Берлин на оранжеви криле

| от | |

Стоян Гоцев Е, конкуренцията винаги е полезна за потребителите. До преди година Берлин не присъстваше в списъка ми с градове, които ще посетя, но от както „бели, оранжеви и червени се сбиха“ на летище София градът е много достъпен.

Гепих страхотните оранжеви цени и потеглих. Представяте ли си €44 за двупосочен билет? Това ми бяха първите полети с easyJet и наистина са по-добри от розовите. По-чист салон, като цяло по-добро обслужване и доста неща са на по-високо ниво, особено бординга, в който блъскането и търченето, за да си хванеш хубаво място ги няма. Усещането, че пътуваш с low cost го нямаше. Усещаше се единствено в дебитната карта.

Полетите бяха спокойни. Летище Шонефелд обаче е доста зле. Интериорът е малко като старите терминали на нашето черноморие. Терминалът макар и поддържан си личи, че вече е морално остарял. Като цяло летището не ме впечатли, но пък от другата страна на пистата ще виждаше бъдещото летище Бранденбург. Супер летище или недоразумение е то не знам, но изглеждаше красиво.

Градът беше страхотен. Имах честта да се возя на доста бързи асансьори както на телевизионната кула така и на бившия Щат Берлин (сега Park Inn Hotel намиращ се на Alexanderplatz). 37 етажа се качват за десетина секунди и горе след като преодолях чувството „подкосени крака“ вече можех да се насладя на страхотната гледка към кулата и гарда. На кулата асансьорът вървеше с 6 m/s, което също е доста и там наистина заглъхваха ушите само за няколко секунди.

Берлин има страхотна атмосфера. Щляейки се по динамичния Alexanderplatz си похапвах бродвирст (хляб и наденица с кетчуп и горчица) и наистина се чувствах страхотно. Като цяло източната част на града е доста по-интересна. За съжаление, ако човек не се е информирал от къде е минавала берлинската стена няма начин да разбере на място. Всички следи са заличени и границата е 100% размита. Остатъци от стената успях да видя само на Potsdamer Platz. Другото интересно беше райхстага, където се качихме безплатно горе на купола, който е направен доста красиво от стъкло и огледала. Гледката отгоре беше впечатляваща, погледнеш ли навътре оставаш ослепен от блясък.

Телевизионната кула в източен Берлин. Кулата, която за мене си остава символът на Берлин. Строили са я на времето сякаш, за да показват величие и надмощие над запада, което е спорен казус дали е било така, но кулата наистина е прекрасна. Влизайки в нея се усеща онзи соц-привкус на нещата, но пък я поддържат доста добре. Както споменах асансьорът се движи с 6 m/s, което не е никак бавно. Организацията по качване на кулата също е направена доста добре. Хората са си свършили работата давайки номерче и час за качване на асансьорите. Ресторантът, който се намира горе също е доста интересен. Масите са разположени на под, който непрекъснато се движи. Седеейки си и пиейки си биричка правиш една 360-градусова обиколка за около час някъде. Целият Берлин се разглежда от горе, а единственото, което трябва да правиш е просто да седиш и да се наслаждаваш на „движещата се маса“.

Имаше още доста забележителности. Градът като цяло е много накипрен и красив. Имайки предвид и десетките строителни кранове, които се извисяват в небето подозирам, че ще стане и още по-красив. Не знам какво друго да споделя. Мога да заключа, че Берлин си заслужава много повече от някои прехвалени европейски столици. Ето и снимков материал този път в повече, понеже съм с нова снимачка:

 

 
 

Берлин на оранжеви криле

| от | |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Берлин на оранжеви криле

| от | |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

Берлин на оранжеви криле

| от | |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Берлин на оранжеви криле

| от | |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?