Аз ли съм причината?

| от | |

books-text

Мирослава Лазарова

– Защо? – изкрещя тя.

– Защото така е правилно. – отговори той, с равен глас.

– Правилно? Какво првилно има в това? – думите й отекнаха в самотната стая.

Замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно, по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното – плитко и учестено, неговото –бавно и дълбоко, беше единственият шепот в кабинета.

Струваше й се нереално.

Меката слънчева светлина се стичаше по масивните, антични мебели и отразяваше стотиците прашинки, спокойно движещи се над книгата, която беше захвърлила. Думите, изкрещени преди секунди, сякаш отново и отново се удряха в стените и ръбовете на библиотеката. После нежно се плъзваха по тялото й, оставяйки дълбоки следи.

Яростта, която я беше обсебила, внезапно изчезна, оставяйки след себе си единствено напукани сухи устни. Беше спокойна. Септемврийски, погребално спокойна. Познаваше това усесщане. Този момент, когато всичко застива, когато усещаш пулса на ръба на пръстите си, когато тялото ти е опънато като стоманена нишка и всеки трепет на другия, на онзи до теб, е като удър по струна. Момента, когато всеки дъх ти причинява болка, но продължаваш да вдишваш, сякаш, за да накажеш себе си. Моментът преди края.

Няма нужда да го поглежда. Знае, че лицето му е контролирана маска. Но тя го познава. Усеща лекото присвиване на бледите му устни, потрепването на пръстите и погледа в очите, изследващи лицето й. Въздухът, напускащ тялото му – сега бързо и плахо, сякаш се страхува да проникне по-дълбоко. Той едва ли знае колко много й казва това.

Вдига очи от книгата. Клепките й трепват когато среща погледа му.

Вижда как челюстта му се стяга, очите му стават чуждо студени и няколко бръчки прерязват челото. Сега и двете му ръце са свити в юмруци, сякаш всеки момент ще я удари, а вените под бялата кожа изпъкват. Почти усещаше как пулсират.

„Аз ли съм причината?“

Въпросът изникна внезапно и донесе със себе се спомена за първия път, когато си го беше задала. И както детски юмрук, не достатъчно силен, но ударил на точното място, я накара да изтръпне от болка.

Тъмнината, която докосваше всичко. Ръцете му, дълги и силни, държащи я в прегръдката си. Натиска на пръстите му върху кожата й, оставящи усещането на докосване от коприва. Едната й ръка се плъзва и спира на голото му рамо. Другата й длан е на онова място на врата, където може да усети пулса му. Докосването й е почти неуловимо. Той я гледа. Чака следващото й движение. Надига се леко на пръсти. Той е висок. Целувката й е мека и плаха, но криеща желание. Тя усеща стягането на мускулите и тръпката пробягваща през тялото му. За секунда се пита дали не е сгрешила някъде, но… Дъхът му. Очите му са затворени, а дъхът му – спрял. Учудване и детинско задоволство се разливат по тялото й, докато се пита „Аз ли съм причината?“

Зашлеви ли я? Усети вкусът на крав в устата си.

„Спри!“ изкрещя яростно на себе си.

Завъртя се рязко с гръб към него. Беше минала едва минута откакто последно проговори.

Ръцете й стиснаха облегалката на махагоновия стол пред нея. Насили се да разтвори устни и да поеме глътка въздух, която да превърне в следващите думи. Думи, които не искаше да изрича. Те бяха опасни като остър нож, впит в плътта, те притежаваха силата да певърнат всичко в пепел.

Беше толкова логично, толкова ясно и просто. „Защо“ не беше правилният въпрос.

– Аз ли съм причината? – тя извърна глава към прозореца, с все още затворени очи, бавно вдишваща. Искаше да почувства аромата на светлината, да го вдиша.

– Ти винаги си била причината.

– Обичам те… – знаеше, че това признание няма да промени нищо. Решението беше взето, без нейно съгласие.

– Знам. – беше всичко, което каза. Гласът му беше празен, лишен от емоция и сантименти.

Вратата се затвори леко зад него.

Обърна се, очите й търсещи, но единствената следа от него беше празната чаша, направена от същия красив кристал като вазата.

Направи няколко резки крачки, сграбчи я и я захвърли към мястото, на което беше стоял преди секунда. Тя се удари в стената и се разби на няколко блестящи парчета, които се пръснаха по пода, като скъсана огърлица. Чувстваше как сърцето й бие лудо в гърдите. Стаята се изпълни с мъгла, която изтръгна въздуха от тялото й. Свлече се на пода. Гледаше острите стъкла, но виждаше лицето му.

Една-единствена солена капка се стече по бузата й и падна на пода, превръщайки се в още едно парче кристал.

Вазата на бюрото беше празна. Нямаше цветя. Само слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

 

 
 

Ryanair иска да купи Alitalia

| от chronicle.bg |

Авиокомпанията Ryanair потвърди, че е направила своята оферта да купи банкрутиращата компания Alitalia.

През май тази година компанията премина през финансова оценка, което означава, че сега тя или ще преустанови дейността си, или ще бъде продадена, или ще продължи да съществува на ръба на оцеляването. Това се случва за втори път през последното десетилетие (предишният път беше през 2008 г.).

От управата на Ryanair потвърдиха информацията, допълвайки, че все още няма да разкриват детайли около предложението си. Едно е сигурно – ако ирландската авиокомпания инвестира, тя ще се стреми към притежание на поне 50% от капитала на Alitalia.

През май месец италианското правителство отпусна заем на италианската авиокомпания, достатъчен за продължение на дейността й в продължение на 6 месеца. Общият брой на фирмите, заинтересовани да купят дялове от Alitalia е 18, а срокът за даване на предложенията изтече в края на миналата седмица.

 
 

Мишел Пфайфър влиза в „Ант-Мен и Осата”

| от chronicle.bg по БТА |

Холивудската звезда Мишел Пфайфър е най-новото попълнение в актьорския състав на комиксовия филм „Ант-Мен и Осата“.

Съобщението е направено от компания „Марвел“ на изложението Комик-Кон в Сан Диего, САЩ.

Пфайфър ще се превъплъти в ролята на Джанет ван Дайн, за която беше спрягана друга холивудска звезда – Шарън Стоун. Джанет е майката на Хоуп ван Дайн/Осата (Еванджелин Лили) и изчезналата съпруга на Ханк Пим (Майкъл Дъглас).

Зрителите отново ще видят Лили и Дъглас в познатите им образи от оригиналния филм „Ант-Мен“.

В ролята на Човека-мравка ще се завърне актьорът Пол Ръд. Режисьорът на „Ант-Мен“ Пейтън Рийд ще застане зад камерата и за продължението. Актьорският състав включва също Майкъл Пеня и Лорънс Фишбърн.

Филмът „Ант-Мен и Осата“ трябва да излезе на екран на 6 юли 2018 г.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Сара Хъкъби Сандърс е новият прессекретар на Белия дом

| от chronicle.bg |

Мястото на подалия оставка прессекретар на Белия дом Шон Спайсър ще бъде заето от неговия заместник Сара Хъкъби Сандърс, предаде Fox News.

„Заместник прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс ще поеме неговите задължения“, заяви новоназначеният директор-комуникации на Белия дом Антъни Скарамучи.

Спайсър подаде оставка в знак на протест срещу назначаването на Скарамучи.

Шон Спайсър сподели пред ABC News, че се чувства „облекчен“, след като подаде оставка от поста на прессекретар на Белия Дом. На въпрос за причините за оттеглянето си той отговори, че „организационно Белият дом има нужда от ново начало”.

Спайсър беше много популярен сред журналистите в Съединените щати, които често му се подиграваха. Прочу се още в самото начало на работата си, когато преувеличи броя на хората, дошли на встъпването в длъжност на президента Тръмп.

Пресконфренциите му бяха осмивани от комедийните програми в Америка, а в отговор Спайсър започна да се появява все по-рядко пред телевизионните камери.