Благодарим за почерпателния отговор, г-н Бареков!

| от |

Публикуваме с нейно разрешение и без редакторска намеса страхотния репортаж на Галя Горанова, публикуван във вестник Сега. 

Прочитам заглавие в нета как „Бареков превзема и Криводол“ и журналистическото ми любопитство ме отвежда в този затънтен край на Северозапада, където очаквам да се разиграе чутовната Ботева сцена. Вече месеци наред как бившият журналист обикаля страната под девиза „България без цензура“ и ръси едрогабаритни политически обещания за светлото бъдеще, подпомаган художествено от ансамбъла на Нешка Робева.

barekovВ уречения час на „превземането“ в залата на криводолското читалище са се събрали стотина души в очакване на Бареков. Младите са предимно роми, а старите – заклети „червени бабички“. Повечето признават, че са дошли за момичетата на Нешка. Културните събития не изобилстват в малкото градче, а концертът е безплатен. „Ние тука сме си червена крепост и гласуваме за бесепето“, отговаря ми възрастна жена на въпроса дали ще пусне бюлетина за Бареков на следващите избори.

Новият политически месия обаче закъснява непростимо с половин час. „Какво да направя, като в Хайредин не ме пускат да си тръгна?!“, извинява се Бареков, докато качва стълбите на читалището, придружаван от четирима гавази. Посреща го лично кметът на Криводол Петър Данчев, избран, както сам обяснява гордо, с подкрепата на социалдемократите на Ростислав Павлов, който бил племенник на Илия Павлов.

barek4

Част от антуража на Бареков е и бившата депутатка от „Атака“ Калина Крумова, която оглавява женската секция на бъдещия политически проект, наречена „Евромайки“. До тях на масата, застлана с червено сукно върху сцената, сядат младеж, представен като „моите юристи“, и кметът. Бареков прави патетично встъпление как му е хубаво да си говори с хората, нищо че 90% от приказките били за проблеми, как е обнадежден от гражданската енергия за промяна, как за първи път тази промяна може да стане отдолу – без цар, без месия, но не и без помощта, както се разбира, на самия Бареков. Затова призовава хората да си кажат „кривиците“, уподобявайки без свян Левски.

С груби щрихи обобщава, че преходът и членството ни в ЕС са един грандиозен провал и на „това нещо трябва да му се сложи край“. Социалното умиление прераства в решителна декламация: „Голямо „не“ на безработицата, „не“ на бедността и мизерията, „не“ на безработицата за младите и ниските пенсии на пенсионерите, „не“ на програмите за временна заетост…“ За всекиго по нещо. Накрая поднася и решението: „Държавата трябва да създаде отново големите преработвателни и изкупвателни предприятия в областта на земеделското стопанство, животновъдството и зеленчукопроизводството! Не може съкровищницата на България, която изнасяше зеленчуци за целия Съветски съюз и за Европа (?), днес да е в това състояние!“ Направо не е за вярване, че някогашният бард на СДС и масовата приватизация към днешна дата пропагандира връщането на държавата в икономиката с безапелационния език на председател на ТКЗС! По-нататък идеята се доизбистря – предприятията нямало да са 100% държавни, а само наполовина, останалите 50% ще са запазени за частния бизнес. „Всеки сериозен бизнесмен от Русия, от България, от Европа би участвал в такива фирми. Аз също, ако се занимавам с бизнес и държавата ми предложи да бъде мой съдружник, няма да откажа и всяка банка ще ми отпусне кредит, когато зад гърба ми е държавата“, доразвива концепцията си бъдещият политик.

barekov2

„Право е момчето“, дочуват се коментари от залата.

„С два декара земя и 4 щайги на ден не могат да се атакуват големите пазари! С 4 щайги отиваш на кооперативния пазар, но с 4 вагона – в Русия! Ще върнем държавата там, където тя беше, без държавата няма да се оправят нещата! Ако държавата не се върне, в скоро време ще влязат турските фирми и ще изкупят цялата територия. Казвам ви го като патриот и европеец“, продължава Бареков, смесвайки в едно левичарски послания с националистически заемки от „Атака“. Следва безвкусен популистки коктейл, в който всички политици са обявени за крадци, които рано или късно ще си платят, но поименно са изброени само Бойко Борисов и Христо Бисеров с техните офшорки, докато името на Пеевски подозрително липсва от позорния списък. Плюс възвания за справедливост, солидарност, ревизия на прехода и възмездие. „Трябва да се вземе сега от по-богатите и да се инвестира в социални програми за по-бедните“, вика Бареков, нищо че преди малко е отрекъл програмите за заетост.

„Моето предложение е, ако ние вземем властта, а това ще стане по-бързо от очакваното, аз, като бъдещ министър-председател, и хората около мене (бурни аплодисменти!) съм готов да бъда проверен до девето коляно – какво имам, откъде го имам, защо го имам, и детето ми, и жена ми“, кълне се пред криводолчани Бареков. Веднъж свършил тая работа, първото, с което щял да се захване, е да разпродаде всички държавни резиденции. „Няма място властта в тези скъпи и луксозно имоти, защото те са прокълнати и разделят властта от хората чисто физически. По-добре се живее без резиденции, повярвайте ми“, реди бъдещият премиер. Досещаме се и за кандидат-купувача. Втората му работа ще е да отнеме субсидиите на партиите и с парите да купи по един таблет на всички ученици от 1-ви до 12-и клас, безплатно! В залата се разнасят възторжени възгласи. Пътьом подмята, че за партията си Меглена Кунева получава 2 млн. лв. от „вашите“ пари, докато той, Бареков, си плащал бензина от джоба, за да върши апостолското си дело.

barekov3

Барековата „управленска програма“ е накъсана с въпроси от залата. „Гражданското общество“ на Криводол се интересува предимно от частните си мери и узаконяване на строежи. Към кмета политат критики, а Бареков го разпъва с въпроси като първолак на черната дъска. Онзи се оправдава, сипе щедро обещания на хора, които две години е отказвал да чуе. На всеки „ищец“ Бареков праща „моите юристи“. Очилатият младеж, изпълняващ тази роля, прекосява тежко сцената и отива да „съдейства“. В суматохата една клета женица успява да изтръгне от кмета обещание за заплата от 45 лв. месечно, задето поддържа пенсионерския клуб. Бареков веднага се вклинява по темата: „Ангажирам се да изградя във всяко населено място и всеки квартал пенсионерски клуб, който да бъде поддържан от държавата – с интернет, с вестници и да бъде предоставен на пенсионерите за свободно ползване, а не само веднъж седмично“, наддава като на циганска сватба журналистът. Дарове има и за младите – за всяко второ дете по 350 лв. месечно!

На сцената се втурва най-активният измежду местните граждани – добре облечен циганин на име „бате Радко“, когото Бареков обявява за „достоен гражданин на републиката“ и пример за образование. Батето приканва журналиста да си сложи ръка на сърцето и да му отговори на следния въпрос: „Г-н Бареков, ти като бъдещ премиер на Република България, нагазваш в един бостан с обрани врежове. Как шъ помогнеш ти на този народ? Как шъ създадеш работни места? Откъде шъ дойдат парите? Аз да ви кажа как! Докато не се заеме държавата да направи държавни предприятия, за да работат хората там. Ние не искаме милостиня от никого, не искаме от спусти Боже, не искам да ида да рАбота 4 часа за 100 лева. Искам да рАбота 8 часа, за да ми върви и осигуровка, и сичко, а не да ида при лекарете и они да ма глеат така, на чомпе“.

Бареков слага ритуално ръка на сърцето и му отговаря, че в държавата има доста пари, нищо че бостанът изглежда обран, само че се крадат. И дава за пример еврофондовете, 70% от които отивали за София и само 30 на сто – в провинцията. Затова той, почти сигурният бъдещ премиер, ще направи така, че 80-90% от парите за обществени поръчки да остават в съответната община и подизпълнителите да са само местни фирми.

Бате Радко е видимо доволен. „Благодарим ви много за почерпателния отговор, г-н Бареков“, виква силно на микрофона. „Да се надявам, че Бог ша мъ държи жив и да вида дали така ще го направите“…

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.