Да се буташ или да не се буташ?

| от |

Една от любимите ми новини всяка Коледа е онази, в която се обяснява колко време човек е прекарал висейки в задръстване, докато е пазарувал подаръци или храна. Новият рекорд е 6 часа. В паркинг. На мол. Някой от софийските.

Ясно помня зимата, в която се прибрах пеша от „Солунска“ до вкъщи, защото улиците бяха пълни с коли и трамваи, които не помръдваха. Светът беше застинал, а аз се движех бавно. Истерията продължи няколко дни, но хората така и не се научиха и до 25 декември ходенето беше най-бързият, удобен и лесен транспорт, ако искаш да си стигнеш вкъщи навреме за белобрадия старец.

Годините след този случай нещата леко се поуспокоиха, може би защото кризата дойде и някак споменаването й, като името на Онзи-който-не-се-назовава, леко потушиха нещата. Шопингът беше намален. След това обаче се появиха моловете. Те накацаха из София като спасителните самолети, които ти носят продукти на половин цена. Истерията на пазаруването в мола може да се сравни само с онази зима, в която София беше задръстена от коли и от нервирани хора затворени в тях.

Всяка година разказите кой колко време е прекарал, не пазарувайки подаръци, а излизайки от шопинг дестинацията си, достигат нови висини и времетраене. Коледният шопинг от удоволствие се превръща в кошмар, заради ограничения капацитет на паркинги и пространство за коли, което улиците в Столицата предлагат. Или може би проблемът е в хората?

Всяка година те, хората се кълнат, че този път, тази година, пазаруването ще бъде направено по-рано, няма да участват в истерията, ще намислят и напазаруват много по-рано. И всяка година това желание бива забравено покрай някакъв бит, липса на намаления, злият работодател, който не те пуска да си ходиш по-рано, за да си пазаруваш, майката, сестрата, съпругата, ония тъпанари на пътя и прочие външни елементи, които влияят на спокойното зимно предколедно шопване, за да звучим повече като западняри.

Истерията в мола и по-точно в паркинга на мола обаче, е най-страшното нещо, което можеш да преживееш точно преди празниците. Искрено вярвам в това. Няма по-лошо нещо от група нервирани хора затворени в тясно пространство, което бавно, но сигурно се пълни с газове от запалените им автомобили. Единственото по-страшно нещо сигурно е концертът на Massive Attack в София преди години. Хората се променят, настървяват се, когато се почувстват затворени като животни, макар и на сигурно в собствените си коли. Плашещото чувство, че няма да излезеш никога е много по-силно от теб. То е като онзи кошмар, в който тичаш гол по улицата и не стига това, че нямаш дрехи, ами и тичаш наистина бавно и онова, което те гони, те настига бързо.

Кога коледният шопинг от удоволствие се превърна в повод за болки в главата, каране, биене за рокли и корсети, крещене, разграбване, висене на тясно и затворено?

Покрай празниците често си припомням, че човешката памет е наистина кратка за някои неща. Че независимо колко сме се развили като интелект и колко сме добри в едно, битът винаги ще ни побеждава. Няма коледно чудо, няма удоволствие да зарадваш някой, няма приятно прекарване, което приключва с джинджифилово лате. Желанието да свършиш по-бързо и да купиш каквото и да било, е по-силно от теб и всяка светла и щастлива емоция, която някога си имал.

Висенето шест часа в паркинга на мола е просто грешно и нередно. Нямам идея, от кого зависи това да се поправи, може би по малко от всеки, който обвинява останалите.

Да се блъскаш или да не се блъскаш е въпросът, за който човек се подготвя всяка Коледа. Задава си го, поема си дъх, нарамва търпение си, облича най-удобните си дрехи и тръгва като на война. Хилядите приказки, оплаквания и коментари няма да спрат това да се случва всяка година. Единственото, което е по-притеснително е, че истерията някак порасва с времето. Всяка година тя е по-голяма от предишната.

Спомням си как една година чаках над 20 минути, за да се кача на ескалатора в мола. Никога повече не го повторих.

Може би е редно коледният шопинг да бъде част от равносметката ни за догодина. Не да го правим много по-рано и като някакви назидателни циници да обясняваме, че така им се пада на по-глупавите от нас, които са го оставили за последния момент. Обясняването на някого, че е по-тъп от теб не го прави такъв, но не съм сигурна за обратното.  Може би ни трябват повече молове или повече паркинги. Но и една равносметка ще ни свърши работа.  

 
 

Гроздето – сочното удоволствие на късното лято

| от Chronicle.bg |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

Не е нужно да посетите Бразилия, за да пиете добро кафе

| от Chronicle.bg |

Да кажем, че ви се пие хубаво, ама наистина хубаво кафе. Най-добрата ви опция е да заделите няколко хиляди лева, да си вземете един месец отпуск, да хванете самолета до Мюнхен, оттам да се прекачите на полет до Сао Пауло, после да хванете още един самолет до Рио де Жанейро, да седнете в легендарното заведение „Garota de Ipanema” и да си поръчате бразилско кафе.

Много добра опция, наистина, но има някои дребни пречки. Хилядите левове, няколкото полета, месецът отпуск и невъзможността да се случи на момента.

Има и друг начин обаче. Например, да опитате Catuai do Brasil – лимитирана серия кафе от NESCAFÉ® Dolce Gusto® – с Арабика от бразилски произход. Пуснете си нещо в стил Jazz & Bossa Nova Instrumental Music и се отдайте на своето бразилско пътешествие.

Самото кафе е доста разпознаваемо – то е наситено с ароматни флорални нотки и с отличаващо се деликатно тяло.

На местен южноамерикански език* Catuai означава “много добър” и в случая небцето ви напълно ще се съгласи с това твърдение.

Още с първата глътка от Catuai do Brasil се усещат флоралните нотки, които могат да ви помогнат да си визуализирате гледката на синя вода и кацащи самолети, която се вижда от хълма Корковадо. Както и за летните, бразилски бури, в които палмите се огъват до земята, а дъждът се излива с литри и заглушава всеки друг шум.

DolceGusto_puzzle boxes_168x155cm_Preview

Важно е да се отбележи, че Catuai do Brasil идва в херметически затворени капсули, които запазват свежестта на кафето, а и машините NESCAFÉ® Dolce Gusto® са истинско произведение на изкуството.

Елегантни, футуристични, смели, красиви, функционални, те могат да бъдат онзи акцент в кухнята ви, който ще кара всички гости да ви питат „Уау, какво е това?“

И накрая – тайната на доброто еспресо се съдържа в четири елемента. Не, не вятърът, водата, огънят и въздуха, а блендът на кафето, кафемашината, правилната поддръжка на кафемашината и човекът, който го приготвя. И когато всички елементи са налице, остава да пожелаем „Приятно пътуване до Бразилия“!

CATUAI DO BRASIL 43765458 BG GIRONA 3D PACK

*Тази статия е изготвена с любезното съдействие на Нестле България АД.

 
 

Досиетата CHR: Дисидентът, който не успя да прескочи Стената

| от Дилян Ценов |

 

Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе.