Берлин на оранжеви криле

| от | |

Стоян Гоцев Е, конкуренцията винаги е полезна за потребителите. До преди година Берлин не присъстваше в списъка ми с градове, които ще посетя, но от както „бели, оранжеви и червени се сбиха“ на летище София градът е много достъпен.

Гепих страхотните оранжеви цени и потеглих. Представяте ли си €44 за двупосочен билет? Това ми бяха първите полети с easyJet и наистина са по-добри от розовите. По-чист салон, като цяло по-добро обслужване и доста неща са на по-високо ниво, особено бординга, в който блъскането и търченето, за да си хванеш хубаво място ги няма. Усещането, че пътуваш с low cost го нямаше. Усещаше се единствено в дебитната карта.

Полетите бяха спокойни. Летище Шонефелд обаче е доста зле. Интериорът е малко като старите терминали на нашето черноморие. Терминалът макар и поддържан си личи, че вече е морално остарял. Като цяло летището не ме впечатли, но пък от другата страна на пистата ще виждаше бъдещото летище Бранденбург. Супер летище или недоразумение е то не знам, но изглеждаше красиво.

Градът беше страхотен. Имах честта да се возя на доста бързи асансьори както на телевизионната кула така и на бившия Щат Берлин (сега Park Inn Hotel намиращ се на Alexanderplatz). 37 етажа се качват за десетина секунди и горе след като преодолях чувството „подкосени крака“ вече можех да се насладя на страхотната гледка към кулата и гарда. На кулата асансьорът вървеше с 6 m/s, което също е доста и там наистина заглъхваха ушите само за няколко секунди.

Берлин има страхотна атмосфера. Щляейки се по динамичния Alexanderplatz си похапвах бродвирст (хляб и наденица с кетчуп и горчица) и наистина се чувствах страхотно. Като цяло източната част на града е доста по-интересна. За съжаление, ако човек не се е информирал от къде е минавала берлинската стена няма начин да разбере на място. Всички следи са заличени и границата е 100% размита. Остатъци от стената успях да видя само на Potsdamer Platz. Другото интересно беше райхстага, където се качихме безплатно горе на купола, който е направен доста красиво от стъкло и огледала. Гледката отгоре беше впечатляваща, погледнеш ли навътре оставаш ослепен от блясък.

Телевизионната кула в източен Берлин. Кулата, която за мене си остава символът на Берлин. Строили са я на времето сякаш, за да показват величие и надмощие над запада, което е спорен казус дали е било така, но кулата наистина е прекрасна. Влизайки в нея се усеща онзи соц-привкус на нещата, но пък я поддържат доста добре. Както споменах асансьорът се движи с 6 m/s, което не е никак бавно. Организацията по качване на кулата също е направена доста добре. Хората са си свършили работата давайки номерче и час за качване на асансьорите. Ресторантът, който се намира горе също е доста интересен. Масите са разположени на под, който непрекъснато се движи. Седеейки си и пиейки си биричка правиш една 360-градусова обиколка за около час някъде. Целият Берлин се разглежда от горе, а единственото, което трябва да правиш е просто да седиш и да се наслаждаваш на „движещата се маса“.

Имаше още доста забележителности. Градът като цяло е много накипрен и красив. Имайки предвид и десетките строителни кранове, които се извисяват в небето подозирам, че ще стане и още по-красив. Не знам какво друго да споделя. Мога да заключа, че Берлин си заслужава много повече от някои прехвалени европейски столици. Ето и снимков материал този път в повече, понеже съм с нова снимачка:

 
 
Коментарите са изключени за Берлин на оранжеви криле