Честит „3-ти март“ на всички българи!

| от |

Най-напред искам да поздравя всички българи, където и да се намират по света с днешната светла дата, която се води и наш национален празник. При цялото ми уважение към този ден, към този несбъднат идеал, не мисля, че това трябва да е нашият национален празник и тук ще изложа моите виждания и разсъждения.

3mart

Бих се съгласил, ако ставаше дума само за петте месеца, последвали Сан Стефанския мирен договор. Защото само през това време тези 270 хил. кв. км са били в сила, само до 13.07.1878г. всички българи по тези земи са се надявали, живели и борили това да са границите на Майка България. Но не би, както се казва, защото Великите Сили са решили съвсем различна съдба, за което, разбира се и Русия е била подготвена. Братушките са знаели много добре, че такава държава на Балканите трудно би могла да просъществува дълго време, но въпреки всичко са били длъжни по различни причини да вдъхнат илюзорни надежди на българския народ.

И именно на Берлинския конгрес става ясно цялата заблуда на поколения българи, че Сан Стефано е само един идеал. Идеал, който бива брутално убит и изнасилен дори от Запада, както и от нашите „дружелюбни“ съседи. Никой няма да позволи силна България на картата, защото по този начин ще признаят тежката си загуба в т.нар. Източен Въпрос. Русия, от своя страна, е била длъжна да се опита да наложи своето влияние, което по една случайност е съвпаднало с Освободителната война с братския български народ. Който е действително такъв, но не бива да се заблуждаваме, че ако Русия нямаше никаква изгода от тази война, едва ли щеше да се вдигне на бой. Нито съм русофил, още по-малко русофоб; само гледам на нещата от историческа гледна точка и разбира се, от морална. Моето мнение е, че трябва да бъдем признателни на Русия, и то много. Но в същото време не трябва да забравяме, че няма вечни приятели, има вечни интереси. И ние трябва да си гоним нашите, без изключение!!!

Та да си дойдем на темата: като малки са ни учели, че това е най-важният празник в нашата история и той трябва да се чества за Национален. Да, ама не както има една приказка. Имах щастието да изуча нашата история и по времето, когато кандидаствах и с този предмет разбрах много неща и си направих изводите, поне за мен. А те са, че лично моят Национален Празни не е 3-ти март! Не че не го ужаважам, напротив – всеки трябва да помни и да знае какво се е случило и защо се е случило. Всеки трябва да знае за Епопеята Шипка и Записките по българските въстания, всеки трябва да знае за героите, дали живота си за Освобождението.

Но за мен един ден, който е важен само за пет месеца, не е достатъчен да го приема за единствения ден. Не мога да го приема, защото той е началото на много смърт за безброй наши сънародници, останали под робство след Берлинския конгрес. Не мога да го приема, когато цяла Македония, дори Пиринския край, както Беломорието и Одринска Тракия биват удавени в кръв от същата тази омразна Османска Империя. Когато България бива разделена по един унизителен начин и оставя стотици хиляди свои чеда на благоволението на чуждите страни, които само чакат да докопат парче земя.

Някои ще кажат, че все пак сме се освободили, макар и не всички и затова трябва да се приеме този ден за националния ни празник. Ами не съм съгласен, защото след 13.07.1878г. единствената независима земя от страната е Княжество България, което е една малка част от цялото. Не съм съгласен, защото цяла Вардарска Македония е останала под робство чак до сега бих казал дори. За мен има по-важна дата от нашия календар, която може да е безспорно обединителна за целия народ, дори извън границите на страната. И това не 6-ти септвември или 22-ри, които също имат претенции за най-важния ден от годината. Особено Съединението, което изкарва напред духа на българина и вярата за обединение надделява над подлите преврати на съдбата.

За мен денят, който трябва да е Национален Празник на България може да е само и единствено 24-ти май и никой друг!!!

Нашият народ има привилегията да е един от малкото, които имат собствена азбука, собствено четмо и писмо и имам чувството, че много малко го оценяваме. Това да създадеш и да оставиш след себе си такова достижение е безспорен успех, с който можем и трябва да се гордеем. Няма да споменавам факта, че в училище ни учат, че Кирил и Методий са основателите на съвременната ни азбука, защото, ако не беше трагично щеше да е смешно. Но все пак, те са основоположниците на нашата писменост, макар и глаголицата да не е била приета от народа много добре, техните ученици са направили подобрения, които са останали във времето и пространството.

Като филолог и възпитаник на Софийския Университет смея да твърдя, че гърците много добре осъзнават важността на писмеността си, че без нея ще изгубят своята идентичност. А ние защо не можем да го проумеем не ми е ясно: може би се успокояваме, че има и други славяни, които пишат на кирилица, но това са други народи. Ние сме длъжни да предадем на поколенията нашата култура и ако това не може да стане на нашата писменост защо изобщо претендираме да сме страна? Наскоро имаше някакви проучвания дали не е добре да заменим азбуката си с латиницата. Не знам как да го коментирам, но ако някой от светите братя или техните ученици чуе за тази поквара не знам какво би направил, честно казано. Я питайте гърците дали това може да стане там, просто никога!

Ние не зачитаме изобщо това, което сме сътворили и сме дали на света. В днешно време на власт е глупостта, простотията, неграмотността. Това не може да доведе до нищо добро. Нужно е само да се заслушаме в текста на песента…“

напред науката е слънце, което във душите грей, напред народността не пада, там дето знанието живей“

В момента ние нито имаме наука, нито души са останали вече. А без знание какъв народ очаквате, че ще се бори за нещо? Аз поне съм лично песимист, но дано греша. Дано младото поколение погледне малко отвъд, а съм сигурен, че техния манталитет ще бъде различен, защото не са израснали по „онова време“.

Мойсей е водил евреите през пустинята цели 40 години, докато и последният, който си спомня робството не е умрял. Може би и при нас е нужно нещо такова да се случи, защото сме още много далеч от чистата и свята република.

Станислав Рангелов

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.