Честито мислене!

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

През 50-те години на шуменската баня имало надпис: “Къпете се редовно – поне веднъж месечно”. Може би затова за българите се говори, че са народ, който си пожелава честита баня и честито бръснене. В най-новата си история този народ има повод и за още една честитка: „Честито мислене!“. Повод дава официалният ден за размисъл преди избори.

Какво ли си е представял геният, измислил този ден? Може би как хората през целия предходен месец, когато е вървяла кампанията, с лист и молив в ръка са стенографирали посланията от рекламните клипове на партиите. Скицирали са дръзновените физиономии на кандидатите и с цветни боички са нанасяли багрите на знамената им върху записките си. И когато дойде съботата за размисъл, хората сядат, вадят записките и започват да размишляват. „Дай да видим сега – казват си хората, размишлявайки. – тази партия ще извади прокуратурата от съдебната система, обаче пък другата ще преразгледа публичния сектор и ще реформира данъчно-осигурителната система. Парите ли да следват ученика или ученикът следва парите. Откъде да мине тръбата на Южен поток – през Козлодуй или през Белене? Ще спасяваме ли банките с пари от бюджета или ще спасяваме бюджета с пари от банките?“. Ей в такива размисли ще мине предизборната събота на хората. Или така ще стане поне в представите на онзи, който иска да има ден за размисъл.

Какво друго си представя този човек? Може би циганска махала. Панелни блокове с избита дограма. Бунища под балконите. Коне в холовете на апартаментите. Слънцето пече, мухите бръмчат, но освен тяхното бръмчене не се чува нищо друго. Тишината е напрегната. Напрегната е, защото циганите са излезли пред блоковете, обронили са глави върху юмруците си като някои мислители на Роден и размишляват. Циганките не смеят да гъкнат. Даже циганетата не крещят, а само с помръдват устни. Идват брокери и предлагат да купуват гласове. „Да се махате оттук, Господ да ва убий! – кълнат циганките. – Не виждате ли, че размишляваме! Не знаете ли, че е ден за размисъл!“.

Да видим сега какво пречи на размишляването. Две неща: предизборната агитация и алкохолът. Затова и са забранени в този ден. Тоест, желаещите да се нальоскат в деня за размисъл, няма да могат да си купят алкохол от магазина, нито пък да се нацепят в кръчмата. Ще трябва да се нарежат по домовете със закупен предния ден алкохол. Не знам как това ще се отрази на качеството на размисъла им, но сигурно има хора, които знаят. Що се отнася до агитацията, то тук сякаш мога да намеря някакво обяснение за себе си. Представете си човек, който цял ден е размишлявал и е решил да гласува за партия ААА. Тръгва към секцията и, не щеш ли, отпред го пресреща активист и му изкрещява: ГЛАСУВАЙ ЗА БББ! Човекът се сепва, обърква се и в крайна сметка гласува за БББ, а не за ААА, както си е бил наумил предварително. Справедливо ли е това спрямо човека? Не е ли гавра с размисъла му?

Ето защо се питам добре ли е да има ден за размисъл, зле ли е или е все едно. Сложна работа. Ще трябва да размишлявам още.

 
 

Италианци помислиха Самюъл Джаксън и Меджик Джонсън за мигранти

| от |

Самюъл Джаксън и бившият баскетболист Меджик Джонсън срещнаха неочакван гняв след пазаруване в италианския курорт Форте дей Марми. Джаксън и Джонсън са били на почивка в града.

Местни жители забелязали двамата тъмнокожи да седят на пейка обградени от чанти на луксозни марки като „Луи Вюитон“ и „Прада“.

Някои италианци се разгневили от снимките в интернет и започнали да сипят критики към звездите, мислейки ги за мигранти.

Много потребители споделили острото си недоволство от гледката на двама тъмнокожи „мигранти“, които, според тях, се възползват от парите на италианските данъкоплатци само за да пазаруват в скъпи бутици. В публикациите гневните хора често споменавали „35-те евро“, които гражданите плащат за приема на бежанци, по договорката с Европейския съюз.

Сред критикуващите е била и италианската моделка Нина Морич, която всъщност е от хърватски произход. При вида на американците тя заявила, че да гледа мигранти да ползват „нашите 35 евро“ не по предназначение е „вече прекалено“, пише още изданието.

Самюъл Джаксън е американски продуцент и актьор, с номинация за „Оскар“ и роли в над 100 филма. Ървин „Меджик“ Джонсън, печели шампионата и наградата за най-ценен играч още в дебютния си сезон в NBA през 80-те. Трикратен носител е на отличието за най-полезен баскетболист през сезона, 12 пъти е бил в Мача на звездите. Мнозина специалисти го определят като най-добрия баскетболист в историята на тази игра.

 
 

Какви сексуални желания имат обвързаните хора

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

Животът на „Принцесата на народа“ в дати

| от |

  В края на месеца се навършват 20 години от смъртта на най-обичаната и уважавана кралска особа в световен мащаб. Почти всеки е наясно при какви обстоятелства загива Лейди Даяна Спенсър, Принцесата на Уелс, затова няма да припомняме.

20 години, през които образът на Даяна продължава даприсъства в съзнанието на хората и дори след като тя вече не е част от британското кралско семейство, името й непременно се свързва с Короната.

Във връзка с годишнината напоследък се появяват все повече филми, интервюта и статии за Даяна. Последните два документални филма застанаха на противоположни полюси. Първият, в който синовете й разказват за нея, е под знака на майчинството и грижата, която Даяна полага, за да могат синовете й да са щастливи. А вторият, в който са включени лични записи на принцесата, беше приет с неодобрение от кралското семейство.  Но ъгълът, от който ще бъде видян животът на Лейди Даяна Спенсър едва ли има значение. Фактите около животът и са еднозначни и говорят ясно, като самата нея. Те са вредни само за онези, които наистина има от какво да се притесняват.

Днес ние посочваме десетте дати в живота на „Принцесата на народа“. Вижте ги в галерията горе.

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.