Българите за турците и Турция
Започваме да ви представяме една поредица на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция. А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата.
Част 1. Нещо като увод. Кой? Защо? Как?
Замисляли ли сте се каква е първата ни/ви асоциация за Турция и турците? Ориенталщина и балканщина? Автобуси, курорти, сериали, Диарбекир, Анадола, град на два континента, Ердоган? Жестокост, потисничество, робство, „Ако не бяха 500-те години, ехеее, къде щяхме да бъдем!“, „Всичко лошо в характера ни е от това, че са ни владели 500 години“, как ни клаха през Априлското въстание, Даваш ли даваш, балканджи Йово, най-голям враг (след Рейгън за Тутраканската селищна система)? Възродителен процес, изселници? Предатели, Атака, избори, работливи хора, джамии, ислямисти, кюрди, терористи… и т.н. и т.н. и т.н.
Даже аз, който се смятам за малко по-широко от средното за страната скроен, заминах преди няколко месеца на дълъг престой в Република Турция с голяма част от гореизброените представи. Е, винаги съм знаел, че възродителният процес е нещо лошо, но това се дължеше на факта, че в къщата на баба ми често идваше един трудовак точно по онова време (държеше си цивилните дрехи, иначе строяха блока, заради който после отчуждиха и бутнаха къщата)*
Всичкото гореспоменато явно или тайно бълбукаше в главата ми, когато за пръв път заживях в Турция. Колегата ми от друга съседна балканска страна и съответно имащ подобни представи за Турция, го разказа най-добре при описанието на първия си почивен ден там: „Останах сам в хотела, навън пееше ходжата като във филм за талибани и изобщо не излязох на улицата от страх…“
Да кажем, че на него това изобщо е първото му излизане в чужбина, но даже и моя милост отиде в Турция с леко свито сърце – нека не забравяме, че прабаба ми е била 7-годишно момиченце при разгрома на Априлското въстание и това въстание, както и пожарите след него буквално е част от семейната ни история. И ето, през XXI век аз ЗНАМ, че не бива да ме е страх, ЗНАМ, че сме съюзници, ЗНАМ, че турците не са лоши хора, НО… не го вярвах, да не говорим, че нямаше и откъде да го почувствам.
С течение на времето съставих един пътепис в две части за Турция и града, в който живея (Адапазар). Постепенно стана време и да направя едни по-общи (а не само пътеписни) наблюдения и изводи. За целта с помощта на приятели и познати (Ангелина Александрова, Гергана (Гери) Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез), познаващи както България, така и Турция, и по някакъв начин свързани и с двете страни, съставихме един списък с представите, очакванията, знанията, заблудите, или нека го кажем в прав текст – предразсъдъците на българите спрямо Турция и турците. Разбира се, че направихме и списък на турските предразсъдъци спрямо българите. А знаете, че аз обичам предразсъдъците и не ме е страх да ги ползвам, разглеждам, обмислям, обсъждам и изобщо да си играя с тях, то и към събрания списък ще добавям моя коментар, основан на вече повече от половингодишното ми пребиваване в Република Турция.
Ще се опитам да ги разгледам едно по едно и ще се опитам да ви разкажа доколко те се отличават от действителността, защото след повече от половин година работа и живот сред турци, трябва да ви кажа, че нито отрицателните, нито положителните ни представи и предразсъдъци за Турция и турците са много верни.
Списъкът е дълъг и няма никаква гаранция, че е пълен, хеле пък логичен. Коментарите към него са лично мои, като има и добавени коментари от Гери – една прекрасна българка, омъжена за турчин, живееща в Турция повече от 8 години и познаваща нравите по-добре от мен. Те са надлежно обозначени.
А ако някой се обижда, четейки предразсъдъци, да иде да се снима и да си сложи надпис „опериран от чувство за хумор“.
За всички останали първата порция предрасъдъци в петък.
