Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Ивайло Пампулов  http://binar.bg/

Може ли да съществува българският спорт без „Левски“ и ЦСКА? Въпрос, който става все по-актуален с всяка изминала година, без значение за кой точно спорт става дума.

Във футбола с феномена „Лудогорец“ софийските грандове отстъпиха позициите си, въпреки че в момента именно отборът на ЦСКА е лидер в първенството. Докога обаче, е въпрос с повишена трудност, така както е трудно да се кажи дали през зимната пауза най-добрите играчи на „Армията“ няма да отлетят като топлолюбивите птици, които мигрират на юг.

Баскетболът осиротя

В баскетбола ЦСКА изчезва през 2007-а и от тогава така и не се намира човек, който да върне славният отбор там, където му е мястото: в елита на България. През последните години се правят опити за съживяване на „армейците“, но става въпрос само за детско-юношеската школа.

Отборът на „Левски“ пък стана шампион през последния сезон, но след това пострада от удара срещу основния спонсор – КТБ и бе принуден да се откаже от участие в евротурнирите.

Fenka-CSKA

Феновете на ЦСКА със сигурност биха се радвали и на баскетболния отбор на клуба, както е било до 2007 г.

Картинката във волейбола не е по-добра за сините и червените. Ако мъжкият отбор на ЦСКА оцелява само заради упоритостта на старши треньора, мениджър и шеф в клуба Александър Попов, то при Левски ситуацията е много тежка.

Председателят на ОСК „Левски“ Стоян Хранов уверява, че ще има мъжки отбор и през новия сезон, след като през последния тимът спечели Купата на България и игра финал за титлата. За силен отбор в България е необходим бюджет от 350 000 лева, които през 2013/14 осигури Владимир Николов. Парите обаче приключиха и бившият национал предупреди, че няма как да извади същата сума за още един сезон без помощта на други спонсори.

Въпросът, който следва, е защо родните грандове не привличат спонсори и защо фирмите предпочитат да хвърлят луди пари за реклама по време на прекъсванията на поредния риалити формат или по комерсиалните ТВ канали?

Не е ли достатъчно, че „Левски“ и ЦСКА са двата най-следени български отбора, без значение от спорта и че имат най-много фенове. И нека не се заблуждаваме, че „Лудогорец“ пълни стадион „Васил Левски“. Пълни го не защото „Лудогорец“ е нещо повече, а защото играе в Шампионската лига и съперниците са от ранга на Реал Мадрид и Ливърпул. И, между другото, „Лудогорец“ е перфектен пример, че е по-лесно да си пръв на село, отколкото първи в града. ОК, собственикът на Зелените от Разград Кирил Домусчиев заслужава похвала за отбора, който тръгна от нищото, но уеднаквяването на „Лудогорец“ с национална кауза не звучи сериозно.

Без ЦСКА в баскетбола интересът е наполовина по-нисък

За липсата на ЦСКА в баскетбола както при жените, така и при мъжете специално за „Бинар“ коментира темата Росен Барчовски, който е бивш играч, треньор и президент на „Армейците“, а понастоящем води мъжкия отбор на „Рилски спортист“ (Самоков).

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

Росен Барочвски (вдясно) заедно с Людмил Хаджисотиров, който му помагаше в „Рилски спортист“ през последния сезон.

„Липсата на ЦСКА е много сериозна за всеки един спорт, не само само за баскетбола. Съперничеството между ЦСКА и „Левски“ носи страхотен заряд и съм убеден, че едно баскетболно дерби между червени и сини би напълнило „Арена Армеец“, макар и с помощта на футболните фенове. Без ЦСКА интересът пада наполовина. Преди софийските отбори в елита бяха 5-6 с Академик, Славия, Локомотив, „Левски“ и ЦСКА, а днес е само един. Но не бива да се очаква, че в голям град като София общината може да издържа спортните клубове. Да, в малките градове е възможно, но за столицата това не е възможно в днешно време. Все пак с усилията на Александър Чакмаков и Роберт Гергов през последните години се възстанови школата на ЦСКА, но липсва единствено мъжки отбор в първенството“, коментира Барчовски.

Каква е причината да не се намират спонсори, които да подкрепят спорта, а вместо това отделят луди пари за реклама по телевизиите?

„Липсата на възвръщаемост. От спорт в по-голямата част от случаите спонсорите или са на загуба, или са на нулата, с малки изключения като „Лудогорец“ във футбола. Баскетболът, а и спортът като цяло, не предлагат продукт, който да привлича чак толкова силен интерес, реклами и телевизии и по-скоро става въпрос за търсене на хора, които са готови да инвестират и да помагат от любов към каузата, а не с очакване за бъдеща печалба. Така е навсякъде по света, не е лесно, особено в криза като днешната. Особено в България и затова се търсят по-скоро меценати, отколкото спонсори в истинското значение на думата“, продължава още специалистът, който на няколко пъти бе и национален селекционер.

„Липсата на пари за спорт обаче е генерален проблем на цялата държава, просто нацията боледува, а когато хората боледуват, последното нещо, за което мислят, е спорт. И нещата не опират само до това, че държавата не помага, защото сама по себе си тя не може да направи чудеса. Просто цялата система е объркана и преминава през труден период“, допълни още Барчовски.

„Ако се хвърли един поглед в една 60-милионна Италия например, където баскетболът се радва на изключителна популярност, виждаме, че дългогодишният шампион Сиена фалира и в момента е в четвърта дивизия. Тимът на Олимпия (Милано), който се радва на стабилен спонсор като не кой да е, а Джорджо Армани, пък има проблеми със залата, където играе домакинските си мачове. Така че трудности има навсякъде, какво остава за малка държава като България“, заключи специалистът.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

Росен Барчовски заедно с клубния си тим „Рилски спортист“.

С проблеми от всякакво естество е пълно всекидневието ни, включително и това на българския спорт. Едно обаче е ясно – без „Левски“ и ЦСКА не може, така както в Испания не могат без Реал Мадрид и Барселона.

На принципа на скачените съдове двете противоположности са си крайно необходими. И заради феновете, и заради стимулите за постоянно подобряване, и заради хъса, с който се зареждат вечните съперници всеки ден на тренировка. И всеки, който е готов да помогне с нещичко на двата основни гранда, без да очаква някаква финансова облага, ще направи едно добро дело.

Което в условията на България, където се провеждат извънредни избори на шест месеца, си е като истинско цвете в пустиня.

 
 

Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Полово неутрални писоари, които да могат да бъдат ползвани и от мъже, и от жени, ще бъдат инсталирани в обществените тоалетни съгласно плановете на лявата коалиционна управа в Берлин, пише в. „Дейли мейл“.

В документ от 99 страници се изтъква, че това е шанс да се покаже иновативното лице на столицата. Докладът е озаглавен „Концепцията за тоалетните в Берлин“ и в него е залегнала идеята за унисекс писоарите. Замисълът е те да намалят опашките в дамските обществени WC. В бъдеще берлинчани и от двата пола ще могат да ползват по малка нужда съседни писоари.

Вестникът цитира мнението на проф. Мете Демилиц от университета в Гелзенкирхен, че писоарите за дами /frauenpissoir/ ще спестят големи количества вода. При обикновените тоалетни представителките на нежния пол често натискали три пъти копчето на тоалетното казанче.

 
 

Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

Медията на свой ред цитира полицейски източници в столицата на испанската автономна област Каталуния. В Туитър каталунската полиция потвърди смъртта на един човек. Тя съобщи и за 32 пострадали, 10 от които със сериозни наранявания. Полицията обяви, че разглежда случая като терористична атака. Един заподозрян за нападението се е укрил в бар, съобщи полицейски източник, цитиран от Франс прес. Издирват се най-малко двама души. Открит е втори микробус, който вероятно принадлежи на извършителите на терористичния акт, предаде ТАСС, като се позова на телевизия „24 орас“. Френски турист, по думите му, оцелял по чудо, разказа в ефира на телевизия Бе Еф Ем – Те Ве, че микробусът убиец се е движил с висока скорост на зигзаг по туристическата улица „Рамбла“, за да смачка колкото се може повече хора. След атаката в района настана паника. През туристическия сезон по улица „Рамбла“ всеки ден минават не по-малко от 100 000 човека. Полицията е отцепила улица „Рамбла“ и е наредила магазините и близките станции на метрото и влака да бъдат затворени, предаде Асошиейтед прес. Хората са призовани да стоят настрана от района, за да не пречат на спасителните служби. Хеликоптер прелита над мястото на атаката.

 

 

 
 

Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Без „Левски“ и ЦСКА не може в българския спорт

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.