл каталога с всички песни, на които той притежава издателските права и пояснява, че бизнесът с издаване на музика е изключително доходоносен. Тогава Майкъл му отговаря, че един ден ще притежава правата върху песните на Бийтълс. „Чудесно! Добра шега“, засмял се Макартни.

Пол Макартни губи собственост върху правата на песните си през 1969г. Възможностите да си върне правата са били почти никакви, поради високите офертни цени.

Майкъл бързо въвежда новата си покупка в действие и скоро след финализирането на сделката продава песента „Revolution“ на Джон Ленън за реклама на обувки „Nike“.

 
 

Дамите най-много си падат по мъже, ухаещи на зеленчуци

| от chronicle.bg, БТА |

Жените си падат най-много по мъже в добро здраве, ухаещи на зеленчуци, установиха учени от университета Маккуори в Австралия, цитирани от в. „Метро“.

По време на тестовете били изследвани млади мъже в добро здраве, като било отчитано колко зеленчуци и плодове те включват във всекидневната си консумация. За целта бил прилаган спектрофотометър върху тяхната кожа. Уредът може да отчете какъв е приемът на всеки индивид на каротеноиди.

Участниците с по-голяма консумация на зеленчуци и плодове се оказали с по-голяма концентрация на каротеноиди в кожата. След това те били помолени да извършат физически упражнения, носейки чисти фланелки, които им били раздадени. Доброволки трябвало да помиришат потното горно бельо и да дадат оценка за това колко им се струва атрактивно. Хората с високи концентрации на каротеноиди получили най-високи оценки за привлекателно ухание. Тяхната пот била с по-плодов и сладък мирис.

 
 

Шинейд О’Конър влиза в болница

| от chronicle.bg |

Миналата седмица певицата Шинейд О’Конър привлече вниманието с публикуването на две видеа във фейсбук, в които говори открито за тежкото си състояние и борбата с депресията. Преди два дена изпълнителката на хита Nothing Compares 2U публикува ново видео, в което съобщава, че влиза в болница, където ще се лекува.

„Напълно съм разрушена. Трябва да се върна в болницата. Не съм спала цяла нощ. Кошмар. Просто нямам силите да се справя с това извън болницата.“ заявява Шинейд О’Конър. „Това е непоносимо. Абсолютно непоносимо без децата ми, близките ми. Не мога да живея вкъщи. Но ще бъда добре, защото в болницата е чудесно. Линейката е път.“ В края на видеото певицата пее песента на Ани Ленъкс, Tomorrow.

Това е третото видео в рамките на две седмици, в което О’Конър говори за болестта си. Тя беше диагностицирана с биполярно разстройство през 2007 г. Ани Ленъкс, приятелка на Шинейд, също изрази подкрепата си в публикация на своята фейсбук страница.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Храни от насекоми излизат в продажба в Швейцария

| от chronicle.bg, БТА |

Първите продукти за човешка консумация, произведени от насекоми, ще излязат в продажба в швейцарски супермаркети следващата седмица, съобщи АФП.

Желаещите ще могат да опитат бургери и кюфтета от брашнени червеи с ориз, зеленчуци и подправки. Те ще се продават в магазините на веригата „Кооп“.

Според говорител на федералната служба за безопасност на храните, Швейцария е първата европейска държава, разрешила използването на насекоми за човешка храна. Швейцарското законодателство допуска три вида насекоми за човешка консумация – скакалци, щурци и брашнени червеи.

Тези насекоми се отглеждат за храна на животни. За да са подходящи за човека, те трябва да са четвърто поколение