БСП – Тъжна приказка

| от |

Роберто Благоев

Откъс  от интервю на Александър ЛИЛОВ /в-к „Труд“, 12.07.2009 г./

Колко голяма е загубата на БСП, г-н Лилов?

Това е най-тежкото изборно поражение на БСП през всичките 20 години на прехода. И като доверие, и като брой на депутати. Можете да употребите каквито искате синоними на оценката “най-тежка загуба”: изборна катастрофа, нокдаун, опасност от криза на партията.

Вече се чуха призиви – от “оставка на Станишев веднага” до “оставка на цялото Изпълнително бюро”. Има ли нужда от такова сепуко?

Поемането на отговорност не е сепуко, не е саможертва. Може изключителни обстоятелства да наложат изключение от правилото.

Такива ли са те сега?

Може да се измислят причини за оставане, но последиците ще са негативни за развитието на партията.

stanishev

В по-голяма част от случаите приказките завършват с хубав край. Никой не обича тъжните приказки. Тази, обаче, ще бъде такава…или поне за тези, които си мислят, че има още левица в България.

Началото на кризата в БСП беше още през 2005 г. Резултатите от изборите наложиха включването на ДПС и НДСВ в управлението и така се създаде прословутата тройна коалиция. По време на нейното управление, БСП не успя да изпълни важни предизборни обещания, защото щяха да бъдат засегнати „партньорите”.

През 2007 г. нежеланието на Сергей Станишев да се откаже от поста министър-председател, както го съветваха много съпартийци, даде възможност да се зароди нов феномен на политическата сцена – ГЕРБ. Ако Станишев беше послушал хората в партията си и беше подал оставка веднага след приемането на България в ЕС, ГЕРБ много трудно щеше да се яви на предсрочни избори /без изградени структури/, а за печелене дори не можеше да се говори. Нежеланието на Станишев да пусне властта тогава, му стовари на главата съкрушителна загуба през 2009 г.

През 2011 г. нова загуба, този път на президентските избори, където дори харизмата на Ламбо се стопи под целувката на Ахмед Доган.

2013 г. за БСП мина под знака на Пеевски и безхарактерната и безгръбначна позиция отново на лидерът Станишев. Въпреки, че правителството на Бойко Борисов беше свалено с протести и въпреки Костинбродската афера, ГЕРБ пак получи повече места в НС, а Станишев отново направи чутовната грешка да се прегърне с ДПС.

Последните избори за ЕП показаха на редовите членове на БСП, че тяхното мнение не се зачита и за пореден път ръководството от Позитано им наложи парашутисти, като Достена Лаверн, представители на никому неизвестни и неносещи гласове коалиционни партньори и граждански квоти. Очакван резултат – ПЪЛЕН ПРОВАЛ.

Мачкането на инакомислещи социалисти по места, новият похват „самоизключване”, неспособността на БСП да защитава кадрите си в местните администрации, неспособността на ръководството на партията да води и печели преговори с ДПС, доведе до стопяване на нейния електорат. Хората отказаха да гласуват за тази БСП и доказателство за това са последните избори за Европейски парламент, когато електоратът предпочете да си остане в къщи, отколкото да пусне глас за Курумбашев.

Днес, 1 юли 2014 г. отново се иска оставката на Станишев. За пореден път. Но и тя няма да успее. Както не успяха исканията за оставка през годините…а те са много – ето и малко доказателства.

30 юни 2014 г. 24 влиятелни социалисти поискаха оставката на Сергей Станишев и цялото Изпълнително бюро, както и незабавно свикване на заседание на 48-ия конгрес на партията. Сред тях са дългогодишният лидер на БСП-София Румен Овчаров, кметът на Ловеч Минчо Казанджиев, депутатите Борис Цветков, Кирил Добрев, Страхил Ангелов, Жара Пенева и Петър Мутафчиев, издателят на партийния вестник „Земя“ Светлана Шаренкова, бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев, социологът Юрий Асланов, доскорошният народен представител Георги Кадиев, публицистът Иван Гранитски и други.

1 юли 2014 г. Светлана Шаренкова: Би било чудесно, ако председателят на БСП Сергей Станишев подаде оставката си преди конгреса.

15 юни 2014 г. 22 организации на БСП от София-област искат веднага оставката на Сергей Станишев.

15 юни 2014 г. Жельо Бойчев: БСП се нуждае от персонална промяна в ръководството

10 юни 2014 г. Проф. Димитър Иванов: Станишев трябва да си подаде оставката

10 юни 2014 г. Велислава Дърева: Само с една лидерска глава няма да се реши нищо. Създава се огромно напрежение вътре в партията. Чака се анализ. Той се бави, защото нещата трябва да бъдат произнесени такива, каквито са. Но те няма да бъдат назовани така, както трябва. Бях удивена да чуя, че били виновни министрите, защото били разглезени.

5 юни 2014 г. Румен Овчаров: Станишев да подаде оставка

28 май 2014г. Илияна Йотова: Аз бих посъветвала председателя на БСП – оставка на всички и нови избори в партията. Това ще е моята позиция на следващото заседание на изпълнително бюро.

27 май 2014 г. Янаки Стоилов: На следващи избори БСП трябва да се яви с ново ръководство.

25 юли 2013 г. Нидал Алгафари: Станишев унижи своята партия, какво трябва да направи такъв човек. Поведението на Сергей Станишев е изключително арогантно не само към протестиращите, но и към членовете на собствената му партия. Ръководството на БСП направи нещо цинично по отношение на членовете на партията. Станишев унижи партията, не само не спечели изборите, но ги загуби. Този човек най-напред подмени листите на предсрочните избори. После посочи в новия кабинет едва 3-4 министри на БСП, а след това си позволи да направи толкова много грешки, за които просто се извиняваше.

13 май 2014 г. Румен Петков: Сергей Станишев да се оттегли от председателския пост, за да понесе отговорност за резултата на изборите.

7 февруари 2014 г. ОбС на БСП в Монтана декларация: Сергей Станишев и Изпълнителното бюро са готови да унищожат БСП, само и само за да задържат партийната власт и удължат живота на компрометирания елит и олигархичните кръгове в България.

20 юни 2013 г. Георги Първанов поиска оставката на Сергей Станишев

18 юни 2013 г. Кметът на Карнобат Георги Димитров директно призова председателят на партията Сергей Станишев да се оттегли от своя пост.

18 юни 2013 г. Социалистите в Бургаско също искат оставката на Станишев

15 юни 2013 г.Георги Кадиев: Оставка на Сергей Станишев, за да има БСП

14 юни 2013 г. – създадена Фейсбук-група „Искам оставката на Сергей Станишев” – 367 членове

24 февруари 2010 г. Лечева поиска оставката на Станишев

12 февруари 2010 г. Румен Петков поиска оставката на Станишев

8 август 2009 г. Весела Лечева: Станишев е трябвало да си подаде оставката като председател на партията още в нощта на изборите на 5 юли.

7 юли 2009 г. Георги Близнашки поиска оставката на Сергей Станишев

19 юли 2009 г. Добромир Гущеров подаде оставка и поиска оставката на Сергей Станишев

15 юли 2009 г.Татяна Дончева, Красимир Премянов, Иван Маразов, Орлин Димов, Жельо Бойчев искат оставката на председателя на БСП Сергей Станишев и извънреден конгрес на партията. Подписката е инициирана от Федерация “Открит форум” в БСП и Дискусионен клуб “Политика 21” към Софийския съвет на социалистите. Подкрепа са изразили и две идейни течения в БСП – Лявото крило, ръководено от Янаки Стоилов, и Българска социалистическа младеж (БСМ).

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Doctor Who е жена? И къде да я гледате, преди да я гледате в шоуто

| от |

Това ли е началото на края, в което красивите мъже със секси акцент в киното и телевизията ще бъдат заместени от еквивалентни им жени, които ще правят нещата почти като тях, ама не точно? Това е въпросът, който всеки нормален фен на Doctor Who си задава в последната една седмица, след като беше обявено, че 13-тият Доктор ще бъде жена. Първата в историята на най-дълго излъчваното британско шоу.

Защо това е нужно? Никой не знае. Дали това е добро? Отново ще получите същия отговор.

Половата подмяна на персонажи започна още от новата версия на „Ловци на духове“, мина през „Бандата на Оушън“ и финишира на малкия британски екран. И да, това е едва началото! То би било добро и интересно като промяна, ако не носеше в себе си дъх на самоцелност и претенция, каквото лъщи и мирише, така както миришат неприятните парфюми.

Нуждата от равенство и тъжна безполовост се влива в така наречения ентъртеймънт, с бавни, но сигурни крачки.

Някои хора и фенове реагираха остро на появата на младата британка Джоди Уитакър в ролята на 13-тия Доктор в Doctor Who. Някои бяха шокирани, а онези възпяващи равенство, безсексие и безполовост, провъзгласиха британците за откриватели на топлата телевизионна вода.

Истината е, че избирането на женски образ, който да замести мъжки във вселената на Doctor Who e нещо, което е правено вече, при това успешно и феновете го знаят. Най-големият архи-злодей и нечовешки копелдак Мастъра беше мъж дълги години, преди в неговите обувки да влезе подлата Миси (в ролята чудесната шотландка Мишел Гомез).

Телевизията познава и други такива промени – Уотсън стана жена, както и Мориарти. Благодарим, за което NBC!  Но истината е, че на екип на Elementary им се получи добре. Не блестящо, но прилично. Което най-вероятно се дължи най-вече на Луси Лиу и Натали Дормър, които влизат в ролите.

Но да се върнем на Doctor Who. За първи път от близо 60-годишната история шоуто си позволява да промени пола на основния си персонаж. То е правило всякакви глупости – някои успешни, други не – и е доказало, че нищо не е в състояние да го спре.

Новият Доктор бележи и появата на нов шоурънър в редиците на сериала. Стивън Мофат, който водеше сценарния екип от няколко години насам, поел щафетата но Ръсел Т. Дейвис, изпява лебедовата си песен на финала на тази година. С оттеглянето на 12-тия Доктор и Питър Капалди в ролята му, Мофат дава капитанското място на сценариста Крис Чибнал. Именно тогава Джоди Уитакър официално влиза в обувките и ТАРДИС-а на Доктора.

След нова година Doctor Who ще бъде направо чисто нов, както се случи преди време, когато Мат Смит пое ролята от Дейвид Тенант. Всяка регенерация на Доктора е трудна за зрителите и феновете, а някак вярваме, че тази специално ще бъде най-хард. Още не знаем дали идеята жена да бъде Доктора е добра, но знаем, че леко ни плаши.

Самата Джоди Уитакър е приятно момиче, което прави големите си крачки към по-комерсиалното кино. И докато я чакаме като Доктора, в галерията горе може да видите няколко нейни роли, които й се получават добре.

 
 

Палта и костюми – нова мода за екипажа на китайска авиокомпания

| от chronicle.bg |

Парижката седмица на модата изненада с повече от забележително завръщане към миналото, когато летенето със самолет наистина е било луксозно изживяване, предназначено само за хората с възможности. Китайската авиокомпания Хайнан представи своята колекция от висша мода… предназначена за екипажа й.

Hainan Airlanes влиза в съдружие с китайския дизайнер Лорънс Ксу, за да създаде нова линия облекло за екипажа на самолетите. Която е по-стилна от всякога.

Лорънс Ксу, дизайнер
Лорънс Ксу, Getty Images

Чеонгсам – така се нарича китайската традиция в обличането, която вдъхновява дизайнера да създаде костюмите. Дрехите от линията са щамповани с мотиви от източната митология. Костюмите се явяват като контрапункт на сегашните традиции в униформите, включвайки вталени мъжки палта и дискретни барети за жените.

Главната задача на дизайнера е била да обедини в една модна линия класическите ориенталски мотиви и модерния „западен“ силует.

Кооперацията между Hainan Airlines и Лорънс Ксу има за цел да представи международен облик на авиокомпанията. На седмицата на модата колекцията беше представена предимно от западни модели.

В галерията горе можете да видите моделите, които ще пренесат пътниците в 50-те години, когато пътуването със самолет все още не е било ежедневие.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.