Британската военна намеса в Афганистан е трагедия

| от |

Кейт Хъдсън, в. „Индипендънт“

Странно е как 13 години след като започнахме война в Афганистан, истинските причини за това изглежда са почти напълно скрити.

„Оставихме страната в по-добра форма“ е най-предпочитаното описание или пък това, че сме я направили „по-стабилна“. Освен това, помагаме в изграждането на държавността, борбата с търговията с наркотици, подобряване на равенството между половете… списъкът от конструктивни и на пръв поглед хуманитарни задачи е дълъг.

Някой спомня ли си посочената причина – войната срещу тероризма, обявена от американския президента Джордж Буш след атентатите на 11 септември в САЩ? Американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър нанесоха удара си върху афганистанския народ, като на 7 октомври 2001 г. обявиха война на Афганистан. Това беше операция „Трайна свобода“, започната с аргумента, че талибанското правителство отказва да предаде Осама бен Ладен и други членове на „Ал-Кайда“.

Заявената цел e войната срещу тероризма да продължи докато всяка една терористична групировка не бъде открита, спряна и унищожена. Макар че тази цел може би има емоционална страна заради огромния брой на невинните цивилни жертви, много хора застанаха срещу колективното наказание на целия народ заради действията на чуждестранна терористична клетка. Десетки хиляди невинни цивилни хора загинаха в резултат на тази война.

Аргументите за алтернативни начини на действие за залавяне на престъпниците не бяха чути. Макар че посочените алтернативи бяха подложени на подигравки тогава, Бин Ладен бе убит в Пакистан през 2011 г. от американски военноморски тюлени.

Това не бе изненада. С течение на времето стана ясно, че САЩ всъщност са искали да свалят талибаните преди атентатите на 11 септември и заговориха за промяна на режима и в други държави. Трагедията на 11 септември беше възможност за промяната на региона, към която администрацията на Буш се стремеше. В този контекст незаконната война в Ирак – подобно на тази в Афганистан – беше само парченце от речите на Буш и Блеър за войната срещу тероризма. Тогава много хора с право отбелязаха, че в Ирак няма структури на „Ал-Кайда“, но тази война ще предизвика тероризъм там. След повече от едно десетилетие, това не би могло да бъде по-ясно. Регионът е погълнат от катастрофален и брутален конфликт и съпътстващите го хуманитарни кризи. Шокиращите и привидно неудържими събития от последните месеци в действителност са част от наследството на тази опортюнистична и ужасна „война срещу тероризма“.

Преименуването започна преди няколко години. През април 2007 г. британското правителство обяви, че повече няма да използва термина „война срещу тероризма“. Американският президент Барак Обама го замени със „Отвъдокеански непредвидени операции“ с цел да се дистанцира от крайната и непопулярна политика на своя предшественик, като не направи никакви значителни промени в посоката на политиката. Във Великобритания промяната не бе изненадваща, предвид унищожителното влияние на опозицията против войната срещу тероризма на Тони Блеър. Последиците от лъжите на Блеър още отекват по коридорите на властта. Те промениха политиката и практиката на военна намеса за поколения напред.

Междувременно начина, по който се говори за военната намеса в Афганистан претърпя редица рационализации. Дали обаче трябва да се противопоставим на тероризма, да помогнем на афганистанците да изградят едно ново общество и демократична инфраструктура, да подкрепим и дадем тласък на правата и възможностите за жените и момичетата, или да се борим с търговията с наркотици, която се възобнови след падането на талибаните, истината е, че не сме достатъчно подготвени за нито едно от изброените неща и затова не трябваше да отиваме в Афганистан.

За 13-те години на британската военна намеса в Афганистан тъжната истина е, че десетки хиляди невинни цивилни бяха убити, а 453 британски войници загубиха живота си. Производството на опиум достига рекордни нива, като обхваща 90% от доставките по цял свят. В действителност има по-голямо зачитане на правата на жените – около 3 милиона момичета вече ходят на училище. Тези постижения обаче се компенсират с увеличение на насилието срещу представителите на даден пол, като изнасилване и нападение с киселина. Резултатите от това струват между 20 и 40 милиарда паунда.

Както и да се говори, както и да се описва, историята на британската намеса в Афганистан е трагедия – за войниците, чиито животи бяха погубени безцелно и за народа на Афганистан, който за пореден път трябва да започне отново да изгражда живота си. Да се надяваме, че уроците ще бъдат научени./БГНЕС

 
 

Видяхте ли вече трейлъра на „Снежният човек“?

| от chronicle.bg |

Вече сме много нетърпелилви да видим екранизацията на Ю Несбьо „Снежният човек“. Подизираме, че ако филмът следва книгата, ще се получи наистина смразяващ кръвта трилър и това ни изпълва с ентусиазъм.

Филмът е с участието на Майкъл Фасбендър (поредицата X-Men), сексапилната Ребека Фъргюсън (Мисията невъзможна: Престъпна нация), Вал Килмър (Жега) и носителя на Оскар Джей Кей Симънс (Камшичен удар). Режисьорът Томас Алфредсон, който ще съживи романа, е познат на публиката от шпионския трилър Дама, поп, асо, шпионин и Пусни ме да вляза.

Когато главният инспектор на елитна полицейска група (Фасбендър) започва разследването на убийство по време на първия сняг, опасенията му, че мистериозен сериен убиец отново се е развилнял, се засилват с всеки изминал ден.

С помощта на находчива новобранка (Фъргюсън), полицаят ще трябва да разнищи случаи на повече от десетилетие, както и най-новия такъв, с надеждата, че ще успее да надхитри злодея, преди да е паднал следващият сняг.

Филмът е заснет изцяло на локации в Норвегия – градовете Осло и Берген, както и местността Рюкан.

Това прави сцените и смразяващия ужас, който сковава всички, още по-реалистични. Остава само да се надяваме да не завали сняг…

Снежния човек е продуциран от Тим Беван и Ерик Фелнър (Теорията на всичко, Клетниците), както и от Пиодор Густафсон (Мъжете, които мразеха жените) и Робин Слово (Дама, поп, асо, шпионин).

Снежния човек идва в кината на 13 октомври 2017 г. А ето го и трейлъра:

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

„Linkin Park“ за самоубийството на Честър Бенингтън

| от chronicle.bg, по БТА |

Самоубийството на певеца на „Линкин парк“ Честър Бенинтгън дошло като гръм от ясно небе за останалите членове на състава му, които трябвало да участват във фотосесия с него, съобщава сайтът TMZ.

Снимките е трябвало да бъдат направени един час, след като е било открито безжизненото му тяло. Групата се е готвела за нови гастроли точно след една седмица. Бенингтън е почивал заедно със съпругата си в щата Аризона и се завърнал в Лос Анджелис в сряда. Според последни данни вокалистът на „Линкин парк“ се е самоубил или в сряда вечерта, или четвъртък сутринта.

На бандата й предстоеше турне под названието „One More Light“, което трябваше да стартира на 27 юли в гр. Мансфийлд, щата Масачузетс, и да приключи на 5 ноември в Токио.

Много звезди от света на музикалния бизнес изказаха съболезнованията си във връзка с трагичната кончина на Бенингтън. 23-годишният Стормзи, който наскоро записа с него и групата му парчето „Good Goodbye“ заяви, че е с разбито сърце след случилото се. Съболезнованията си изрази и Фарел Уилямс. Според рапъра Честър Бенингтън е повлиял на цяло поколение музиканти. Певицата на групата „Парамор“ Хейли Уилямс изтъкна, че Честър е вкарал много красота в свят, който доста често е много мрачен. Фронтменът на „Грийн дей“ Били Джо Армстронг довери ,че винаги ще си спомня за Честър като за един интелигентен и мил човек с невероятен певчески талант.

 
 

Досиетата CHR: Актрисата Шанън Ричардсън и писмата й с рицин

| от chronicle.bg |

„Това писмо е нищо в сравнение с това, което ви готвя, господин Президент. Ще трябва да убиете мен и семейството ми преди да се доберете до оръжията ми. Всеки, който приближи до къщата ми, ще бъде застрелян право в лицето.“

Годината е 2013-та а получателят на съобщението е не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама. Освен него подателят изпраща подобни писма и до кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг и Марк Глейз, директор на организация на против незаконното притежание на оръжия.

Но нищо не е такова, каквото изглежда. Подателят е 35 – годишната актриса Шанън Ричардсън от Тексас. Макар да участва за кратко в сериалите The Walking Dead и The Vampire Diaries, тя става известна с изпращането на писма, намазани с рицин до висши държавници, сред които президентът Барак Обама.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Шанън и Нейтън Ричардсън; Getty Images

А мотивът е далеч по-прост и банален отколкото изглежда – отмъщение. Съпругът, Нейтън Ричардсън,  подава молба за развод и тя решава да му го върне. Един майски ден, след като той отива на работа, тя изпраща писма до въпросните личности, като планът й е да обвини съпруга си за деянието. Отива на 90 километра от жилището си в Ню Бостън – в Шривпорт, Луизиана, и изпраща три намазани с рицин писма. След това отива в полицията и съобщава за извършеното, според нея от мъжа й, престъпление. Жената наивно си мисли, че нито едно от писмата няма да бъде отворено в администрацията на държавния глава поради съображения за сигурност, но това ще бъде достатъчно, за да обвинят съпругът й.

Сметките й обаче излизат криви. След около месец тя е разкрита и започва съдебен процес. През юли 2014 г. присъдата е произнесена – 18 години затвор за притежание и произвеждане на високотоксично вещество.

По време на разпитите заявява, че не е лош човек и не е искала да нарани никого. Това обаче не смекчава обстоятелствата и не прави постъпката й по-приемлива за разследващите. След забелязани неточности в отговорите й, те задълбават oще. Става ясно, че Шанън Ричардсън е купувала семена и продукти по Интернет, за да произвежда рицин. Веществото е изключително опасно и води до болезнена смърт при поглъщане, инжектиране или вдишване на изпаренията му. По-късно самата тя признава, че е купувала семена от растението рицин, опитвайки се от тях да извлече токсичната течност. Всичко това е купувано през профили и сметки на името на съпруга, за които той не е знаел.

Първоначално я грози максималната присъда, но след направени самопризнания, тя е „смекчена“ на 18 години  затвор. Освен тях, жената трябва да плати глоба от 367 хил. долара.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Getty Images

Случаят с Шанън Ричардсън е  типичната история в стил Агата Кристи. Съпружеска двойка, която  е в процес на развод.  Жената решава да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти. Фактът, че се изявява като  актриса прави нещата една идея по-екстравагантни. Имаме и типичните за дребните престъпници  недомислие и наивност, че не само ще им  се размине, но и планът им ще проработи. Но явно никой не бива да подценява американското правосъдие. Прокурорът на Тексас твърди, че това е най-странния криминален случай на територията на щата.