Аз бях личен асистент в Холивуд

| от |

История на дългогодишна лична асистентка за работата и в домакинството на холивудска знаменитост.

a_5.5x

Беше ми казала, че ще работя в помощ на нейните продукциите и си помислих: Чудесно, ще бъда отличен личен асистент в тази дейност; може би дори ще работя и върху филмите й. Точно това е нещото, което искам да правя. Даде ми първата книга за мнение… Това е страхотно. Искам да бъда част от това. Защото си помислих, че това щеше да бъде наистина продуцентска работа. Така че останах, с мисълта че ще се случи някога… но това така и не стана. Беше първото от много камъчета, които преобърнаха колата.

Трябваше да прекъсна връзката и с един много известен актьор, нейно гадже от известно време. Тя ми каза: „О, работихме заедно по един  филм, но не могат да се случват така нещата. Все едно че виждам различен човек. Би ли му казала да се отдръпне и да ме остави на мира?“ Направи го по телефона, около Коледа. Съобщи ми: „Приеми срещата от мое име. Отиди вместо мен.“ Така че, това и направих. Може би си мислите, че да изпратиш SMS e най-лошият вариант… Не. Да изпратите асистента си да скъса с някого – това е най-лошият. Нямаше идея какво предстои, което е много тъжно. Защото докато говорих с него преди това по телефона, той реагира така: „Супер! Тя каза да! Кажи и че ще се видим тук! Ще поръчам любимото й вино“, докато аз просто отговорих „ОК…“ Уф, чувствах се ужасно за него. Мислех си: „Не заслужаваш това!“ Тази раздяла е случи две седмици след като бях започнала. Беше моето посвещение! О, Боже мой, това ли ще правя?

Преди да заживея с нея трябваше да ставам в четири сутринта за да стигна навреме до дома й. Трябваше да съм там в пет, за да започна с ежедневните си задължения, да й поднеса чай, закуска, витамини. След като се преместих, ставах в пет и отивах до Starbucks за да й взема кафе и да го поставя до леглото й. Слизах долу и правех чая и. Пусках компютъра за да получа графика за предстоящия ден и го принтирах. Проверявах входящата електронна поща. Грабвах няколко вестника и търсех последни рецензии на книги, защото след това ще трябваше да откоча до Barnes&Noble за да взема книгите за нея, независимо дали някога ще ги прочете или не. Повечето всъщност не четеше. Или щеше да попрехвърли първите четири-пет глави, след което да я захвърли… Включвах телевизора за да видя какво ново е станало. До 7 часа сутринта, тя искаше да знае всичко, което се е минало по новините, за да е наясно със вета около нея. Бях много добре информирана към този момент. Ако се захванеше за работа, трябваше да мина през сценария с нея. Често снимаше, и през тези дни аз бях будилника и – събуждах я в 4 часа сутринта. По-късно през деня, карах детето и бавачката на снимачната площадка, за да я посетят, а аз трябваше да съм наоколо в случай, че детето почурее, за да ги върна обратно в дома.

Нямаш лично време, ако живееш в къщата. И никога не съм имала каквъвто и да било личен живот. За да избягам, трябваше да напуснат физически къщата в определени часове. Правех много излети през уикенда. Понякога тяхната бавачка ми позволяваше да остана в апартамента й. Тогава свивах зад ъгъла и скривах колата си за да мога да се помотая в апартамента й в почивните дни, и да се наспя. Или прото излизах от къщата и се напивах порядъчно… Отивах надолу по улицата далече от къщата и до няколко бара. Собствениците им ме познаваха и ме разбраха , защото понякога идваше и ме взимаше – а те казваха: „Повярвай, знам какво те чака у дома, следващите питиета са за моя сметка.“ Напивах се, след това се връщах за да j поднеса храната и отивах да спя в офиса. Това продължи няколко месеца, докато разбрах, че всичко това ме превърна в пиянде. Не съм щастлива заради това, в което се превръщам. Дори по-късно моята сестра ми каза: „Исках да те понатупам, защото ти нямаше свой живот. Това не беше ти. Ти не беше щастлива. Ти имаше фалшива холивудска усмивка.“

Веднъж ме извика по спешност и каза: „Трябва да видя терапевта си.“ Наложи се да оставя семейството си, да я закарам и отново да я върна, защото твърдеше: „След терапия не мога да шофирам.“ Добре, разбирам го: Значи тя е вътре с терапевта, а аз седя там, в колата, чета и си спомням, че забелячвам името на терапевта – но тя не е терапевт! О, не, тя е гледачка на ръка. Това е онази гледачка, за която спечелихме намаление като подарък на едни награди. Тя беше екстрасенс. Побеснях: „Изоставих семейно събитие, за да я докарам на среща с ку-ку? “ Можеш да набереш 1-900-каквото и да е и да получиш същата информация без да излизаш от вкъщи.

Тогава очите ми се отвориха. Започнах да проверявам всички подробности за нещата, които се налагаше да направя за нея. Както, когато трябваше да отида да взема някакви си „билки“: О, по дяволите, та аз пренасям наркотици. Казваше „билки „, защото се увличаше от холистичната медицина, а пък аз, със своята наивност мислех, че е нещо, билково, което да я успокоява. Веднъж, когато отидохме на филмов фестивал, аз излетях по-рано, за да подготвя дрехите, които щеше да носи. Когато пристигна, попита: „Донесе ли ми другата?” „Каква дрога?” „Онази, която сложих в багажа ти!“

Боже мой, качих се на  шибания самолет за да ти пренасям дрогата?  Можеха да ме арестуват! Можеше поне да ми кажеш, та да знам какво правя, и да я сложа в чантата, която не се проверява! Какво правиш с мен? Най-малко можеше да ме попиташ : „Хей, имаш ли нещо против да я носиш вместо мен?“ Не че щях да кажа не, но поне можех да я сложа на скришно място…

Ходех да взимам лекарствата и, всички тези хапчета, но след това започнах да проверявам всяко нещо, за да съм сигурна какво е. Казвах си: О, Господи, знам всичко, което има. Осъзнах, че трябва да предупредя всеки, който е бил с нея за някои полово предавани болести. Обадих се на бившето и гадже: „Хей, трябва да се прегледаш. Не мисля, че тя би ти се обадила за това.“ А той: „Мамка му! Благодаря ти!“ Случи се седем месеца след раздялата. Добре е че правя така, за да си знаят.

Бях планирала да отида на международен филмов фестивал с нея, защото ми беше казала: „Не мога без теб.“ Е, това ще бъде – ни най-малко почивка, защото аз ще работя – поне опит, поне компенсация за всички тези лайна напоследък. Докато в последния момент заяви: „А, да, няма да идваш с мен!“

Извинете? „Не, там ще дойде мъжът, с който се виждам в момента за около ден, вместо ти да идваш за две седмици.“ Тя искаше да използва самолетния ми билет за да си го докара за един ден…?

Така че дадох моите две седмици. И когато разпращах съобщения за това до всички останали, всеки казваше: „Значи ще трябва да работя отново с друг асистент? „ А аз: “ Чакай малко, колко асистенти е имала?“ Те: „Ти беше единствената, която не е свързана с нея и която се е задържала повече от шест месеца.“ Това беше решаващият фактор за мен: Да, аз бях до тук. Преодолях я. Но аз бях толкова изтощена, че намразих всичко свързано с тази индустрия след това.

Първият път когато я видях след като напуснах, тя ме погледна, казах: „Хей, знаех че ще си тук, така че взех от кафето, което харесваш.“ Тя ми отговори: „Наистина ли?!“ Тя никога не е очаквала някой да бъде мил с нея. Попитах я: „Как е малката?“ Всъщност наистина ме интересуваше. Не се опитвах да бъда фалшива с нея. И тогава тя ме помоли да и направя услуга, защото ми е имала доверие. Помислих си: След всичко, аз съм човек, на който има доверие? Мамка му. Това ме шокира. Тя наистина ме шокира. Дори след всичко това.

По материал в NYMag.com от Jennifer Vineyard

 
 

Сара Хъкъби Сандърс е новият прессекретар на Белия дом

| от chronicle.bg |

Мястото на подалия оставка прессекретар на Белия дом Шон Спайсър ще бъде заето от неговия заместник Сара Хъкъби Сандърс, предаде Fox News.

„Заместник прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс ще поеме неговите задължения“, заяви новоназначеният директор-комуникации на Белия дом Антъни Скарамучи.

Спайсър подаде оставка в знак на протест срещу назначаването на Скарамучи.

Шон Спайсър сподели пред ABC News, че се чувства „облекчен“, след като подаде оставка от поста на прессекретар на Белия Дом. На въпрос за причините за оттеглянето си той отговори, че „организационно Белият дом има нужда от ново начало”.

Спайсър беше много популярен сред журналистите в Съединените щати, които често му се подиграваха. Прочу се още в самото начало на работата си, когато преувеличи броя на хората, дошли на встъпването в длъжност на президента Тръмп.

Пресконфренциите му бяха осмивани от комедийните програми в Америка, а в отговор Спайсър започна да се появява все по-рядко пред телевизионните камери.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

WWF създаде модна колекция в защита на Пирин

| от chronicle.bg |

Природозащитната организация WWF България създаде първата си модна линия, наречена „Камуфлаж за Пирин“. Новата колекция камуфлажни дрехи е вдъхновена от последните тенденции в управлението на природното богатство и е провокация за опазването на биоразнообразието в България.

Името на колекцията(камуфлаж) поражда асоциации за сливане на човека с природата. Но в този случай човекът не се слива с дивата страна на природата, а с човешката – тази на строителството. Дизайнът на дрехите е направен от снимки на строителни площадки, които изглеждат като камуфлаж. Главната идея е, че скоро, ако продължи застрояването в планината, с този нов камуфлаж ще може човек да се слее с заобикалящата го среда в Пирин.  Модната линия е създадена за клиентите, които искат да са крачка пред всички в сливането с околната среда в Пирин.

WWF_Spasi_Pirin_02
Снимка: Васил Германов; модел: Ива Енгьозова

Засега „Камуфлаж за Пирин“ е лимитирана серия, но има реален шанс да стане масова, в случай че правителството приеме подготвения нов план за управление на Национален парк „Пирин“. Той предвижда увеличение на зоните, в които е разрешено строителство и отваряне на 60% от територията на парка за ползване на дървесина.

WWF_Spasi_Pirin_03
снимка: Васил Германов; модел: Цветан Апостолов
 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.