Бомби, пенис, Ферхунда

| от |

Александър Николов

Възмутихте ли се? Има пенис в заглавието, което гарантира възмутено споделяне от поне 100 човека, без да са отворили тази статия. За четене не говорим. Мисля, че няма да е зле да се стартира кампания „Чети не само заглавието“. Поводите за днешните ми словоизлияния са много и всеки ден се появяват нови.

По света и у нас има десетки сайтове, които правят не-новини. Това са измислени истории, които нарочно звучат достатъчно нереално, за да няма объркване. И които редовно биват споделяни от десетки възмутени граждани. Във Франция тази седмица е на мода новината за Боингa на DHL, натоварен с Айфони от Китай за Лондон, който кацнал аварийно в Германия, защото китайския производител ги настроил да започнат да вибрират едновременно в деня на представянето, но от Apple отложили датата с един ден и за малко да стане много сериозна катастрофа. Смях се повече на коментарите, отколкото на самата статия. В България се цитира интервю на Сара Пейлин, която заплашвала милата ни родина с бомби. Не, че Сара Пейлин не би могла да каже подобно нещо, но дали някой се замисли каква ѝ е ролята на клетата женица в момента? Тя е бивш кандидат за вицепрезидент, неуспял. И толкова. Сега готви вкъщи и си има собствено тв шоу. Американският Кулеков с други думи. Ако утре Иван Кулеков заплаши с бомби Кот д’ Ивоар или Андора дали ще има същия ефект се чудя…

По-притеснителни обаче са не-новините, които са новини. И тук въпросът медиите ли са виновни или зрителите / читателите е с толкова ясен отговор, колкото този за кокошката и яйцето. Една е причината да пускаме новина за дупето на Дженифър Лопес между два анализа на Франс прес. Че дупето на Джей Ло ще събере повече четения от двата анализа и от още два, ако има и видео. Същата е причината Капитал да публикува материал за Кобилкина в Лайт притурката. Рекламодателите искат рейтинг. Затова има ВИП брадър, а не предаване на Иво Инджев. Но… все пак има някаква граница. И всяка медия си я поставя сама. И ако за ВИП брадър и новото предаване на Най Ло по bTV има ясно обяснение, то за факта, че новините на националните телевизии обърнаха повече внимание на пиянска свада в родно село, отколкото на войната срещу Ислямска държава, няма. А за съдържанието на сутрешните блокове още по-малко.

Тази седмица в. 24 часа направи интервю с един от шефовете на СМЕ, собственика на bTV. Там може и да има отговор на тези въпроси, но надали много хора са го чели, защото по-важна беше статията за онзи човек с пениса, дето потропвал по прозореца на бабата… Тя е най-споделяната и най-четената статия на вестника. Кой и защо я е пуснал е една тема, кой и защо я споделя е друга. Резултата обаче е един брой импресии, които ще цъфнат на бюрото на главния редактор и след това ще бъдат изпратени на рекламодателите. И там колонка ‘импресии с възмущение’ няма. И когато следващия път някой от журналистите във вестника каже на главния редактор „Дай едни 2000 лева за командировка до Виена / Будапеща / Копенхаген, че искам да правя интервю с шефа на CME / MTG  / Телеком Аустрия…“, главният редактор е в правото си да извади листа с импресиите и да каже: „Интервюто с … от миналата седмица, дето похарчи 1500 лева за командировка е четено 2000 пъти, статията за пениса, която сме препечатали от Струма има 25 000 посещения…“ Всеки сам за себе си може да отговори на въпроса защо е прочел и споделил едната статия вместо другата. Резултата е това, което имаме като медии. И виновна не е Венелина Гочева. И 24 часа е само конкретен пример.

Същото е с турските сериали. Има ги защото се гледат. Голяма част от българите имат кабелна телевизия с между 50 и 150 канала. Някои от тях може би са забравили как работи дистанционното. Спомням си как миналото лято имаше едни 150 хиляди, които не бяха разбрали, че bTV им е заменила сутрешния блок с „Изборът на Лара“. Няколко пъти по толкова са тези, които мразят Ферхунда, но нямат достатъчно воля или умения да преместят канала на National Geo или History. Или поне на FOX Life, Fox Crime, AXN или още поне 40 канала, които не въртят нищо приличащо дори отдалеч на Ферхунда.  Ако бяха по-малко може би рейтинга на турските сериали нямаше да е толкова висок и щяха да си ги дават само в специализирания канал Диема Фемили. Но ако е велика дума. И докато тези изречения започват с ако, ще получаваме това, което заслужаваме. Бомби, пенис, Ферхунда. Добро утро!

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!