Без повод

| от |

Натрапчиво зловоние, едновременно гастрономично познато, но и варварски отблъскващо… Аромат на силно обжарено говеждо; кървава мръвка, парната на сгорещено до червено решетка; пушек отвян от течението към ноздрите, които запушваш с отвращение дори… И привкус на прегоряла мазнина… или запалена сланина – опушена от каменни въглища, сладникаво блудкав, пъжикащ от високата температура резен, пръскащ горещи мазни капки наоколо… Но и някак си металически дъхтящ, чернодробно странен… на препечен далак! Прибави и серния мирис на опърлена козина, прегарящо руно, запалена вълна, нагрят серей… Толкова силна и плътна миризма, че се превръща във вкусово усещане даже…

Повдига ти се? А не трябва, защото ако добавя към всичко миризмата и на бензин, тогава зловонието минути преди това ще приеме материалния образ на слизаща от такси жена, носеща в туба нещото, което обществото ни години наред не успя да открие и осигури. Бъдеще!

Това не е опит за патетично драматизиране, това е реална трагедия, защото един човек, една красива жена и майка, в разцвета на силите си, не открива нещо, за което да се захване, да го продължи… Независимо от причините – лични или семейни, социални или политически, психосоматични или икономически, морални, неморални, религиозни, любовни, битови, съседски, анархистични, популистки, расистки, гастрономически, родителски… Независимо и от повода…

„Никога не ще успееш да извадиш напълно миризмата на горяща плът от носа си. Колкото и дълго да живееш…“ е написал Селинджър след Втората световна война. Но вероятно е подценил нашите обонятелни органи. Посткомунистически унифицирани, псевдодесидентски кюртирани и борчески смачкани, носовете ни се оказаха запушени от свинскогрипното страдание и птичебезмозъчното неусещане, станахме вечно хиберниращи, сънно хленчещи, налудничаво търпими, безсъвестно разединени. Независимо от причините…

За съжаление състоянието на тази жена се оказва вече „несъвместимо с живота“. За наше всеобщо спокойствие обаче, пържолите ни никога няма да ни напомнят зловонно за нея. Макар и да късаме със зъби от овъглената и плът; макар кръвта и да смазва механизма на бездушието ни. Ще пируваме… Независимо от повода…

А тя се казва Лидия Петрова. На 38 години. От Нови Искър. И има син на 11 години… Слиза от такси пред Президентството, залива се с бензин и драсва клечката… Но и това и останалото вече знаете… Вероятно и причините…

Стоян Мавродиев

 
 
Коментарите са изключени за Без повод