Да даряваш е уникално, правете го всеки ден

| от |

Деница Сачева (http://denitsa33.blogspot.com) ни разказва за лагера в Харманли, онзи който ние нарекохме „Кръг на ада“ от една малко по-различна гледна точка. Виждаме още, че отношението на българите към бежанците не са само доброволческите отряди.

Сигурно ще видите много снимки и текстове за тази акция из нета. И това е така, защото всеки, който участва в нея, ще я помни дълго. Тази събота и неделя в центъра за настаняване на бежанци и мигранти в Харманли се събрахме почти 60 души доброволци, организирани във Facebook, от гражданска инициатива “Приятели на бежанците“.  Повече от месец за тази акция се събираха дарения, пари, доброволен труд и изброяването на всички, които се включиха едва ли ще бъде изчерпателно. Все пак ще се опитам да го направя, но накрая.
       Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9.30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували и други. Беше поръчан и камион с поне 2 000 хляба. „Приятели на бежанците“ бяха отпечатали брошури с правата на бежанците в България на арабски, английски и френски език.  Може и да е имало и други неща – просто не можах да запомня всичко, което прииждаше.
harm
В бежанския център в Харманли официално живеят около 1 300 души, по официална статистика 680 са на външни адреси, но по-скоро едва ли са напускали лагера. Ако съдим по раздаденото – в палатки, фургони и порутени сгради живеят около 1 500 души. Условията са нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1 200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други.  Жените са около 300, децата около 200.
По-голямата част са семейства – млади хора на средна възраст между 23 – 45 години. Има и по-възрастни хора на видима възраст – 60 – 70 години. Говорих с доста – има сред тях електроинженери, дърводелци, сладкари, учители, строителни работници. Всички искат да работят – искат да си изкарват хляба с труд. Не искат да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността ни.
Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсихме чорапки и обвуки – това са хиляди човешки съдби променени завинаги.
„Приятели на бежанците“ бяха неуморни – в продължение на 8 часа раздаваха храна и хляб без да седнат дори за минута. Отвсякъде се чуваше „thank you”, “ shukran”, “спасибо”, “merci”.
Някой се беше сетил да раздава и някои от най-употребяваните подправки в арабската кухня към различните пакети с храна – детайл, който много ми хареса, защото показва мисъл и чувство да направиш нещо добро, ама истинско, не просто, за да се отбие номера.
Хората бяха готови да отвърнат с добро за помощта  – в една от палатките, невероятно мизерна, докато с Елена Андонова разнасяхме брошурите с правата на бежанците, дори ни поканиха на чай.
Майките с деца на ръце не можеха да носят сами всичко и им помагах за бебета, докато те търсеха дрехи или обувки. Вчера държах в ръцете си поне 20 – 25 бебета, две от които заспаха, докато родителите им чакаха от опашките. Някои плачеха и аз като не знам арабски им пеех „Зайченцето бяло“. Тази сутрин се събудих с една сладка умора в ръцете от люлеене и носене на бебета – едно уникално усещане, което смятам да запомня и до го викам на помощ, когато не се чувствам добре.
Имаше много доброволци, които се занимаваха с децата – носеха моливи, фулмастри, топки, играчки, книжки за оцветяване. Мисля, че децата се забавляваха, но за мен босоногия спомен остана по-силен от усмивките им.
Даренията се раздаваха до късно – почти по-тъмно, като всички коли на плаца светеха с фарове, за да можем да се виждаме. Въпреки мрака, нямаше никакви инциденти. Подходът на уважение към личността, който наложиха „Приятели на бежанците“ даде своя резултат.
Накрая вече се раздаваше само грах и хляб. Раздаде се толкова хляб – сякаш беше поръчан в унисон с името на Харманли – „харман“ e равно място, където се е вършеело житото.  А беше и Андреевден. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Полицаите също бяха безупречни – стояха на крака с нас цял ден, помагаха и дори някои се включиха в товаро-разтоварителните работи. Разказаха ни как работят почти непрекъснато, вече са спрели да получават пари за извънреден труд и на практика също като нас са доброволци.
Хората в Харманли продължават да се страхуват – там са останали само 10 000 души, които постоянно живеят в града, притесняват се, че ако се изпълнят плановете за 5 000 души, които да живеят в центъра, това ще ги застраши.
Въпреки това, който харманлия е влязъл в центъра и е видял хората и мъката – веднага се е хванал да помага и да дарява.
Възмущават се, че за строителните работи в центъра е наета фирма от Кърджали,  а не местна. Казват, че била спонсор на ДПС и за това. Дали е така не знам. Но е факт, че хората в Харманли искат също да имат работа и са готови да прекрояват живота си с новата реалност – бежанците, ако има интеграционни програми, които да им създадат и на тях работни места.
В акцията се включиха  Гражданска инициатива „Приятели на бежанците“,   Фондация „Глас в България“, Асоциация на Свободна Сирия, Демократична логистична подкрепа, частни дарители от Виена, Малтийския орден в България, СОУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, НГПИД“ Дечко Узунов“ – Казанлък, частните компании Бебелан, издателство „БАРД“, което осигури детските обувки, SPACE TRANCE, която осигури единия камион, Фондация „Интелдей“, частни дарители и доброволци от Хасково, Варна, Стара Загора, София.

Хората,  с които бях вчера бяха основно непознати. Свързахме помежду си с доверие и желание да бъдем полезни. Срещнах изключително интересни хора – много начетени, образовани, говорещи по няколко чужди езика, следящи внимателно събитията по света, мислещи и чувствителни.  Точно затова днес съм щастлива. Защото знам, че докато има такива хора, има смисъл.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Кайли Дженър очаква първото си дете

| от |

Кланът Кардашиян/Дженър е на път да се увеличи с още един член – най-младата звезда от риалити семейството Кайли Дженър очаква първото си дете, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес.

Според няколко източника 20-годишната полусестра на Ким Кардашиян чака рожба от приятеля си, рапъра Травис Скот.
Неназовани източници, цитирани от сп. „Пийпъл“, разкриват, че бебето трябва да се появи на бял свят през февруари.
Представители на риалити звездата не са отговорили на молбите за коментар.

Кайли Дженър и 25-годишният Скот Травис имат връзка от април, припомня Ройтерс

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо